avatar

Петя Дубарова

от daleto на 25.04.2009 14:46 19 коментара , 4091 прочита
Категории: Поезия, Нещата от живота, Невчесани мисли, Размисли
Етикети: поезия, петя дубарова
Защо се самоуби Петя Дубарова?
Декември 1979г...Петя Дубарова се е отровила.

Плъзнаха слухове за причината за самоубийството.
.
Бригада в бирена фабрика. Или, както се казваше тогава – “производствено обучение”. Разваля се броячът на една машина и обвиняват Петя, че тя умишлено го е развалила. Пишат писмо до училището. Събира се учителския съвет и - за да откликнат на писмото там решават да и се намали поведението.
Петя се кълне в невинността си. Приемат го като естествена защитна реакция. По принцип тя е нарочена вече – ученичка с национална популярност, снима се във филм, публикува стихотворения. Какво си мисли – че за нея ще се направи изключение ли? Тъкмо обратното – за назидание – най-строгото наказание. Типична учителска психика от онова време. А майка и също е учителка.
Никой не подозира какъв удар е това върху едно толкова емоционално и държащо на името си момиче.
За съжаление същата тази фатална вечер Петя остава самичка в къщи. И нагълтва приспивателните. За да защити честта си..

Чувала съм, че съучениците и направили номер, шега...Предварително спомогнали за счупването на машинарията. Чупи се обаче в нейните ръце...

Чували сте за наказание за назидание на другите, нали?

За Петя Дубарова чух през студентството още. Трудно, но си купих книги от нея и за нея...Първото въздействие дойде от разговорите и с морето, а морето ми е слабост, след това - нелепата и смърт...Наказана за назидание!?!?

Петя Дубарова е родена на днешната дата.....1962 година. Днес щеше да е на 47 години....

Някои хора изживяват живота си на екс и бързи обороти с предчувствие за кратковремие и отреденост на тази земя...

Прозренията на едно 16-годишно момиче...

.......Най-парадоксалното у мен е, че страданието ми носи щастие. Има нещо велико в страданието, нещо извисяващо... Как си представям страданието – неонова светлина, две необикновено красиви очи, тъжно-спокойни, незагледани, някаква доброта, молба, признание в тях, от неона изглеждат черни, а може би са кафяви, сини – не! Тъжно съгласие, не примирение, а съгласие с вече изживяното! И две ръце, голи до лактите, които стискат висока чаша бира. Това е страдание. Аз съм виждала страданието. То е било съвсем близо до мен – на съседната маса. И как съм го пожелавала само!”

„Нищожно нещо е човекът! Нищожно! Цял живот пъпли, бори се, създава нещо, но винаги в рамките на своето просто човешко съществувание – него той не може да надхвърли. Виж, ако всеки човек беше по едно слънце, по една планета …”; „Не зная защо, винаги съм била извънредно щастлива. Презирам онези, на които им трябва конкретен повод, за да бъдат щастливи – или да се влюбят, или да постигнат нещо… Понякога щастието ми е било толкова болезнено, едва съм се преборвала с него, за да оцелея, за да не изнемогна от подлудяващата му сила…”;

„Не искам да живея в заслепение… Всичко е така опорочено, някъде отвътре, от дълбокото на живота лъха гнило. Но искам да вярвам, че има и достойни хора, хора чисти и необикновени. Ако има, то те са нещастници.”
“
Тези прозрения, цялата мъдрост, въплътена в тях, са потресаващи за едно 16-годишно момиче, неуспяло да види още живота във всичките му лица, но способно да се слее с околните, да почувства мъката и болката, но и радостта им, интуитивно да разбере хората и да се превърне в частица от множеството, запазвайки своята неподправена и чиста индивидуалност....

Така казват днес за нея - неподправена и чиста индивидуалност....Сега, с днешна дата. А преди? Наказание за назидание на другите!?!?

Разпечатване