Келвинатор, да ти разказа случката от преди две години за моя работодател ,тогава зам-министър на вътрешните работи Камен Пенков.Тя фирмата се води проформа на жена му, но всички знаят кой командва там Скорпио

Правиха ми една операция ,рязаха ме през корема и ми казаха да не вдигам повече от 15 килограма.И аз се хванах пазач поне прехраната да си изкарвам.Сега му викат охранител.Отивам да постъпвам на работа в охранителна фирма “Скорпио” Сопот.В София я виждате на всяка крачка ,и ми дават да попълня документи .Ама те тогава на власт и понеже документите много  ми ги предоставят у нас на спокойствие да ги пиша.Първите документи са за това ,че аз доброволно ставам кооператор в кооперация “Скорпио” а вторите че доброволно ще пазя имуществото на кооперация .Измислили го.А ние всъщност охраняваме завода за лагери на SKF  ,шведска фирма за лагери най –голямата във света.Обаче аз  си ги скенирах документите, защото е ясно още в началото ще имам проблем.Назначават ме на работа на договор за 18 лева и ми правят осигуровки за 1л 20 стотинки.Ние разбира се работим по схема както другите охранителни фирми.

Разбира се проблемите не закъсняха. И аз написах писмо както е по закон до Инспекцията по труда.Идват  на проверка и “описват"  всичко няколко служителя  от инспекцията.Получавам отговор, че няма проблем на жалбата ми.Аз обаче вече набавил и други документи ,пак пращам ново писмо за проверка.Те пак идват от Пловдив ,защото отговарят за тази част от страната ни и отново не намират причина за недоволство .Звъня на секретарката на Тотю Младенов ,тогава шеф на Инспекцията и обяснявам всичко . След 1час ми се обаждат ,че на 17 май  2007 година  когато и да отида  в София ще бъда приет от шефа на Инспекцията по труда.Бяха страшно любезни  хората .Като ги видя Тотю Младенов ,той е пич човека сега е кмет на Враца , се хвана за главата.Веднага назначи нова светкавична  проверка  и нещата си дойдоха на място.Всичко описаха както е, мо та мо, точ в точ ,Както го казвах така излезна.Е викам си победих ламята.Колегите се зарадваха ,че ще ги осигуряват , аз обаче трябваше да на пусна защото не върви да остана там.И след време получих следния докумет.

 

Така е по закон след като Инспекцията по труда констатира нередност го праща при НАП тогава шеф беше Мургина.И нещата спират като в глух коловоз .Питам след това колегите нещо променили се ,те ми се смеят.Нищо не е мръднало.Та изводът какъв е.Някъде в Конституцията пише ,че аз имам право на достъп до информация а, този документ ми казва ,че по еди кой си закон и алинея аз я нямам.В България закона отменя Конституцията ,подзаконовите разпоредби  пък отменят законо и така до беззаконието .Затова я има корупцията ,престъпността и премерението.Затова се оправдаваме ,че ако си почтен ще те изхвърли системата.Всъщност предпочитам да съм почтен и изхвърлен отколкото обратно.

 Системата не можах да я прецакам. Стигнах до Мургина.Горката май почнаха по следствията да я викат.

Не е вярно, че не си я "прецакал". Просто е само наполовина протекъл процеса. Вярно е, че другата половина, ако не се случи, все едно и първата не е. Ама Мургина сега е прокурорско момиче. 2007 не е толкова отдалечена година. Влиза им в обхвата на проверките на действията на обвиняемата (обикновено 3 годишни).

Ген, лично аз приветствам тази твоя битка. Все от някъде трябва да се почне. А явно имаш и неосезаеми съюзници. Нищо на тази земя не се случва случайно! Включително и обвиненията на Мургина.

Поне така мисля

Няма да стигнем до никъде, ако не тръгнем. Така че и аз мисля, че независимо от "тайнствените" и невидими мерки, които са взели властите, тъпата корумпирана система поне малко се е пропукала.

 И аз си мисля, че без борба няма да стане.

