Бях се отказала да разказвам тази случка, но след като прочетох публикацията на LaSombra, си помислих, че добре би я допълнила.Пътуваме си семейно в колата по пътищата на нашата китна родина и си слушаме необезпокоявано музика. На задната седалка шестгодишната ни дъщеря чете детско списание. Спъва се в непозната дума и използва родителското тяло вместо тълковен речник:– Какво означава почитател?Аз се приготвям за сложно и описателно обяснение, а съпругът ми се оказва по-съобразителен и пита:– А знаеш ли какво означава фен?– Да, да харесваш някого – отговаря простичко Божена.– Е, същото значи и почитател.За няколко секунди останах безмълвна. Отначало ми се стори абсурдно – детето ми знае чуждицата, а не му е известна родната дума, дори му обясняват родната дума чрез чуждицата. После ми стана тъжно, а накрая се отърсих от чувствата и се замислих за причините.Думата почитател все по-рядко се употребява за сметка на фен – просто се запитайте откога не сте я чували или срещали в писмен текст. Справка с търсачката на “Гугъл” показва следното съотношение на броя на интернет страниците, в които се срещат двете лексеми (чуждица, но термин в езикознанието, какво да се прави!): 132 000:3 280 000, т.е., приблизително 1:25. Предполагам, че в говорната практика съотношението е подобно. Значи шансът едно дете да чуе/прочете думата почитател и тя да влезе в речника му е 25 пъти по-малък в сравнение с фен. На какво се дължи обаче това ясно изразено предпочитание? Според мен фен принадлежи към онази група чуждици, която се отличава с по-голяма изразителност в сравнение с родните думи. Съгласете се, че по един начин звучи Фен съм на “Левски”!, а по друг – Почитател съм на “Левски”! Даже започвам да се чудя дали изобщо футболните отбори могат да имат почитатели. Не, те могат да имат само фенове, горещо поддържащи ги, страстни фенове! :) В този смисъл знак за пълно равенство между двете думи не може да се сложи според мен. Почитател поне на мен ми звучи някак по-дистанцирано, а фен – по-ангажирано, по-горещо.Отново според мен факторът езикова икономия тук се оказва важен. В днешния забързан делник (и почивката ни е забързана, уви!) спестяваме усилия на учленителния си апарат, защото работим скоростно, мислим скоростно, говорим скоростно: 9 звука срещу 3; 4 срички срещу 1 (във формите за множествено число и членуваните форми разликата също е чувствителна).Накратко – не че го желая, но тенденцията е повече от красноречива – думата почитател ще се архаизира, тя дори вече звучи леко архаично, а фен ще се наложи в нашия език. Ще се радвам, ако някой ме опровергае.П.П. Докато пишех тази публикация, съзнателно замених някои чуждици с българските им съответствия. Но се улових как първо в мисълта ми се появиха чуждиците: емоция, сайт, експресивност (вижте, даже експресивност звучи по-изразително от изразителност!).
сайт - за човек, който се занимава с подобни неща ми се струва неприемливо да използвам друга дума, ако става въпрос за уеб-сайт. Виж, ако си го чула в буквалното му значение като място, то това е втората най-глупава "чуждица" в бълг. език, задминаваща и" експресивност" - първенството го държи "френд" - никога не съм чувал по-глупаво нещо.
Колкото до феновете - почитател е за културни и интелигентни хора - Почитател съм на класическата музика; Почитател съм на операта; Почитател съм на Марк Твен...
Колкото до експресивност и изразителност, поне за мен, първата дума няма никакъв смисъл освен може би ако говорим за картина. Просто изразителност ми задава много повече картинни връзки от експресивност, която всъщност май нищо не ми задава, освен асоциация с импресионистите и някакъв френски класик, Дебюси(??? ако няма никаква връзка се извинявам, единственото ми гонен от час беше по музика), който звучеше много приятно. Това е само пример на индивидуалните ми разбирания, моля, не обобщавам за никой освен за себе си.
Много ми допада насоката на последните публикации в Блога, и се радвам, че след LaSombra и Павлина сподели случка, която ни показва как се променя езикът ни. Направи ми впечатление и признанието и`- че се е била отказала да сподели това. Хубаво е да имаш съмишленици; и аз често съм се улавяла, че искам да разкажа нещо, но си казвам: никой няма да го прочете, няма смисъл. Въпросът не е всички да мислят еднакво, а да има някаква минимална толерантност към мнението на другия. Да, това всички го знаем, но едно са думите, друго - делата.
Колкото до фен и почитател, мненията по-горе обясняват разликите. Бих добавила, че "фен" е почитател, който прави повече жестове :).
Е, обогати ме, denijane! Не бях чувала глагола фенувам, знаех само за прилагателното фенски. Всъщност те показват, че думата фен се е настанила много удобно в нашия език, щом вече се използва като словообразувателна основа. След като се е сдобила с мъжки род и има съвсем пълноценни форми за множествено число (фенове) и членувани форми (фенът/фена, феновете), това е следващия етап от приобщаването и към лоното на българския език – прибавяне на наставки (в бъдеще, нищо чудно, и представки) към нея за създаване на нови лексеми.
Лорде, включила съм емоция само защото е чуждица, нямам нищо против думата. Макар и отдавна утвърдена, лесно се разпознава, че е такава. Докато, виж, на чорап и стомах например това не им личи от километри.
Освен това, много от пишещите са млади хора, които се изразяват както им харесва, нямат филологическо/журналистическо и т.н. образование и задръжки и "възпитание" да използват определен стил, или дори и да имат, не се чувстват длъжни да се съобразяват с някакви си авторитети или социалистически стилове. :) Съответно използват и жаргон и по-емоционална реч, и постепенно думи от разговорната реч изместват думи от книжовния език.
Колкото до другия въпрос, нали и аз това казвам: че ще стане лошо, ако не правим разлика между нормалния изказ, "Председателят на Министерския съвет изпълнява линията предприета на XVII пленум на Партията за увеличаване на връзките с трудовата класа" и "Сергей е гей, май"
СКОРО и НАСКОРО
Употребяват се най-разнопосочно, за събития в минало и бъдеще време. На мен ми се струва, че "наскоро" е за минало събитие, докато "скоро" може да се употреби и за събитие в бъдеще време. Може и да греша.
Ще съм ти благодарна за коментар.
Използвам случая, за да посоча един тълковен речник на българския език, който би могъл да бъде от полза при подобни колебания. В прозорчето вляво, където пише дума, се въвежда тази, която ви интересува. Ето значенията на скоро:
“нареч.1. С най-голяма скорост; бързо, на бърза ръка, незабавно, веднага. Искам да стигнем по-скоро. Давай по-скоро!2. Преди малко време; наскоро, неотдавна. Скоро се срещахме.3. В най-близко бъдеще, след малко; наскоро. Скоро ще купим и кола.4. В рамките на кратък период от време. Скоро след пристигането му те се ожениха.5. Само сравнителна степен: по-скоро. По-вероятно, по-точно. Това за мене е по-скоро неуспех, отколкото успех”.
Какво означава наскоро:
“нареч.1. Неотдавна, преди малко време. Тя наскоро роди.2. След малко. Наскоро ще пътувам пак за София”.
Излиза, че и двете наречия могат да се употребяват и за минали, и за бъдещи събития. Разбира се, скоро е по-универсалното и има повече значения. Лично аз бих употребила наскоро за минало събитие, не и за предстоящо. Никога не бих казала Наскоро ще пътувам пак за София. Не ми звучи някак. Накратко, Shogun, съгласна съм с тебе, значи сме заедно в грешните си представи :).
А размиването на стиловете и взаимното им проникване през последните години е много интересно от езиковедска гледна точка. Блазе на онези, които го изследват – имат пребогат материал. Аз за съжаление не мога да се изкажа компетентно :). Все пак ето някои мои мисли. Публицистичната реч по времето на социализма беше толкова клиширана и в такава степен текстовете бяха неинформативни, че просто плачеше за разчупване, за освежаване. В блога има доста хора с историческа памет, които лесно ще си спомнят стила на новините в “По света и у нас” и “Хоризонт” например, в споменатото от Tosh “Работническо дело” и т.н.
Махалото се залюля и се стигна до принизяването на публицистичния стил в много от печатните издания, радиостанции и телевизии (може би в радиото и телевизията – в по-малка степен, не мога да преценя точно). Просто беше изгубена мярката в това тъй нужно доближаване на публицистиката до човека. Радостното е, че днес все пак има вестници и информационни интернет страници, които се списват от журналистите с достойнство и усет за българския език.
След като някой може да издържи да гледа 6 пъти на час някоя тъпанарска реклама на прах за пране и 4 сериала на ден без да се притесни...от къде мозък за нещо повече от първосигнални функции?
Аз искам ли да се идентифицирам по някакъв начин с такива хора? Не искам. Така, че съвсем правилно е езика, който използуваме да се различава. Ако не е английски, ще е нещо друго - преди е било същото, само че с франски думички, за малко даже и с руски, още по-преди с турски, а съвсем много отдавна, знам, ли, вероятно с византийски ... щото немския и английския и руския ги е нямало още :)
Нали си спомняте кога е творил Паисии? Да сте чели наскоро Историята му? Да ви звучи познато началото? А честито!
Българският език е привилегия и не е за всеки. И никога не е бил.
П.П. Сега забелязах "идентификацията" :) Бих могъл да си измисля оправдание или да редактирам, но няма смисъл - що да се лъжем :) малко повече самоконтрол като за начало ми се струва добра идея.
П.П. Синоним на "идентифицирам се" е "отъждестявам се" :)
"Наскоро" гледах един интересен коментар по темата: че в публицистиката е навлязъл уличен жаргон, вероятно като реакция на десетките години социалистически шаблони. И според дамата-езиковед, която коментираше, тенденцията вече се е обърнала и вече се забелязва (според нея) стремеж към по-добър български език. Дано да е права.
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви