Изсипа се внезапно с дива мощ, разгърна се, за миг обля земята, денят потъна в мрака на пороя, открадна светлината облак черен. Безпомощно роптание струи от всичко живо, изчезнаха и багрите, сляха се във сиво. Растения, животни, хора безсилно наблюдават в гневен ужас... Очакване тревожно потреперва, във въздуха се носи мрачна тягост, природно бедствие ли е или урок от Божията воля, недоволна? Трудът остана безсмислено окаян, над таз земя, с любов, бе толкова раздаван, съсипан от разсърденото време, пейзажът райски, сега е кратер лунен. Във тътена погреба се надежда за щедрата очаквана реколта. Отчаяно човечецът главата свежда, но пак с крепяща вяра се оглежда. А вярата спасително просветва, сякаш слънчев лъч от облак се процежда,
расте и даже надделява, убитата надежда възкресява.
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви