avatar

Направо не е за вярване!

Днес ми се случи нещо просто уникално. Добре де, не най-уникалното, но все пак достатъчно необичайно.

На излизане от вкъщи съм успяла да си забравя ключовете на вратата. От външната страна. И ме нямаше час и половина.
Връщам се-няма ключове по джобове и чанти. Слава Богу, входната врата на входа не беше затворена.
Качвам се и какво да видя- ключовете си висят спокойна на врата и очакват някой да заключи с тях. Направо щях да припадна! От горе на всичкото беше и отключено.
От вкъщи нищо не липсва, или поне не липсва лаптопа или пари. Другите неща са твърде големи така или иначе. Но просто не мога да повярвам.

Точно преди да тръгна, успях да си разсипя монетите от портмонето и си ги събирах от пода. Явно това ме е разсеяло и понеже бързах, защото излизах за нещо доста важно, и това е. Оставила съм отключено. И с ключове.. Почти на самообслужване.

Не знам какво да си мисля. В такива моменти целият ми рационален свят се срива. Защото през целия ми осъзнат живот не съм забравяла да заключа. И днес...пълен погром. Нещо толкова малко и ежедневно, а така стряскащо. Да видите как се отваря вратата с надежда...

Ами искам само да благодаря на хората, които са видели ключовете и не са влезли да крадат. Щото човек осъзнава какво значи личната собственост едва, когато за малко не я е изгубил.