В миналото да имаш собствено жилище не е било проблем. Всъщност открай време хората са живеели в жилища. В началото в пещерите, после в шатри от кожа, после под земята. Живеели са в къщи от дърво, камъни, тухли, бетон ... изобщо претижавали са жилища.
Но доста отдавна не всички хора са имали собствена земя, която да обработват. До преди 2 века, все още е съществувало т. нар. крепостническо право, тогава е била ценна земята. Обработваемата, тази от която ще си изкарваш насъщния.
Но също така отдавна човек не се издържа основно със земеделие. Отдавна ние не произвеждаме насъщния си на полето, индустриализацията направи мноо изменения в живота ни. Едно от тези неща е, че днес цените на УПИ /урегулираните поземлени имоти/ са много по-скъпи, отколкото на земеделските земи, и то в цул свят.
Днес, на запад – живеят основно под наем. Това е така, защото както преди не всеки е имал земя, така сега не всеки има жилищна земя. Има недостиг на земя, тъй като земята е ограничен ресурс – и колкото тя се намира на по-важно място, толкова е по-скъпа.
Българинът е свикнал да живее в собствени жилища, което го показва и статистиката в световен мащаб – ние сме в топ 10 по жилища на глава от населението, при нас този показател варира е между 60-70 жилища на 100 човека. При условие, че семействата се състоят от поне три члена, това означава, че всяко семейство има във владение от около поне 2 имота.
С урбанизационните процеси по време на строителството на комунизма – т.нар. Кремиковски синдром, нарастват жилищата в големите градове и намаляват обитаемите в малките населени места. Започва обезлюдяването на малките населени места.
Въпреки това, все още не се обуславя криза със жилищата, тъй като държавата осигурява на заетите в стратегическите, тогава, комбинати – жилища на преференциални цени.
Започва и посткомунистическата миграция и тоталното обезлюдяване на малките селища, с което вече съвсем сериозно започват да се вдигат цените на имотите.
Стигаме до цени, които могат да бъдат покрити с ипотеки в размер на 20-30 години.
Тридесет години. Тридесет години. В момента съм на 25 години, трябва да си купя жилище, което да изплащам докато навърша пенсия. Колко финансови кризи ще има до 2039 година? Никой не знае. Ще мога ли да гарантирам изплащането на този кредит толкова време? Никой не знае Ще имам ли сигурни доходи в продължение на 30 години? Никой не знае.
Мтака, проста равносметка. Тегля кредит 80000 евро – считайки, че имотът който ще придобия е за 100000 евро. 20 000 евро самоучастие, условие на банката.
Взимам го за 30 години, щото виждате ли, че все пак трябва нещо да ям. Вноската ми на месец за този кредит е 479.64 евро, което прави 938 лева месечно. Прилична цена. Плащана тридесет години. Банковите такси за тези тридесет години са в размер на 14 хиляди евро. Всяка година кихам между 600 евро /в началото/ и 200 евро в края на заема.
Общо на банката връщам 213,137.40 EUR, забележете при 8,56 % годишна лихва! Като разпределя тези 213 137,40 евро на 360 месеца, се оказва, че живея на място, чийто наем е 592 евро. (въпреки, че вноската само по кредита е 479,64 евро, таксите забиват още повече положението).
Така, аз сега живея в супер яко жилище, под наем, 135 кв. м., /2 спални, 1 детска, хол, кухня с трапезария/ и кихам по 600 лева. Същото това жилище в най-лошия случай ще е с наем 800 лева. А горните цифри за кредита – ми те са при най-добрия лихвен % и за сравнително малко жилище, което да си купя.
Изводът – българинът ще трябва да се научи да живее под наем! Картинката е такава, че наистина не е рентабилно вече да се купуват жилища за всеки член на семейството. Край! Приключи се! И няма да има шанс някога ние да можем така лесно да си купуваме жилища, ... които да задържаме от лапите на банката.
Да живеят наемодателите!
Освен, ако не си купил жилището с цел отдаване под наем, или препродажба. Ако решиш да си купиш жилище просто за да живееш в него...
Авторът даже е наблюдател на "прибиране" на жилища, купени с ипотечен кредит...
А за търсенето, Румен, айде да не си говорим глупости. В цял свят се знае, че цената на едно жилище е приблизително 17 годишен доход от наем - т.е. при мен требе да е 122 400 лева, т.е. 63 000 евро /приблизително/, знайш ли кога ще ми го продадат за толкова - точно никога. Освен това, дори и да ми го продадат за толкова, идеята да кихна на банката /пак най-ниския лихвен %/ 133 252 евро за тридесет години (теглил съм 50000 евро, останалите 13 съм ги извадил - щото е условие на банката). Та връщам на банката - 370евро месечно. Което пак е повече от наема ми, който е в размер на 300 евро. Упс, ква стана тя? И честно казано, ако имам 100 000 евро, последното нещо, в което бих ги инвестирал е покупката на жилище, в което да живея. Най-малкото щото си спестявам годишни данъци и такси битови отпадъци. И куп такси по прехвърлянето на имота - данък 2,5%, такса на брокера, такса на нотариуса... 10000 отидоха на кино. А колко щях да изкарам ако ги вложа дори само на един кирлив депозит с годишна лихва 6 %. Да не говорим, че мога да си направя собствен бизнес с тези пари, или да купя акции/облигации. Да има риск да ги загубя, но доходът е правопропорционален на риска, тъй, че всеки инвеститор си преценява къде и колко да инвестира.
А ти - купувай си имоти.
Апропо - ако купя един имот и го отдам под наем - доходността в най-добрия случай е 5%, което е далеч от най-ниските лихви по депозит /банков/. И най-важното парите са гарантирани в банката, още по-важното не се разправям с наематели /които да рушат/, не плащам данъци. Лихвите по банковите сметки на физ лица са необлагаеми, но наемът Е облагаем.
Апропо, дано некой умник вземе и прочете следните ми мисли:
В големите градове, съвсем брутално, брокерите действат така, че да повишават изкуствено търсенето. Като обявяват, че "жилищата от току що построената кооперация са продадени, с изключение на 1-2". Друг път, има толкова незаселени блокове, построени... И некупени... и все още собственост на строителя... Егати.. Ма за да се вдигат цените...
Живеенето под наем може да е икономически обосновано , но жилището под наем не е ДОМ ,
За мен сигурността е много важно нещо. Независимостта също. Искам да имам сигурност, че покривът над главата ми е мой и е толкова здрав, колкото аз съм си го направила. И не завися от капризите на някого. Моят дом е моята крепост - колкото и да е изтъркано. Това е мястото, което ме кара да се чувствам удобно, което ми дава необходимата сигурност, защитеност и независимост, за да бъда спокойно себе си във всеки смисъл на думата. Ако това място не е мое - цялата сигурност отива на кино, ако ме разбираш. Но това си е мое мнение - много е възможно за теб нещата да стоят различно.
В случай на публична продан по реда на ГПК - продажба на ипотекирани имоти - банката продава на цена, която да я удовлетвори. И примерно, ако цената на жилището е 100 хил евро, а банката има да взима от теб само 30 хил евро, като нищо ще го продаде за 50 хил евро/и обикновено купувач е чиляк на банката или частния съдия изпълнител, който продава жилището/... и тогава си с бръкнат в устата пръст.
Тъй, че при ипотекирано жилище - пак нямаш сигурност. Даже по-зле - мизеруваш 30 години, за да казваш, че живееш в жилище, което притежаваш под условие...?!??!?
А това с вноските - ти и да имаш желанието, като попаднеш във финансовата криза от 2025 година, дето е подобно на Голямата депресия ... и язък ти за мизеруването в продължение на 15 години.
Аз съм хазяин от 3 години. И договорът ми за 5 години е вписан. Отне по-малко от час. Беше важно за спокойствието на наемателя, който използва партерното ми жилище за офис. Спокойствието на наемателя е мноооого пряко свързано със спокойствието на хазяина и си заслужава цената.
ПП. Получавам наем какъвто е в договора и си плащам данъците върху този доход. Което също мисля има значение, за да решиш дали вписваш договор за наем. Не е точно въпрос на ентусиазъм. май ;-))))
И освен това, хазяинът пък е сигурен, че:
1. Може по-лесно да си прибере парите - вкл чрез съдия изпълнител
2. че има наемател, сериозен, който няма да се изнесе утре, а ще остане дългосрочно.
Бе изобщо, когато хазяинът си има такъв наемател, не мисля, че има какво да го притеснява. Това вписване по принцип би трябвало да устрои и двете страни.
А актуализация на наема, може да бъде заложена и в първия договор. Например всяка година да се покачва наема в размер на обявената инфлация. Или в размер на 10%, или на 5%. Воля на страните.
Но считам, че един хазяин, който не е готов да впише такъв договор, няма да ме спечели. Това значи, че той е от онези, дето прибират депозитите, после те гонят и не ти връщат депозита, дори всичко да ти е наред /демек да си си платил сметките, да не си трошил и т.н./
Ако пък е готов да шмекерува... е, тогава няма да се съгласи, ма аз при такъм не бих се и нанесъл.
В момента си търся квартира и ви уверявам, че въпросът с вписването въобще не ми е между критериите, просто защото знам, че няма да се стигне до там. Някога като млад ентусиаст, исках вписан договор - покрай всичко друго да мога да се картотекирам в общината и да чакам ... и аз вече не знам дали съм си вярвала. Познай дали някой от хазяите ми се нави?? Затова вече и не питам. Според вас може и да не съм права, но не съм чула от никои от моите познати, които ЖИВЕЯТ под наем, да имат вписан договор.
