Днес бе финалът на втория етап на "Българските символи". Докато се наканя да гласувам, то анкетата приключила. Но много исках точно Мадарският конник да краси нашите евромонети. Може би е носталгия към 1992 година, когато конникът бе на тогавашните монети.
Аз бях гласувала за него:)
“На мен едно от любимите ми места, да не кажа любимото ми е Мадара.. скалите, в чието подножие лежи селото и крепостта.. и естествено Конникът. Не знам и сега какво точно стана с мен, когато за пръв път бях на това място, когато за пръв път изкачих стъпалата до горе, когато за пръв път погледнах и чувах в краката си свиренето на гайда в подножието на скалите, при Голямата пещера.. знам само, че все едно попаднах в друг свят.. то не може да се опише, усещането е все едно летиш, все едно нещо те понася наоколо и се превръщаш в дух. Чувствам се и до днес прекалено свързана с това място, дори когато съм се качвала горе някои хора от селото, с които съм се засичала мислеха, че живея там.. аз съм от Централна България и следвах в Шумен... За пръв път в този край дойдох през 2000 година, а според жената, която обяснява на хората за параклиса при Голямата пещера, тя ме познавала всъщност тогава се запознахме и все се поздравявахме, когато идвам там и водя все нови и нови хора... Та посетете Мадара непременно и то не говоря само за Конникът.. той е само част от чудото и не забравяйте да прочетете стихотворението, което е сложено върху едно дърво.. ето го и него.. вълшебно е като мястото, където го прочетох за пръв път...
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви