Преди три месеца получих писмо с моя снимка добре гарнирана с мъртъвци и фалоси. Придружаващия текст беше дори за мен доста хард (мога да псувам на български и сръбски 10 минути без да се повторя).Първоначално реших да отговоря подобаващо. После си помислих, че точно това се очква от мен. Замълчах. Получих още две подобни писма. Тогава експериментирах и му езпратих песента на Ваня Костова "Някой зад вратата". От тогава няма реакция.
Е де, е де, във виното е истината, както са казали древните. Той (черният дроб) да не ме пита какво трябва да направя като трябва да събера интересите на много хора и всички да се чувстват доволни? Той да сиэгледа неговата работа, а аз моята.В същност... преди време прочетох в една книга на Дийпак Чопра, че древните вавилонци винаги вземали важните решения по два пъти. Веднъж пияни свирепо и след това на трезво. В това има много смисъл :))Рупани, ти колко далече си?
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви