Къде отлитат птиците нa есен,защо светът умира с тяхи спира да е тъй чудесен,покрит с листа и сивкав прах...
А мислите безпомощно се реят,потъват в бесен кръговрат...Лястовиците дали там нейде пеят,или вместо полет сладко спят,
забравили за утрините топли...Усмивката, разцъфваща с деня,прошепнатите скришом думив парк осеян със цветя...
Как искам приказки да слушамза минали епохи и земи...Плахо и уютно да се сгушвам,да се прераждам в тези две очи...
Избледняло, слънцето не топли,когато ти си там, а аз съм тук.А хилядите километри,се кискат сякаш цирков шут,
разпръсват крехките мечтикато пух, политащ във небето...Игра на вятъра жестока, спри!Аз вярвам, ще те победи сърцето!
Стихът е на ниво! Има непосредствен поетизъм, оригинална образност и усещане за ритъм и рими.
Ще извиняваш, по стар литераторски навик се увличам в анализ. Но наистина очаквам с интерес да те чета и по-нататък в общност "Поезия" и тук.
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви