Днес съм много разстроена.
Събудих се от викове. Виковете на човек. И кучешкия лай на някаква глутница. Прозоерцът ми гледа назад към два блока, скочих веднага от леглото
защото знам точно какво ставаше. Потърсих жертвата с очи, видях я - момиче, слабичко, в черна пола свито на кълбо до контейнерите, кучетата тъкмо се отдалечаваха от нея. Някави момчета на 200 метра се запътиха към нея. Нямах време да слизам от 13 етаж. Тя куцаше, сега ми се струва, че бях чула разстроения и глас, въреки, че не е възможно. Иска ми се да убия копелетата. И четириногите, и тези двуногите, които са виновни за това, които го допускат.
Преди няколко месеца ми се случи същото. Глутницата ме наобиколи, Хвърлиха ми се, събориха ме, подъвкаха ми крака - не посмях да направя нищо, за да не ми се хвърлят и останалите, които ме лаеха в лицето и из зад гърба. Случи се на 3 минути път от днешния случай с друга глутница.  Не можех да ходя изобщо две седмици. Поне месец куцах, ходих посотянно на инжекции. Никой нищо не направи с кучетата. Абсолютно нищо. Не открих никого, ни един отдел, нищо, където да мога да се оплача.  Ще кажете  - не съм търсила добре.. само че в такова състояние, което бях, трудно е да ходиш да се разправяш с администрации, които само гледат да се отърват от теб, да търсиш, да се редиш по опашки, да обикаляш. Къде можех да отида, като не можех да ходя!? Знаете ли кое е едно от нещата, които чух - нищо не можело да се направи, тях кучетата ги пазели, ако им се посегне -  Грин ПИЙС щели да скочат.. А живота си продължаваше, бях в сесия, и моето нахапване не означаваше, че мога да отложа и една от отговорностите си.
Тогава не писах нищо, харесваше ми да вярвам, че е било просто лош късмет, и не се случва, за да мога да изляза по улиците, без да се страхувам, само че това не отговаря на реалността, която е, че по улиците ходят необезпокоявани зверове, които без да преувеличавам (съдейки по опашката пред противобесния), нападах хоря буквално ежедневно.
На какво място живеем, хора!!!!  Песландия ли?