Навярно на всеки му се е случвало да сънува някой откачен сън. Такъв, в който да се събудиш посред нощ с усмивка, да се опиташ да си спомниш какво си "преживял" току-що, да потънеш в размисли за смисъла и накрая просто да ти се прииска да затвориш очи и да продължиш историята...
Моят снощен сън ме отведе в един парк.. Но не съвсем обикновен, а парк на различни нива. И за да е още по-интересно - на всяко ниво имаше поне двама души - улични музиканти, които свиреха и пееха.
Беше зелено, с много дървета, а на най-горното ниво, от което тръгнах имаше огромен квадратен процеп, който с вити каменни стълби водеше към долното ниво, което от своя страна водеше с каменни стълби към по-долното... и така нататък.
Стоях запленен от музиката на бандата, която "забиваше" най-отгоре. Винаги съм обичал да слушам музика на открито, а и тези определено си ги биваше. Беше си някакъв градски джаз-рок стил, който успява де те плени още след първата минута. И после потъваш в мелодиите.
Послушах ги и слязох по стълбите надолу, а там за моя изненада стана още по-интересно. Пак имаше дървета и поляни, но вече и таван, обрасъл с мъх и огромен светлинен процеп по средата му.
Едно ниво надолу имаше отново парк, а на парапета на каменните стълби се бяха облегнали две момчета, които тъкмо започваха.
Около тях се виждаха вече няколко души, които наблюдаваха случващото се. Бяха акустичен дует, единият пееше, а другият свиреше на китара. Беше мелодично изпълнение с много игра на ритъм по грифа на китарата и с лиричен текст.
На моменти момчето, което дрънкаше ритъма на китарата дотолкова се увличаше да експериментира, че изглеждаше сякаш аха да загуби контрол, но всъщност доста добре се справяше.
Завършекът на песента беше неочакван и остави всички присъстващи с усмивки на лицата.
Момчето, което пееше се обърна към нас и скромно като каза, че се извинява ако са се сторили на моменти непохватни, но че е това е бил търсен ефект... И че тяхната група е не коя да е, а ... и тук имаше няколко изречения в рими, които не си спомням съвсем, но за да ни въведе вмъкна думата пингвин, само за да ни каже истинското име на бандата, което беше "Мокър бедуин"...
Ето тук някъде се събудих с усмивка и започнах да размишлявам върху словосъчетанието... Мокър... бедуин...
Две думи, които стоят направо несъвместимо една до друга. Какво пък... Мокър бедуин... :)

Поздравявам ви с една банда, която нямаше да открия, ако не беше този сън... А настроението в музиката им, освен сходството в името, наподобява това от съня.. :)

https://www.youtube.com/watch?v=fm4Tr9Sy6pk&index=24&list=RDUIfOcRe72UY