Много често квартирата, в която живеем, съм наричала не ЖИЛИЩЕ, а ОБИТАЛИЩЕ - просто място за обитаване, а не ДОМ. Защото ДОМЪТ се гради с години - с мебели и цветове по твой вкус, с години си изграждаш съседските отношения.
А от друга страна не съм склонна да се заробя с непосилна ипотека (по-голяма и от наема), да купувам нещо на свръхцена.
Ми за съжаление нещата така ще стоят у нас :( дори пре 17 годишна възвръщаемост и при най-ниският лихвен % показах сметките, чисто цифрово ... И наистина не считам, че не мога да нарека тази квартира - мой дом
Наистина, България е в челните места на притежавано собствено жилище на глава от населението.
Преди всичко става въпрос за български ценности - произтичащото чувство на сигурност, познато ви е и милото споменаване на "родната стряха", да се "задомиш" като първостепенен дълг, помните и "моят дом е моята крепост"...
Дали тъкмо жизненият стандарт в България не стимулира тази огромна инвестиция в недвижими имоти? Личното (вече) жилище все пак не "яде" от месечните доходи както наемът. Имота е една от най-стабилните инвестиции неподатлива на инфлацията и обезпечаването на децата в наследство се счита за добър старт в живота.
Ипотеката не е самоцел.
Планков, темата е много интересна, но досега нямах време да и' обърна нужното внимание.
Та...в България имаме две къщи - едната строена от дядо ми и баща ми, другата - от свекъра ми и мъжа ми. Естествено, изплатени са, а данъците, които плащаме за тях, са малки. За мен тези къщи имат основно емоционална стойност.Не бих ги продала, за съжаление не мога да живея в нито една от тях.Сега живея в САЩ - там, дето балонът със заемите се спука.Живея под наем - защото не мога да си позволя да взема заем, който да изплащам 30 години.Мнението ми за живот в квартира:тук този въпрос е уреден отдавна. Подписвам всяка година договор с хазяина, който указва наема ми, правата и задълженията ми, както и неговите права и задължения.Чувствам се нормално в тази квартира и тя е нашият дом, защото домът е мястото, в което си заедно със семейството си и се чувстваш щастлив.За да увелича усещането за сигурност на децата си, не сме се местили от този апартамент (хубавата страна на това е, че така се изгражда доверие с хазяина и той не ни е вдигал наема), освен това го пребоядисахме по своя воля, заедно с децата - така те са мотивирани да пазят много повече. Все пак, макар да не е наше, живеем на това място и трябва да го уважаваме. Сприятелихме се с хора, които живеят наблизо и децата им учат с нашите...
За Америка притежаването на собствено жилище е лукс - най-вече заради данъците.Ако вземеш заем от банка - да речем $300 000, за да купиш жилище, то е твое след около 30 год., но връщаш доста повече на банката под формата на лихви.В същото време всяка година в зависимост от квартала, в който живееш, плащаш данъци от $ 7 000 до .....(нямам идея колко плащат хората с къщи като прогимназии).Освен това, понеже жилището все още не е твое, а на банката, задължително плащаш застраховка всяка година.Освен това - трябва задължително жилището и всички площи около него да бъдат в добър вид - тревата да е окосена, снегът да е изринат през зимата .....Ако нямаш време сам да го правиш - плащаш си на мексиканци и те го правят вместо теб.+ такса смет...и още други неща, за които не знам, защото не ги плащам...
Да, та ако: --успееш да го изплатиш --ако в квартала ти не се заселят хора, които са от рисковия контингент (престъпни елементи), които да снижат общата оценка на всички къщи в района--ако имаш достатъчно други пари, с които просто да живееш (пари за храна, бензин, дрехи, лекарства.....защото досега ставаше въпрос само за къщата, не за хората)--тогава можеш да го продадеш с печалба.Има още едно условие за щастлива развръзка обаче -
ако в момента, в който решиш да го продадеш, за да спечелиш много пари, цените на жилищата паднат драстично (както е тук от няколко години и не се знае колко още време) -тогава просто тези 30 години лишения се обезсмислят.(разбира се, в България не съм живяла на квартира и не мога да дам компететно мнение за предимствата и недостатъците да живееш на квартира в София да речем :)
Обобщение:в момента за мен лично квартирата е единствената разумна алтернатива.Всеки за себе си преценява дали да купи жилище, но жилището не е инвестиция.Инвестицията носи приходи. Жилището - разходи.
Мисля, че ако хората са научени да приемат повече това, което МОГАТ, а не да се вторачват само в това, което ИСКАТ, светът нямаше да е пълен с толкова депресирани индивиди.
