Чухте ли?

 

Ако не сте ще повторя – на 01.10.09 г. влезе в сила новият Семеен кодекс (наричан за краткост СК). Много хора и много медии обърнаха внимание на новостите в брачните отношентия, като например т.нар. „Брачен договор” (за мен тотално неприложим като се има предвид изконните български семейни ценности и човешката етика), законов режим на разделност и преименувания институт на „Семейна имуществена общност” на законов режим на общност.

 

Както и да е! Няма да ви говоря тук за брачните отношения. Ще иде реч за осиновявания.

 

То, хубаво законодателят приел, каквото приел, но най-ме учуди параграф 8-ми от Преходните и заключителните разпоредби на СК. За нагледност ще ви ги цитирам най-накрая.

 

Първо, мога малко да поразсъждавам по темата за параграф 8-ми. Понеже такава ми е професията, че мога да разсъждавам върху разни такива ми ти работи.

 

Та така...

 

Излиза, че:

 

1. Всички родители, за чиито деца съдът е издал решение да бъдат настанени по разни домове (за повече от година или без срок – повечето деца по домовете са именно така настанени) са длъжни самички, по собствен почин и със собствени средства в срок до 01.01.2010 г. да поискат от същия тоя съд да прекрати настаняването на децата им и да си ги приберат. Иначе – осиновяване, по бързата процедура, лекинко претупано... Значи – родителите са длъжни да идат при съдията и да искат ново решение, с което да им се прекрати настаняването на рожбата в дома. Нали се сещате, че това струва пари – адвокат да напише исковата молба и т.н. Само дето повечето от тия родители, не си щат децата, камо ли да отделят средства (каквито най-вероятно по презумпция нямат), за да инициират такова съдебно производство.

 

2. За да знаят ония родители, които са си хвърлили рожбите у домовете (щото не са ги искали....ние пък сега ще ги молим пак да си ги поискат, представяте ли си?!?!?!), социалните служби (Дирекциите за социално подпомагане из страната) са длъжни да ги уведомят в срок до 01.11.2009 г., което ще се случи по реда на АПК. Как пък не – то само това им на главата!

 

3. След изтичане на тримесечния срок, ако родителите не депозират искове пред съдилищата иде наред следното: броено от 01.01.2010 г. седем дни, всички тия деца ще се впишат в регистрите за осиновяване (без значение съгласието на самите деца, без значение дали е удачно, без никакво задълбочено проучване и събиране на информация за детето (щото има деца, за които има тотална липса на инфо) и т.н.).

 

Аз понеже се сещам какво ще произлезе от цялата тая работа, ще го споделя и с вас, драги ми съблогъри. Ще произлезе една голяма покупко-продажба на детско месо.

 

Знаете ли в белите държави как се осиновява дете? Знаете ли? Аз знам – прави се такова проучване, че свят ще ти се извие. Само защото в белите държави знаят, че трябва да бъдат гарантирани всички права на детето, изписани в Конвенцията за правата му. Трябва да се избегнат всякакви възможности детето да бъде трафикирано или използвано за „други цели” – и затова също си има Конвенции, а България също е страна по тях (демек – ратифицирала ги е). Но на кой му пука, а?

 

Знаете ли, драги ми съблогъри, защо чужденците напират да осиновяват и по стария СК у нас? Не знаете? Аз ще ви кажа – защото е най-облекчения режим за осиновяване в целия ЕС. А сега – хептен. Сега за националните осиновявания - ще дойде самотен чичко от Сусурлево (примерно) и ще каже: „Моля, аз съм много добър 50-годишен самотник и имам добри финансови условия, дайте ми това момиченце/момченце, дето е на 10 г.”. И чиновниците ще дават, без почти никакво проучване – защото има принцип на бързина на процеса тука, разбирате ли? После, когато вземе в ръцете си решението на съда, че детето е осиновено от него, чичкото внезапно решава, че отива да живее...в Кипър, например. Или в Испания. Или в Амстердам. Или в Сингапур. О, той ще се върне. Ще се върне – след месец, след година, ще се върне! Но сам! И ще поиска детето да си има братче. Или сестриче.

 

Не казвам, че е по-добре детето да стои в някакъв мизерен дом, вместо да бъде осиновено. Но казвам, че трябва да има някаква подготовка, за да се случи това. А защо тия съставители на СК са забравили алтернативите за осиновяването? А? Писали нещо там за приемната грижа, писали и недописали – без никаква връзка отново с останалото българско законодателство. Освен приемната грижа (това, което, драги ми съблогъри, сте чували като „приемно семейство”), съществуват и други алтернативни форми – SOS-детски селища, защитени и преходни жилища, центрове за настаняване от семеен тип – все неща, които работят и в България и в ЕС. И то работят добре! За разлика от осиновяванията по гореописания начин.

 

Да кажа и две думи за обратната страна на осиновяването – в последните години (а вярвам и с прилагането на новия СК) се наблюдава опасна тенденция за скок на ръста на РАЗСИНОВЯВАНИЯТА. Разсиновяванията, или както юристите ги наричат „Прекратявания на осиновяването” става толкова лесно, както да си купиш баничка и да я хапнеш на път за работа сутрин. Огромен процент, който никой от съставителите и нормотворците на СК не е взел предвид. Хубава работа, ама циганска е това нашето...

 

Ала за тая кланица за деца, дето е замислена в параграф 8-ми на СК направо нямам думи. Значи, за 3 месеца се заформя кампания по вписване на деца в регистрите по осиновяване, а след това – при облекчения ред за осиновяване (от сульо и пульо, щото няма почти проучване...) децата полекичка ще започват да пътуват в чужбина...

 

На фона на параграф 8-ми от СК, това жУвотно „Брачния” договор си е направо лека шегичка на юристите, възприета от меркантилното Хамериканско право и начин на живот и преиначена зле по нашенски, ала просто шегичка, нали?

 Ей това е!

 

„§ 8. (1) Родител, чието дете е настанено по съдебен ред в специализирана институция, без да е определен конкретен срок в съдебното решение, или чието дете пребивава в институцията повече от една година, е длъжен в срок до три месеца от влизането в сила на този кодекс да поиска прекратяване на настаняването или промяна на мярката за закрила с цел отглеждане на детето в семейна среда.

(2) Съответната дирекция "Социално подпомагане" в срок до един месец от влизането в сила на този кодекс уведомява родителя по постоянния му адрес за предприемане на мерките по ал. 1. Когато родителят не е бил намерен на постоянния или настоящия му адрес, се поставя съобщение на видно място в сградата на дирекцията, като се указва кога изтича тримесечният срок. Съобщението се връчва и по реда на Гражданския процесуален кодекс.

(3) Дирекция "Социално подпомагане" уведомява писмено в 7-дневен срок съответната регионална дирекция за социално подпомагане за вписване на детето в регионалния регистър по местонахождението на специализираната институция при неизпълнение на задължението по ал. 1. Осиновяването се извършва без съгласие на родителя.”