В миналото да имаш собствено жилище не е било проблем. Всъщност открай време хората са живеели в жилища. В началото в пещерите, после в шатри от кожа, после под земята. Живеели са в къщи от дърво, камъни, тухли, бетон ... изобщо претижавали са жилища.

Но доста отдавна не всички хора са имали собствена земя, която да обработват. До преди 2 века, все още е съществувало т. нар. крепостническо право, тогава е била ценна земята. Обработваемата, тази от която ще си изкарваш насъщния.

Но също така отдавна човек не се издържа основно със земеделие. Отдавна ние не произвеждаме насъщния си на полето, индустриализацията направи мноо изменения в живота ни. Едно от тези неща е, че днес цените на УПИ /урегулираните поземлени имоти/ са много по-скъпи, отколкото на земеделските земи, и то в цул свят.

Днес, на запад – живеят основно под наем. Това е така, защото както преди не всеки е имал земя, така сега не всеки има жилищна земя. Има недостиг на земя, тъй като земята е ограничен ресурс – и колкото тя се намира на по-важно място, толкова е по-скъпа.

Българинът е свикнал да живее в собствени жилища, което го показва и статистиката в световен мащаб – ние сме в топ 10 по жилища на глава от населението, при нас този показател варира е между 60-70 жилища на 100 човека. При условие, че семействата се състоят от поне три члена, това означава, че всяко семейство има във владение от около поне 2 имота.

С урбанизационните процеси по време на строителството на комунизма – т.нар. Кремиковски синдром, нарастват жилищата в големите градове и намаляват обитаемите в малките населени места. Започва обезлюдяването на малките населени места.

Въпреки това, все още не се обуславя криза със жилищата, тъй като държавата осигурява на заетите в стратегическите, тогава, комбинати – жилища на преференциални цени.

Започва и посткомунистическата миграция и тоталното обезлюдяване на малките селища, с което вече съвсем сериозно започват да се вдигат цените на имотите.

Стигаме до цени, които могат да бъдат покрити с ипотеки в размер на 20-30 години.

Тридесет години. Тридесет години. В момента съм на 25 години, трябва да си купя жилище, което да изплащам докато навърша пенсия. Колко финансови кризи ще има до 2039 година? Никой не знае. Ще мога ли да гарантирам изплащането на този кредит толкова време? Никой не знае Ще имам ли сигурни доходи в продължение на 30 години? Никой не знае.

Мтака, проста равносметка. Тегля кредит 80000 евро – считайки, че имотът който ще придобия е за 100000 евро. 20 000 евро самоучастие, условие на банката.

Взимам го за 30 години, щото виждате ли, че все пак трябва нещо да ям. Вноската ми на месец за този кредит е 479.64 евро, което прави 938 лева месечно. Прилична цена. Плащана тридесет години. Банковите такси за тези тридесет години са в размер на 14 хиляди евро. Всяка година кихам между 600 евро /в началото/ и 200 евро в края на заема.

Общо на банката връщам 213,137.40 EUR, забележете при 8,56 % годишна лихва! Като разпределя тези 213 137,40 евро на 360 месеца, се оказва, че живея на място, чийто наем е 592 евро. (въпреки, че вноската само по кредита е 479,64 евро, таксите забиват още повече положението).

Така, аз сега живея в супер яко жилище, под наем, 135 кв. м., /2 спални, 1 детска, хол, кухня с трапезария/ и кихам по 600 лева. Същото това жилище в най-лошия случай ще е с наем 800 лева. А горните цифри за кредита – ми те са при най-добрия лихвен % и за сравнително малко жилище, което да си купя.

Изводът – българинът ще трябва да се научи да живее под наем! Картинката е такава, че наистина не е рентабилно вече да се купуват жилища за всеки член на семейството. Край! Приключи се! И няма да има шанс някога ние да можем така лесно да си купуваме жилища, ... които да задържаме от лапите на банката.

Да живеят наемодателите!