Инвестицията носи и намаление на разходите. И тогава пак е инвестиция. Например - инвестирам в икономични електроуреди - намалявам си разходите за ел. енергия.
В България собственото жилище (без ипотечни тежести) има по-ниски разходи от наетото. Все още таксата смет и данъка са равни или по-малки на един наем. А останалите разходи се плащат и от наемателите + още 11 наема.
Най-колоритния ми спомен е преместването от първата ни гарсониера преди 15 години - бях бременна в деветия месец със сина ни, седмица преди термина ми. Хазяинът поиска незабавно освобождаване, защото ни срещна на улицата и ми видя корема. Реши, че "изгонване на наематели с бебе" било по-трудно. Така и не стана ясно защо ще ни гони, след като въпросът беше да си взима парите всеки месец, с което той нямаше проблеми, но той е следвал своя логика.
Както и да е. Мен лично квартира с наем не ми действа добре. Наемът няма изплащане. А и не е съвсем вярно, че по света хората живеят под наем. Пак зависи от личния им избор и, както ти казваш, дали ще искат да инвестират в имот или не. Рисковете и в двата случая са налични, макар и различни. Та, след достатъчно главоболия с наеми и хазяи, ние си купуваме жилищата.Ела, за Щатите зависи и от мястото - цените на имотите в района на Чикаго са по-високи в сравнение с нашия град (Колорадо Спрингс). И данъците при вас са далеч по-високи. При нас, наемът на квартирата тук беше доста съизмерим с месечното изплащане на ипотека за дори по-голям имот. Зависи от квартала и от разните допълнителни гъдели - например, квартирата ни граничеше с игрище за голф. Това й вдига цената. Гледаш също така и качеството на училищата в района, вида на къщите, липсата на както ти казваш "рисков контингент", инфраструктурни плюсове и прочие. Квартирата ни тук ни създаваше и емоционални проблеми - с управата на т.нар. домсъвет на всички живеещи в квартала. Кварталът беше т.нар. "gated community" - затворен квартал с множество двуетажни постройки. Влизаш с код, не може да ти дойде гост, освен ако не си му дал кода, и разни хей такива. Не можеш да закачиш един пирон на терасата, защото застрашава живота на някоя изкукуругала баба отдолу. Не дават да тропнеш след 9.30 вечерта, защото някой все се оплаква. Ако ти се полага едно паркинг място, а имаш втора кола, ще обикаляш да търсиш "място без навес отгоре", което означава, че то е свободно за паркиране от всеки. Ей такива местни щуротии. Българските квартири имаха едни главоболия, американските - други, но са все главоболия. А личната къща ти дава друга свобода, е верно - налага се да ринеш сняг или да косиш трева, но то си носи и друго удоволствие – да ти изглежда къщата пригледна, да си изцапаш ръцете с цветята в градината, хубаво си е...Та, за мен изборът между собствено или наето жилище е въпрос само на финансов избор. Каквото ти е възможно в момента, това ще правиш, колкото и дълго да се налага. Пък иначе, домът е там, където ти е шапката (нали такава беше песента) - там където ти е семейството, децата, обичта, това наричаш дом. Няма значение под наем ли е, твое ли е, на банката ли е за още ХХ години...:)) Щом си щастлив и те устройва, значи е дом. А ние всички се явяваме наематели за кратко в тоя живот, та все тая. Както ти харесва, така ще е.
А, забравих да кажа – може да инвестираш в соларни батерии на покрива на къщата си. Общината ти покрива веднага половината от цялата сума на инвестицията, защото ще си енергоспестител. Произвеждаш ток и ако е повече от потреблението ти, дори го връщаш обратно на енерго-компанията и тя ти го заплаща по определена тарифа. Инвестицията се възвръща за период от десетина години и после не плащаш ток. Та и такива работи са интересни. Доста ги има наоколо.А за таксата смет в България ме боли душата. Егати сумите, особено на по-големите имоти. И данъците са съразмерни на западните вече. Модерна държава – сме в това отношение.
Останалите 50 %, дето ги нямаш, банката ще ти иска лихва 8%. Добре, ама нали жилището казахме, че поскъпва с 10% годишно. Т.е. имаш положителен резултат от цялата работа.
Е, ама ако лихвата ти не е 8%, а 14%.... Ако имаш идея да си вложиш парите (ония, дето ги имаш) в нещо с по-голяма печалба... Всеки да си прави сметка. Има и моменти, когато жилището не поскъпва с 10%, а поевтинява. Ноооо и в бизнеса имаш моменти, когато си на загуба.
А да мисля за едни деца, дето нямат идея още кво искта /тях даже ги няма/ ми заеби ти тази работа
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви