VI.    Простота/прост човек
    
Деф. Простота – това е състоянието или качеството на първичността – да бъдеш неделим, несмесен, некомпозиран от други частици.
Всичко просто е и първично, но не всичко първично е просто.
Простотата се достига, когато раздробим Вселената около себе си на множество малки частички, докато стигнем до ниво, под което не можем повече да я разпаднем.
Простотата е изключително сложно нещо, както всеки, изследвал кварките може да потвърди.
Простотата е израз на аналитичната простотия, която смята, че като разделим на неделими части всяка структура, те ще ни кажат защо тя се държи така. Слизаме надолу, дробим, кълцаме, миксираме, пасираме, разбъкрваме, джуркаме, после взимаме отделната трохичка и се опитваме отново да я сложим на място. Анализът и синтезът са като да разглобиш часовник и после пак да го сглобиш – все някое колелце ще остане извън сметката. Както е доказано в математиката, можем да разрежем една топка и после така да залепим парчетата, че да получим две топки. Същото прави всеки научен аналитик – така сглобява първичната структура вторично, че му остават части. Дали има разлика между първичната структура и вторичната, как мислите? Какво разбира той, освен, че може да мами в анализа? Какво разбира за първоначалната структура, когато я унищожава в търсене на причините за нейните свойства – разбира, че не може да я възстанови изцяло  и самата му задача се проваля. Това е така, защото структурата е повече от частите, къщата е повече от тухлите, ябълката е повече от въглерода и водата (иначе щеше да е неотличима от най – новите тръбопроводи от въглеродни влакна). Структурите съществуват само в своята цялост и само в нея, могат да бъдат разглеждани... в общия случай.
Простотата е неделимост. Простотата е остатъкът, границата на смисъла, когато търсиш нищото.
Простотията е опитът да изразиш неизразимото чрез композиции от прости неща, да изключиш синергията от сметката, да забравиш, че има неизчислими задачи и нерешими проблеми. Простотията дарява с титли.

Деф. Просто число е число, което се дели само на себе си и на единица без остатък.
Деф. Прост човек е човек, който дели само със себе си всичко.
Каква е разликата между простото число и простия човек – първото се дели и на едно, а вторият – на нищо и половина.
Простите числа са тухлите на математиката, а простите хора – тухлите на анти-обществата.
Деф. Анти – Общество – неустойчиво неравновесие на взаимно отблъскващи се в ограничен регион прости хора без никакви структури, произтичащи от тях. Задържащата сила на злобата и инатът на неделимостта ги крепят в дезинтегрирания бульон на взаимната невзаимност и в колективната самота на неразбирането.
Простите хора могат да изградят само анти-общества. За разлика от простите числа, хората трябва да са поне малко сложни, да се делят поне малко с другите, за да може да настъпи обществено взаимодействие. Все пак хората не са числа, независимо, че са изброими.
Простотата е началото, а простотията е в опита за край да търсиш началото.
Простото число е фундамент на математиката, а простият човек – на нищетата.
Сложното е повече от сумата на простите.
Разбиеш ли сложното на прости и събереш ли ги обратно, ще получиш друга сложност.
Да си сложен, това може да означава:
-    Да си с ложе
-    Някой да те е сложил
-    Да се слагаш на някого
Има два вида сложни хора – сложен и добре сложен.
Не съществува дефиниция за сложност, за разлика от простотата, която е обяснима.
Извод:
Ако искаш да си с ложе, трябва да го делиш с други!