Какви са законовите изисквания за откриване на избирателна секция в Германия?

Съгласно чл. 41, ал. 8, т. 2 от Закона за избиране на народни представители, ръководителите на дипломатическите и консулските представителства могат да образуват избирателни секции в други населени места, извън местонахожденията на дипломатическите мисии на Република България, само при условие, че са получени над 100 бр. заявления (формуляр № 10 от приложението на интернет-страницата на Посолство в Берлин) попълнени и подписани лично от избирателите в населеното място. Тези заявления следва да бъдат изпратени по пощата, по факс или сканирани по електронна поща на адрес info@botschaft-bulgarien.de и да бъдат получени в Посолството не по-късно от 14.06.2009 г.

Какви бяха условията на Българското Посолство в Берлин за откриване на избирателна секция в Германия?

След като принудително организирахме инициативен комитет за откриване на избирателна секция във Фрайбург, с нас се свърза г-жа Игова от посолството в Берлин и заяви, че всъщност това, което пише в закона е недостатъчно и ние трябва да изпълним още цял списък с условия.

Въпреки разминаванията между законовите разпоредби и изискванията, ние решихме да изпълним всички точки от имейла, за да сме сигурни, че секция ще има и българските граждани от региона ще имат възможността да гласуват.

Предоставям Ви писмото, което г-жа Игова ни изпрати и което е на латиница, защото се оказа, че в Българското Посолство в Берлин, не само, че не разполагат с кирилица, ами и не могат да четат писма на кирилица, поради което трябваше всички да пишем на латиница.

(писмото е съкратено, но не съм променял съдържанието му)

„Saglasno Zakona za izborite, ostava v sila vazmozhnostta za otkrivane na izbiratelni sekcii i v drugi naseleni mesta, osven trite oficialni diplomatischeski misii na BG v Berlin, Bonn i Muenchen, pri slednite izrichni uslovia:

1. Nalichie na nad 100 zajavki /Formuljar 10 ot prilozhenieto na stranicata na Posolstvoto/ za Freiburg!! , nadlezhno popalneni i podadeni kam edin iniciativen komitet vav Vashija grad. Tezi zajavki ne e neobhodimo da badat izprashtani /mozhe skanirani po elektronna poshta, no ne e zadalzhitelno/, no vaz osnova na tjah naj-kasno do petak – 12.06. v Posolstvoto-Berlin trjabva da bade izpratena pismena molba na iniciativnija komitet kam poslanik Petrov za razreschenie za otkrivane na sekcija, podkrepena sas spisak na licata, podali zajavki – 3-te imena, EGN, i pone grada na mestozhiveene v Germanija.

2. Razreshenie na CIK/VIK – Sofia, po oficialno iskane na Posolstvoto, vaz osnova na postapolite opravdani iskanija na iniciativni komiteti po mesta.

3. Rrazreshenie na priemashtata strana, pismeno potvardeno ot Auswaertiges Amt s verbalna nota.

Kogato parvite 2 uslovija sa na lice, organizacionnia komitet ot balgari vav Freiburg trjabva da naeme podhodjashto pomeshtenie s osigurjavane na saotvetnite uslovija za glasuvane /za predpochitane v obshtestvena sgrada/ i da ni saobshti adres. Vaz osnova na tova Posolstvoto otpravja oficialnoto si zapitvane kam Auswaertiges Amt za poluchavane na razreshenieto na germanskata strana.“

По-късно получихме и друго писмо, според което:

“Посолството приветства проявената инициативност на българските граждани и заявява готовност да подкрепи съответните инициативни комитети в подготовката, организирането и провеждането на изборния ден.”

Още тук, поради разминаванията между законовите разпоредби и условията, които представителите на посолството ни изискаха, за да се отвори секция в града, се усъмних дали посолството наистина иска да ни помогне или по-скоро да ни попречи да дадем възможност на българите да гласуват.

Какъв е резултатът?

Явно, от Посолството на Република България в Берлин не очакваха, че всички инициативни комитети в Германия ще се обединят и ще направят мрежа помежду си, която да синхронизира всички действия. Мрежата беше създадена по инициатива на Боян Юруков и в последствие се превърна в инструмент за създаването на масивна акция за търсене на причините за отказа.

В така наречената мрежа, Николай Колев обобщи разминаванията между законовите изисквания и условията за откриване на секция така:

“Г-жа Игова е поставила искания да съставяме инициативни комитети, заставила е хората сами да търсят и наемат сгради, където да се провеждат изборите, както и е заставила хората от инициативния комитет да осигуряват съответните условия за провеждане на избори в дадената сграда.

Декларирала е, че съответните инициативни комитети, трябва заедно с консулството ни в Бон да определят членовете на изборната комисия. Г-жа Игова е заявила още, че инициативният комитет трябва да организира изборния ден и да отчете преброяването на бюлетините.

За разлика от г-жа Игова, ние четем законите, които тя с лека ръка нарушава.

Изводи:

1. От т.6 на Решение Нр.10 на ЦИК се вижда, че задължението на българските граждани в чужбина е само да пратят заявления до посланика ни в съответната държава, но не и сами да вършат работата на дипломатите ни, „НАЕМАЙКИ СГРАДА“ и „ОСИГУРЯВАНЕ НА СЪОТВЕТНИТЕ УСЛОВИЯ“ – предпочита се даже обществена сграда. Интересно е с какво право и с какъв акъл тази жена си позволява да ни пише дори предпочитанията си, какво да наемем.

2. От т.10. на Решение Нр.10 на ЦИК се вижда, че в състава на СИК (секционната избирателна комисия) могат да бъдат включвани лица, предложени от централните ръководства на партиите и коалициите, имащи представители в ЦИК, както и служители на съответното дипломатическо или консулско представителство или служители на МВнР.
Това означава, че не е наша работа и не могат да ни насилват да сме членове на СИК, нито пък сме ние тези, които трябва да определим състава на СИК, нито пък трябва ние да сме тези, които да проведат и отчетат изборите в нашия град.

Нарушава се чл.14 ал.2 от ЗИНП и правото на партиите представени в ЦИК да изпратят, ако желаят и ако изобщо знаят свой представител в съответната СИК.

Нарушават се и чл.15 и чл.21 от ЗИНП, където ясно е казано, че се полагат възнаграждения, които се определят от ЦИК, но не и че ние трябва да носим разходите сами, както и че членовете на избирателните комисии имат права, каквито явно един инициативен комитет, какъвто ни карат да съставяме не може да гарантира.

Нарушават се още редица членове от ЗИНП, което произтича от незаконовото настояване на г-жа Игова за създаване на инициативен комитет с организационни функции каквито не са му дадени по никой закон, нито пък по закон са дефинирани, какви да бъдат те.”

Как ни отказаха?

Чрез общо писмо до всички председатели на инициативните комитети в Германия, написано от г-н Катрачев, който е първи секретар на посолството в Берлин и от името на г-н Петров, който е посланик на Р. България в ФР Германия, ни беше съобщено, че отварянето на секции извън посолството, консулствата и почитните представителства на България в Германия е отказано от немска страна.

Като аргумент за това ни беше изпратена изрезка от някакъв текст, който според г-н Катрачев е част от писмото, което немското правителство е пратило на българското посолство. На сканираната част няма подател, дата, подпис и т.н.

Оригинала на писмото, както и нотата, с която бългаската страна е изискала разрешение от Германия за отваряне на избирателни секции, нямаме право да получим.

След разговор с Външно Министерство на ФР Германия се оказа, че е по-вероятно да получим документите и писмата от тях, отколкото да се надяваме на съдействие и прозрачност от Посолството на България в Германия.

Според г-н Катрачев, разминаванията между официалните закони на България за откриване на секции в чужбина и изискванията, които посолството ни има, се дължат на това, че (цитирам по памет) – “тези, които правят законите, си нямат и елементарна представа как се провеждат избори в чужбина”.

Ако е така, тогава силно се съмнявам в ефективността, компетентността и експертността на българските икономически, политически и обществени законодателни инициативи. Може би, заради това не функционира здравеопазването, енергетиката, образованието, администрацията и т.н. в България.

Явно законите на страната се изготвят не въз основа на компетентността на експерти и професионалисти от различни области, а на „гениалните“ законодателни идеи, които идват на по чашка ракия със салатка.

Законовите основания за отказ

ФР Германия отказва на българското посолство в Берлин откриване на избирателни секции извън теритовията на представителствата, като се основава на Вербална Нота от 2003г., която засяга въпросa с равноправието.

Какво означава това ще Ви оведомя след като получа отговор от немското правителство.

Прецедент

Стана ясно, че Гърция е отворила избирателни секции в около 20 германски града, сред които и Фрайбург, за да могат нейните граждани на 06.06.2009 да гласуват за Европейски Парламент.

