чл.94, ал.6 "Министърът на труда и социалната политика издава правилник за дейността на съвета по ал. 1 съгласувано с министъра на здравеопазването, министъра на образованието, младежта и науката и министъра на правосъдието." - Към регионалната дирекция за социално подпомагане се създава Съвет по осиновяване. Аз поне не знам да има такъв правилнищ още.
Това за Шогун.
Колкото за проучването:
Досега, разрешение за вписване на деца в регистрите за осиновяване даваше компетентния съд. С новия СК няма вече санкция на съда. Всичко е оставено на добрата воля на Дирекциите за социално подпомагане. Няма никаква компетентна санкция и контрол.
Доколкото знам, се подготвя изменение на Наредба № 3 за условията и реда за вписване в регистрите и пак доколкото ми е известно, измененията и допълненията ще се състоят в това, процедурата по проучването да бъде съкратена. Едно от нещата, които разбрах е, че когато липсва информация за детето в обем, какъвто е необходим, за да бъде изяснен изцяло статута му, социалния му статус, здравното му положение и др., въпреки това, то ще бъде вписвано в регистъра...
"8. (1) Родител, чието дете е настанено по съдебен ред в специализирана институция, без да е определен конкретен срок в съдебното решение, или чието дете пребивава в институцията повече от една година, е длъжен в срок до три месеца от влизането в сила на този кодекс да поиска прекратяване на настаняването или промяна на мярката за закрила с цел отглеждане на детето в семейна среда" - ето това ми "харесва".:((((
Значи аз го разбирам така: някой си пребил детето си до смърт и съдът му го взел или друг някой родител пратил своето на улицата да проси и някой служител решил да настани детето в дом, а сега закона показва желание да върне тези деца в семействата, откъдето са взети, щото за детето е по-добре да живее в семейна среда. Ми по-добре е ама точно в тая, от която е изведено ли?
Диди,
Адски си прав/а!
И върху това съм разсъждавала. То е ясно, че промяната на мярката за закрила може да значи и да се настани в приемно семейство, при роднини или близки или в някакъв тип резидентна услуга (защитено жилище, център за настаняване от семеен тип и др.).
Интересното е, че легитимният субект да поиска изменение на мярката за закрила е "РОДИТЕЛЯТ", заради чието поведение детето е изведено от къщи. Сещаш ли се такъв "РОДИТЕЛ" доколко и като как ще се ангажира с дължимо поведение по параграф 8?
И как може някой да го накара ако някога поиска изменение на мярката, да поиска тъкмо някоя от изброените от мен, а не точно връщане обратно в това семейство?!?!?!
Абе трябва си ни детско правосъдие и това е. Специализирани съдии трябва да ги гледат тези неща - вписване в регистър, престъпления от малолетни и непълноластни, спорове за родителски права и нещо, което обикновено се забравя - неосиновените изоставени са наследници на родителите си и родителите им също са им наследници. Нещо което 18 годишния човек излизащ от дом не съм сигурна, че би искал, ако знаеше, че е така.. Например неотдавна имаше във Варна май съдебен казус, в който една банка търси от дете израсло в дом, кредита на баща му, щото е починал преди да си го изплати. Абсурд, но като се замислиш - въпрос на адвокат е да се издирят страните, като става въпрос за пари. Що като става въпрос за правата на децата - системата не е ефикасна? И изомбщо не разбирам откъде-накъде на родителите изоставили децата си или тези дето са ги третирали нечовешки ще им се опращава задължението за издръжка на детето, което всички останали родители имат? Никой не им търси на тях 20-те или 50-те лв., обаче пространни коментари има върху джобните на децата от домовете, които осигурява държавата - т.е. ние.
И идея ми дойде: банковите лицензи да вървят с договор за правно обслужване на системата за закрила на децата, за смметка на получилия лиценза. Това ако не е корпоративна социална отговорност и публично частно партньорство какво е?.
"Абе трябва си ни детско правосъдие и това е. Специализирани съдии трябва да ги гледат тези неща - вписване в регистър, престъпления от малолетни и непълноластни, спорове за родителски права и нещо, което обикновено се забравя - неосиновените изоставени са наследници на родителите си и родителите им също са им наследници. Нещо което 18 годишния човек излизащ от дом не съм сигурна, че би искал, ако знаеше, че е така.."
