avatar

Ние Живите

Ако някога сте чели 1984 на Джордж Оруел, то определено познавате онзи вкус на загубена свобода, който вкус страшно напомня този на метала.

Пред вас се издигат хиляди въпроси, на които не получавате отговори, но успокоявате себе си единствено с надеждата, че това, което Оруел е написал, не се е случвало ... и тайно вътре в себе си шепнете молитва, то да не се случи.

"Ние живите - казва Ранд - е книга за Човека срещу Държавата".

Това е историческа книга, но в нея няма да намерите историята на Първите, вместо това ще откриете историята на обикновените съветски граждани.

Това е любовен роман, но четейки го с разума си, няма да пророните сълза, въпреки трагичния край.

Това е роман, в който има много философия, книга, в която са повдигнати ного въпроси ... и на тях е даден отговор. Отговор, който вие можете да приемете, или да отхвърлите, единствено на базата на разума, който притежавате.

Поставени по този начин, в тази ситуация - хората имат два избора - или да се борят за ЖИВОТА, и да кажат "Ние живите", или да се отрекат от себе си и да кажат "Ние комунистите".

Комунизмът идва с идеята, че буржоата трябва да бъде наказана, защото е експлоатирала пролетариата. Комунизмът идва с терор, но преоблечен в одеждите на милосърдната сестра, която ще нахрани всички гладни и ще излекува всички болни. Като всяка диктатура, жадуваща за власт, като всяка държава, изградена на принципа на етатизма и Съветска Русия бива превърната като цел, сама по себе си - държавата става по-важна от индивида, от човека... започва бавното подменяне на идеалите на първоначалните борци за пролетарска свобода.

Айн Ранд ще обощи съветската преса по този начин: "Преди 5 години положението беше зле, защото буржоата  бяха виновни, те съботираха процеса, но сега всичко е наред, защото тях ги няма" След пет години ще се появи друго такова съобщение, което ще гласи: Преди 5 години положението беше зле, защото Троцкий се опитваше да съботира нещата, но сега другаря Сталин ги оправи. След още пет години - виновен ще бъде Сталин за положението от преди пет години, но в момента всичко е наред"

Ранд си поставя за цел да издигне в култ Човека, и да минимизира ролята на държавата в обещствените взаимоотношения. В този роман тя показва, какво означава Държавата, когато самата държава съществува сама по себе си не заради хората, а напротив - хората се раждат в името на службата към държавата.

Човек не може да отрече, че днес тази книга е актуална, актуална е, не заради Корея, или заради Китай, или заради други комунистически страни, а е актуална, защото днес ние отново, включително Европейския съюз, сме поели пътя на научния комунизъм - описан така добре от Маркс.

Книгата поставя много добре проблема с подмяната на волята на първоначалните борци за идеален комунистически ред, както и тихата промяна на първоначалната идея. Първоначална идея, която сама по себе си трябва да бъде осъдена, но определено при така развивалата се история, не би съществувал Човек, чиято воля да  бъде "подменената идея, изпълнена с толкова кръв и геноцид".

Ранд ще ви опише как една бивша аристократка, се бори за живота на своя любим. Тя, дори ще направи нещо повече, ще стане метреса на един от видните ком деятили в Петроград.(С идеята да набави пари за лечението на своя любим)

 Това не е кошмар, това е истина, ще видите сцени, в които хората ядат мизерна храна, сцени, в които не ядат нищо, или пък сцени, в които те живеят по няколко човека в една стая... Ще видите и как някои бивши аристократи, стават верни комунисти... дори ще прочете отново за "неблагонадеждния произход"... Ще видите как брат комунист, предава сестра си...

И когато прочетете тази книга, ще се запитате, накъде сме тръгнали? И няма ли да стигнем до там, докъдето Маркс е казал:

"В най-богатите страни ще се развие комунизма"