Как Гърция отваря секции, а България не може, остава загадка до консултацията ми с експерт по европейско право.

Освен това, Община Фрайбург бяха така любезни да се съгласят да ми изпратят писменото съгласие с причините за отварянето на гръцката секция в града.

Как ще действаме занапред?

Разяри се масивен протест от страна на българските граждани, които живеят в Германия.

Тази седмица ще се консултирам с експерт по европейско право и с друг немски юрист за подробностите около законовите пречки за откриване на избирателни секции.

Външно Министерство на ФР Германия потвърди, че ще ни окаже пълно съдействие, за да осигури прозрачността на кореспонденцията си с Посолството на България в Берлин, въпреки отказа на Посолството да ни предостави информация.

Медиите в България и особено тези в Германия проявиха готовност и интерес да популяризират случaя.

Политици и партии от двете страни проявяват интерес към продробности около проблема.

Какво се питаме?

Колко ефективно са защитавани интересите на българските граждани от Посолството в Берлин и Правителството в България?

Защо посланикът на България в Берлин не е бил запознат със законовите разпоредби около откриване на секции в страната? Междудругото г-н Петров е едва от 2 месеца на този пост, но при положение, че непосредствено след неговото назначение се провеждат европейски и парламентарни избори, то той е длъжен да се информира около всички споразумения и закони, засягащи българските граждани в Германия.

Ако са знаели за пречките, защо не ни информираха предварително за проблемите, а ни окуражаваха да прахосваме много време и пари за обречена на неуспех кауза? Всички знаем, че законите са си закони и вероятността да се променят за 1 седмица клони към 0.

Ако са знаели за пречките, но все пак са искали да “пробват”, защо не ни уведомиха за намерението си и по този начин евентуално да ни спестят много време и пари? Пак повтавяр, че Вербалната Нота е от 2003, а не нещо ново.

Защо българското посолство не е задействало дипломаточески механизми на билатерално, междудържавно ниво за постигане на двустранни договорки?

Как при положение, че са знаели за тези закони (допускам, че са знаели, защото не ми се иска да повярвам, че посланика и другите лица, получаващи заплати за да защитават интересите ни, подхождат към работата си толкова несериозно), защо са си позволили да ни поставят редица допълнителни условия, които не фигурират в законовите разпоредби?

Имаше ли посолството в Берлин възможност да преодолее по дипломатически пътища тази Вербална Нота с Германия от 2003г. и какво е направило в тази насока?

Има ли някой интерес да не се открият секции в чужбина?

Има ли политически натиск върху представителите на България в Германия, за да не предоставят прозрачност на аргументите си?

Целта

Целта ни като интелигентни и образовани хора e не да оплюем конкретни личности. Далеч сме и от мисълта да предизвикаме скандали чрез “жълти новини”.

Единствената ни цел е да съберем възможно най-много информация по случая, да я разгледаме много внимателно, да я анализираме и обобщим, след което да изготвим писмен доклад за работата си, който да посочи слабите звена и пропуските в начина на работа и системата, както на българската, така и на германската страна, за да могат в бъдеще българите в Германия да упражнят правото си на глас.

На базата на аргументите от доклада ще бъдат изпратени писма до правителствата на двете държави с конкретни стъпки и препоръки за оптимизиране на работата между Р България и ФР Германия.

В случай, че се докаже злоупотреба, пропуск или несвършена работа от конкретни институции или личности, ние ще изискаме от съответната страна да пристъпи към незабавни реформи в системата си.

Какви сме ние, че да изискваме каквото и да е било?

Ние сме студенти, образовани хора, абсолвенти, специалисти от всички области и живеещи извън родината си.

Нашето обществено положение, подкрепено от щастливата случайност, че и България и Германия в момента се намират пред парламентарни избори, ни oсигурява изключително голямо политическо и медийно внимание и в двете държави, което ни дава увереността да вярваме, че ще успеем.

П.С.: Текстът не е написан от мен. Съчинен е по инициатива на българските студенти в Германия.

Links: 

http://www.facebook.com/note.php?note_id=92388847881&id=564868207&ref=nf#/group.php?gid=91322436518&ref=nf

http://www.facebook.com/note.php?note_id=92388847881&id=564868207&ref=nf

http://www.facebook.com/ext/share.php?sid=90868848281&h=pUbeT&u=JI_GH&ref=mf