Което ми напомня, че бяха дадени някакви европари за организиране на пустите му детски съдилища. Вместо това Мин. на правосъдието организира на бърза ръка обучения за определени съдии, които си останаха в същите съдилища, в същите отделения и колегии! А доколкото знам от практиката си - правоприлагат по същия начин.
Не се измени и нормативната база в насока детски съд.
Просто се изхарчиха едни пари.
А отношенията между низходящи и възходящи в новия СК, както виждаме всички си останаха незасегнат обект за ново (в смисъл - нова концепция) правно регулиране!
А какво ще кажете за припознаванията? (Те също бяха пренебрегнати от нормотворците като институт, който е крайно нуждаещ се от ремонт...)
Много примери из циганските гета има - нигериец припознава детето на циганката и моментално го извежда (трафикира) за донорство на органи, например. Има и такъв случай!
Мейкър - :))))))))
(Това по Теди Москов ли беше?)
То ако беше толкова лесно - щехме да сме населили Слънчевата система, бе, брат!!! И то само с български генетичен матрЯл! Мухухухуху!
Тежко им на извънземните!
Законодателят е въздигнат от Суверена (бел.авт. - "суверен" в бг-правото се счита народът)!
Суверенът е дърт, плешив, дрислив маргинал!
Законодателят като е еманация на Суверена, нема как, братче, да не е и той маргинал с измислено (купено отнякъде) средно образование. Или купено висше от некой техникум по юризъм...
Етцетера...
:))))))))))))
Много деца остават по домовете до 18 и няма как да бъдат осиновени, защото мама ги е дала временно и после е заминала в друг град, починала е или е родила на 16 и не е била наясно какво точно смята да прави със себе си. Според мен те са много повече от всички онези, които рано или късно се връщат в смеейството си. И пак според мен заслужават шанс да имат истински домове и дневна дажба над 2лв.
Колкото и да не харесвам политиката като занаят, пак не вярвам, че този закон/параграф/нещоси е гласуван без някакви предварителни данни и прогнози. Като анализатор данни в отдел управление на риска съзнавам, че често няма как да се обявят на всеослушание причините за дадено решение. И го приемам.
И така... големият въпрос. Ще позволим ли да изложим малка група деца на риск с цел да осигурим щастие/дом/семейство/грижи/бъдеще на останалите?
(а за срокове не ми говорете. В момента в България е невъзможно да си осиновиш бебе и в резултат си осиновяваш вече травмирано нещастно, недогледано или недоразвито детенце на 1-2-3-15-18)
Дени, там е работата, че родителските права+задължения са неотчуждаеми като ...авторските. Те си възникват с раждането, и докато не се "завърши законна сделка" с тях или не им изтече срокът на действие не могат да се обезсилят. Декларацията за осиновяване, е само предусловие за прехвърляне на родителски права+задължения . Докато няма насреща завършено осиновяване те си се носят от билогичните родители. Независимо дали им харесва и независимо дали го осъзнават.
@ Светлина, и аз бих искала да видя истинска статистика. Но миналата година се отказах да се надявам. Видях отблизо как се събира и какво се събира като информация за един немного известен вид институции, щото има малко хора в него - 16-25 г. Даже утре да си отворят социалната статистика напълно институциите - не знам дали и 10% от нея се отнася към някаква реалност.
@ Планков - в институциите, освен изоставени деца се настаняват и децата изведени от ОЗД от семействата си заради насилие, принуда към просене и пр. издевателства. Казва се "мярка за закрила". С разпореждането на новия СК - семействата да си поискат прекретяване на постановените "мерки за закрила", без разлика за какво са постановени мерките - тези деца ще бъдат върнати обратно в семействата от които са изведени - родителите педофили и експлоататори на детски труд ще са първи на опашката за такива искания. Според социалните работници - броят на осъдените такива все още е много по-малък от броя на изведените деца по тези причини. Това ли е по-хубавото според теб?
щото в момента заради бюрократични процедури - 80% от децата стават "негодни" за осиновяване и цял живот тънат в мизерия, стават престъпници и тн
И ако трябва създайте една агенция, за последващ контрол на осиновяването
ами дай да видим "негодни за осиновяване" какво значи.
дали не вменямваме на децата, някой и друг проблем на възрастните. например този, че на възрастните им е по-важно "да изпитат удоволствието да имат бебе", отколкото да дадат родителска обич на 3-4 годишен мъник, който ако е здрав физиологично има всички шансове да се справи прилично с психическите травми на ранното изоставяне?
Само да отбележа в подкрепа на съмненията си за искреността на възрастните по въпросите за грижата към изоставените деца един факт: кандидат-осиновителите са около 5-6000, кандидатите за приемни родители са още под 200. Дай ми моля, ако се сещаш, някакво лицеприятно обяснение на тази разлика? Щото аз се сещам само, че приемните родители не могат да разчитат приеманите деца "да ги гледата на старини". Което определено не е лицеприятно.
Тук понякога говорим за "измиване на съвест", "личен опит", щото аз съм осиновен, /или други лични преживявания, които да те доведат, до идеята да осиновиш - вкл. невъзможността да имаш такова дете/ и поради тази причина също считам, че ще си осиновя дете, въпреки, че планирам да имам и едно свое. Но това решение съм го взел, щото аз съм осиновен, и считам, че мога да върна този жест на друго дете, един вид да дам шанс на друг индивид да се развие. И да, аз бих си взел именно 3-5 годишно, щото, забележи, не обичам бебешки рев, и считам, че по-лесно бих се грижил за едно по-голямо дете. бъдещата ми жена е на същото мнение. Един наш мъник ни е достатъчен, барабар с всичките грижи, които ще ни създаде докато проговори.
Но на някои хора им харесва идеята да си имат бебе, и държат на това да си имат бебе, за да изпитат идеята, че си имат собствено дете. Не можем да ги виним!!!
И да, "негодни за осиновяване" означава, че и малко хора ще се нагърбят да превъзпитават дете на 5, което е било обременено с много травми, липса на елементарни умения за водене на диалог (такива каквито би имало твоето дете, например, на същата възраст), липса на елементарни навици - хигиена, подреждане, хранене и тн. И никой не би могъл да вини хората, които не искат да се сблъскват с един институционализирал се малчуган, колкото и да е хубав, умен и тн. просто щото живота в институциите води до институционализирането на тези хора (същото е и в затворите, нали за това има програми за адаптации, и при военните е така)
Планков, няма човек на земята, който да прави нещо за някаква идея без да я прекара през лична мотивация - дори толкова семпла като "аз искам да работя за идея Х 2 часа седмично". Без проблеми се присъединявам към твърдението, че мотивацията на всеки човек да има дете и/или да осинови дете е индивидуална. С уговорката, че хората, които смятат, че знаят какво е "лоши гени", принципно не е добре да възпитават деца в 21 в.
И още - това точно имах предвид - няма негодни за осиновяване, просто в България няма достатъчно възрастни в достатъчно равновесие със себе си за да осиновяват пораснали в дом деца, нито такива с увреждания. Пише по-горе в поста освен това, че расте и броят на "разсиновяванията" - т.е. и когато си си избрал дете по твоите критерии за изпълнимост на родителството - пак се чувстваш свободен да си преразгледаш решението да си родител. Както можеш да се чувстваш свободен да изоставиш 2 деца в домове и да заченеш 3о,4о и повече. Това са тревожни симптоми.
Въпросът, който ме вълнува е можем ли да променим това и как (щото със сигурност закриването на всички институции не е опция, има и кръгли сираци), то ще се самопормени ли, и ако нито едно от двете - имаме ли кураж да си признаем открито, че тук тези работи няма да станат и да го оповестим на всички чужденци, за да разберат хората, как хем ние не осиновяваме децата защото не можем да им осигурим по-добро съществуване от в институцията или защото "гените им са лоши", хем си мислим, че другите хора биха ги осиновили "за органи", което е недопустимо.
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви