Изтече луната в пазва на облак.
По гърба на тъмното
вятърничава
струна нежност разсипа звездите –
бледи слънца с оранжеви устни.
Спусна се
като въздишка мъглата,
избледнял седеф.
Нощта занича скришом
под полата и -
жартиери с цвят на мляко.
Полекичка
отприщва утро
дъждовна сита сладост.
Капки натежали от желание
ближат
кожата на тревите.
Притихват
в невъзможно – синьо перо
от незабравка.
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви