МОЛБА

Един дебеловрат бунак

открадна сака ми в трамвая.

Защо не го видях и как?

Това и досега не зная.

Навярно съм се бил замислил –

проблеми имам като въшки –

това си е самата истина,

ако сега говорим мъжки.

Или пък някоя жена

съм зяпал със надежда звездна?

Не знам. Шегата настрана,

обаче сакът ми изчезна.

Бележник с нови стихове

и два-три вида долни дрехи,

които плачат за пране –

това най-общо с него взеха.

Да, казвам и молбата си:

приятелю, ако харесаш нещо,

вземи го! Стиховете занеси

в Бюрото за „Ненужни вещи”.

ПРИЯТЕН ОБЕД

Започвам с водка. Малка. И салата.

(Разбира се, екологично чиста.)

А после още три – да е душата

съвсем, съвсем спокойна и лъчиста.

Хайверче, рибка и скаридки нежни,

луканка, пъстърма и мойонези разни –

да спрем дотук с ордьоврите, понеже

са твърде много и разнообразни.

Основното – пържоли, печени на скара

със всичко там, каквото се полага,

виенски шницели, с размери на китара,

полети с „Гулденбург” и със „Малага”.

А икономът ми застанал е на пръсти

и спешно носи блюдо подир блюдо,

и подир всяко (милият) се кръсти,

същисан от това гастрономично чудо.

Накрая – пурата (хаванска) със коняче.

(Приличам на испански кабалеро.)

Сега съм вече на върха, обаче

не може без кафе „Бразилиеро”.

Така наяден сито и по светски,

съвсем не знам дали от малка нужда

или алармата на „Опела” съседски

отново свински гладен ме събужда.

ИСТОРИЧЕСКА БАЛАДА

Щом достигнал Балкана, хан Аспарух

полегнал да дремне под буките стари

и тогава могъщият прабългарски дух

завладял моментално славянска България.

Славянска, понеже славянската кръв

потекла безшумно в прабългарски вени

и както се казва в случай такъв,

последните бързо били претопени.

Но макар претопени, ония с опашките

пак били боляри, комити и прочие,

за своите служби се държали юнашки те,

та от тях, значи, идва и нашто безочие.

По-късно – ромейско, османско, монархо-фашистко...

не зная иго ли е или присъствие –

някой се борел, на друг не му стискало,

та древната орда съвсем се разпръснала.

Едни станали десиденти, други – номенклатура,

трети заминали за Истамбул и Канада,

точно тогава ни цъфнала и културата,

та на страната пак световен принос се падал.

И ето ни – пенсионери, борци, депутати... –

кой със бухалка, кой с чинийка в ръка...

До вчера нямаше бедни, днес има богати –

те са нашата гордост и надежда сега.