 Борим се ежедневно, но поединично, а за победа се изисква единство.

Така е. Другото е, че за борбата, колкото и тъпо да звучи, трябват и пари. Колкото и да е тромава и корумпирана съдебната система с приемането ни в ЕС, вече имаме един мощен коректив на системата и още инстанции за обжалване. Тоест ако сме прави ще се преборим. Колко от нас обаче могат да си позволят разходите и времето, което също е пари, за борбата. По-лесно да изпсуваш и да се откажеш. Аз лично имам драма със застрахователна компния. Те масово използат неработещата съдебна система за да променят както си искат договорите. Незнам обаче до къде ще стигна.

Вярно е, че всичко си има цена. Но това не е само в България. Това е Вселенски Закон. За да получиш нещо, трябва да се лишиш от нещо друго. Останалото е въпрос на конкретни договорки. Делото за което ви разказах ми костваше две вноски по 150 лева. Останалото разплащане се направи след като взехме парите.

За мен е по-важно другото. Нужно е да възстановяваме все по-мощно колективния си инстикт. Да се научим да намираме нужните съюзници и да се научим да действаме съгласувано. Останалото идва от само себе си.

Напоследък си мисля, че сме се отучили да си говорим. Един на друг и с много хора едновременно. Непрестанно приказваме, но някак монологично. Съобщаваме на останалите. Вчера ме стъписа даже една водеща на новини като рече "призовавам всички да отидат на сайта ни където ще научат още новини...".  Даже  чувствителност за значението на споделящите думи губим. Момичето беше убедено, че казва стадатрната вече фраза в края на ТВ новини по цялото земно кълбо. Която е "заповядайте на сайта ни, където ще научите повече..."

Келвинатор, след гимназията трябваше да работя в електрокарния завод "6-ти септември". Завършила съм гимназия и УПК по машиностроене. С подписване на договор за разпределение. След като бях на стаж в електрокарния комбинат, взех своето решение, че няма да работя там. След гимназията, акълът ми хвърчеше из облаците (не, че сега е много по-различно, :)). Записах се да уча Техникум след средно образование. От комбината започнаха да ме търсят, за да започна работа. Понеже преди това ме бяха търсили откъде ли не и аз все обяснявах - уча Техникум след средно образование, та ми беше писнало и точно в "6-ти септември" не занесох служебна бележка в Личен състав, за да ме отметнат като безвъзвратно загубен кадър. Имаше дело. Родителите ми предложиха да платят сумата, но аз отказах, защото смятах, че съм права. Делото стигна до Градски съд. Проточи се около две години. И бе спечелено от мен. След което аз отидох в комбината с решението, за да си получа разноските по делото. Платиха ми ги на момента, след малко разкарване по кабинети за подписи. Най-интересното, че вече бях забравила за случая, но от комбината пак ми бяха изпратили писмо, с което ме поканваха да започна работа или ще заведат дело за неизправен млад специалист. Този път отидох до Личен състав и се разбрахме. Но май трябваше да ги оставя да заведат дело и да видя каква драма ще се заформи.

Общо взето аз се възползвам от правото си на жалби и възражения. Преди години 5 месеца водих преписка със "Софийска вода" по един казус. Бях решила вече да стигна до омбудсмана. "Софийска вода" ми се извини в писмен вид три пъти. Скоро пак имах претенции, които от "Софийска вода" удовлетвориха. Електроразпределение ми върна пари, а Техем преизчислиха сметките на целия вход, защото им пратих по факса възражение, че са ми отчели по-малко. Точно така, оспорих това, че са ми отчели по-малко потребление, колкото и невероятно да ви изглежда.

 

През 2004 г имах подобен случай с БТК. Държаха ме 5 дена без телефон като два пъти чаках техниците. Пуснах жалба в която поисках да бъда уведомен с какво са наказани виновните длъжностни лица и с какво ще бъда обезщетен.

След около седмица подмениха кабела ми с оптичен и ми опростиха 4 такси.