more-kiten.gif
Пийни една голема мастика и за мен!
Умната със слънцето и гларусите.
А що се отнася до гларусите, бих добавила, че и някои от сладоледаджиите не са за подценяване :) Как умеят само да те обслужат - не е за приказки :) Но аз съм дошла тук заради морето и купона с децата :)
Аз си видях грешка в стихотворението - неправило съм го била преписала, и сега си я поправих.
Мен ще ме огрее чак през август. Така че изплувай до шамандурата веднъж от мен!
А пък, като се върна в София, ще кача още хубави снимчици, защото сега нета ми е на трафик и отиват доста мегабайти.
Прегръщам ви и ви пожелавам и вие да се насладите тази година на моренцето :)))
Безкрайно стихотворение, в което има за всеки по едно бухване :)
Обещах ви и ще ви разкажа
какво направих днес на плажа.
Когато бризът морски духна,
за вас в морето аз се бухнах.
Вълните бяха нежни, леки -
погалваха ме с ласки меки.
Излязох, съхнах и се сетих, че...
Вълните бяха нежни, леки,
:))))))))))))))))))
Kуини, целуни го това изпpаното синьо и от мен! Бухни се веднъж и заради мен! Колко хубаво е винаги, когато си тук! В блога влезе слънцето, морето и светлината с твоите топли и живи стихове! Весело и безгрижно бухкане! :-)))
:-))))
За теб, Кралице на доброто настроение и усмивката! :-)
Море как море. Вода солона.Декоративен избитый пейзаж.Всё так картинно: деревья, луна…Что же с душою-то? – Видимо, блажь…Ей, неприкаянной, сладко блажить,Вздрагивать, биться, парить, тосковать,Вскрикивать: «Боже, как радостно жить!..» –Гаснуть и вспыхивать, и ликовать.Боже мой, август – какая теплынь!Пыл предосенний, прощальный бросок.Тёплою памятью, море, нахлыньНа неостывший упругий песок.Детская сладость солёной воды,Память – как сказка о жизни чужой.Боже, насколько целебней враждыЭто содружество мира с душой!Радостно помнить, что я не умру,Ибо порука – глаза детворы,Неодолимая тяга к перу,Мир мой – и все остальные миры.Волны теплу подставляют бока,Лижут песок и играют луной.Боже мой, как эта ноша легка!Крылья тихонько шуршат за спиной…
Любовь Сирота
Радвам се, че при вас купонът е на 6. Стихчетата са ясен показател за това!
Пожелавам ви още безброй щастливи мигове!
Професоре, след толкова мили думи, в които споменаваш слънцето и светлината, специално за теб написах следното творение в рими.
Слънцето и Мракът
Със Слънцето изригва светлината -с фонтан от жълтоогнена зора,и в диамантените капки на росатаоглежда се засмяна утринта. След Слънцето дохожда Мракът –безмълвно слиза над града.Запалва светлинките – туй е знакът,че нощ царува вече над света.
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви