Изтече луната в пазва на облак.

По гърба на  тъмното

              вятърничава

струна нежност разсипа звездите –

бледи слънца с оранжеви устни.

Спусна се

като въздишка мъглата,

избледнял седеф.

Нощта занича скришом

под полата и -

жартиери с цвят на мляко.

Полекичка

отприщва утро

дъждовна сита сладост.

Капки натежали от желание

ближат

кожата на тревите.

Притихват

в невъзможно – синьо перо

от незабравка.