Какво щеше да се промени на практика, ако беше ратифицирана Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие

ян. 29, 2018

Повече от месец най-обсъжданата тема в България е ратификацията на Истанбулската конвенция. Партии, религиозни общности, активисти с опълченски плам се противопоставиха на ратифицирането ѝ, анатеми и молитви бяха използвани в развихрилата се битка „за“ и „против“.

Покрай споровете за превода на новото понятие „джендър“ и разпалването на страха да не би да ни „превземат иранските травестити“, с влагането и на допълнителен подтекст в мястото, на което конвенцията е подписана, съвсем в миманса останаха причината за нейното създаване и основните ѝ цели.

Непрочетената от заклеймилото я мнозинство, Конвенция на Съвета на Европа за превенция над жени и домашно насилие всъщност се опитва да систематизира всички форми на насилие над жени и деца, включително и срещу стереотипните роли, които господстват в държавите, към които е отправено посланието на конвенцията. При запознаване с текста на конвенцията непредубеденият читател неминуемо би си задал въпроси доколко нашето законодателство е достатъчно ефективно за толкова значимия проблем на българското общество, каквото е насилието над жени и деца.

Сдружение „Солидарна България“ намира за наложително дебатите да се върнат върху реално заложените цели на конвенцията. Затова ще опишем част от мерките, които тя предвижда да бъдат въведени, след като държавата я ратифицира:

1. Конвенцията предвижда приелата я страна да създаде убежища за жените и децата, пострадали от домашно насилие. Досега българската държава няма участие в създадените приюти за жертви, поради което те са крайно недостатъчно и разчитат изцяло на неправителствени организации. Според нератифицирания текст, се предвижда също така психологическа помощ за децата, свидетели на насилие. Малко от възмутените граждани знаят, че повечето служители в Агенцията за закрила на детето и работещи в подчинените им институции не са психолози и нямат професионалната подготовка да работят с деца.
2. Конвенцията задължава държавата да изплаща присъденото обезщетение на жертвите на домашно насилие, претърпели тежка телесна повреда или увреждане на здравословното им състояние, а тя на свой ред с всички инструменти, с които разполага, следва да търси изплатените пари от насилника. Сега в най-добрия случай за жертвата на насилие остава моралната утеха, че насилникът е осъден, но и горчивината, че не може да обезщети страданията си – физически и психически.
3. Конвенцията предвижда оценка на риска и координация на органите, които са сезирани за системно насилие. Съгласно действащата уредба, ако в момента лице е обект на преследване от вманиачен насилник, то трябва да подава жалби в различни РПУ или съдилища, тъй като заплахите може да се отправят не само на едно място. Докато органите разследват всеки отделен акт на насилие и вземат мерки срещу него, случаят може да приключи фатално за жертвата.
4. В случай, че прокурор, който е сезиран многократно за заплаха за живота на жена, преследвана от съпруга си, отговори, че заплахата не е достатъчна причина държавата да я защити и последва смъртта ѝ (както се случи с убитата през август 2017 г. майка на две деца Елена Василева), единствената възможност да му се потърси отговорност е в прерогативите на главния прокурор. Ако конвенцията бъде ратифицирана, това ще се промени, тъй като там е предвидена възможност да се вземат мерки срещу органите, неизпълнили задълженията си за предприемане на необходимите защитни и превантивни мерки в рамките на своите правомощия.
5. Според нашето законодателство, ако насилник, който е осъден примерно в Гърция, продължи да върши същото у нас, съдът ще приеме, че е с кристално чисто досие. Конвенцията променя тази несправедливост като задължава съда при определяне на присъдата да вземе предвид съдебното минало на подсъдимия и в други държави.
6. Ако съпруга, дъщеря или майка постъпи в Спешна помощ за нанесена ѝ средна телесна повреда, нито лекарите, нито полицаите могат да сезират прокуратурата за извършено престъпление, защото то се преследва само по сигнал на жертвата. А тя често е в материална и психологическа зависимост от насилника. В резултат децата в семейството свикват с насилието, увеличава се агресията в училище, а по-нататък – издевателствата от деца над деца и възрастни. Конвенцията дава възможност да се промени този ред като предложението е преследването на насилника да продължи, независимо от неподаването на сигнал или оттеглянето му от страна на жертвата.
7. Конвенцията предвижда да се предоставят различни услуги на жертвите на насилие, независимо от това дали са подали сигнал и дали ще свидетелстват срещу насилника си. Това е особено важно за жертвите, защото понякога в средата им насилието се приема за нещо нормално и те често не осъзнават, че спрямо тях се извършва такова. Услугите включват: правни и психологически консултации, финансова подкрепа, настаняване в жилище, образование, обучение и помощ при намиране на работа.
8. Конвенцията предвижда при присъждане на родителските права задължително да се вземат предвид предишни присъди за насилие, а не това да става по преценка на съдията, която е субективна. Конвенцията задължава и при определяне на вината на насилници като утежняващи обстоятелства да се отчитат присъди за същото престъпление.
9. Предвижда се криминализация на умишленото многократно заплашително поведение. Такъв текст в Наказателния кодекс отсъства, като жертвите на такова поведение са принудени за всеки акт за насилие да сезират прокуратурата или МВР поотделно.
10. За първи път се криминализира сексуалното насилие, извършвано от бивши/настоящи съпрузи. За необходимостта на такъв текст е достатъчно да посочим изказването на лидера на „Атака“, който се възмути от предложената промяна, защото според него мъжете затова се женят за жените си.

Използваният от противниците на конвенцията аргумент, че „нашето законодателство и така е добро“ е несъстоятелен, за което говорят статистиките с жертви на домашно насилие и криминалните хроники. За абсурдността на твърдението е красноречив и фактът, че партии, които се обявиха против международния документ, същевременно заявиха готовност да предложат законодателни промени, които да отразят мерките, заложени в конвенцията. Следователно дори те не отричат нуждата от законови промени, макар медийните им изяви да са съсредоточени не върху борбата с насилието, а върху извличането на дивиденти от ситуацията. Дефицитът на политически смисъл не пожали и базовите човешки права, които бяха пожертвани в името на трупането на рейтинг.

Дебатът защо продължава безнаказаното насилие над жени и деца, какви са причините и как с ратифицирането на конвенцията това може да се промени, всъщност не се състоя. Заиграването с незнанието и страховете на хората лишава бъдещите Елена, Виола, Айшегюл, Милена, Симона, Катя, Соня, Даниела, Хюлня, Дореми и др. от закрила и спасение. А те може би са вашите майки, сестри, дъщери, приятелки или съседки.

​

Солидарна България

Solidbul.eu