LaSombra, мога само да те поздравя за написаното! Напълно съм съгласен с всяка една дума.

Много се дразня, като чуя някой да се изказва, че всички бездомни кучета трябва да се изтребят, защото някои хапели. Ами ще хапят, бе, животни са, случва им се, ако не друго, то поне да сгрешат. Ние нали затова сме човеци, да сме по-умни и мъдри, за да не допускаме да се случват гадости. Кучетата няма как сами да си построят приют, да се изкъпят, да се ваксинират и да им остане само да очакват някой любвеобвилен господар да ги прибере... Затова си има хора. Но не и в България.

А откъде са се появили бездомните кучета в такива количества!? Вярно, сега се и размножават, а преди това? Нали първите бездомни с били точно домашни, които са изхвърлени навън по една или друга причина (някои може и да са били изгубени, но едва ли са чак толкова много). И явно изхвърлените са били доста, защото ако са едно и две не биха успели да се размножат толкова мащабно. Така че излиза, че хората са виновни за появата не бездомните кучета. Като имаше един случай, в който някакъв тип си беше изхвърли кучето на улицата, защото се оказало, че не било чистокръвно....

Много често го има и случая някой да си вземе куче и след като не може да го гледа, да го изостави на улицата. Или ако има малки кученца, да ги изхвърли някъде. Т.е. за бездомните кучета в България сме си виновни само ние.

Гледах преди време едни репортажи от българските "приюти". Беше отвратително и направо бях поразен. Имаше животни, които бяха убивани с ток и върху които се издевателстваше, както и такива, които бяха отровени. Страшна гледка.

По-жестоко същество от човека няма и докато не се научим да живеем в хармония с природата и с всичко, което ни заобикаля, много ще има да патим.

Лорд, това пък е връх на снобарщината -- да вземеш куче за да се хвалиш че е породисто. Моето куче съм го прибрал от улицата, или по-точно то си дойде при мен. Качи се на третия етаж и легне пред нашата врата, при това през лятото (ако беше през зимата, да кажеш че просто е търсило топлинка). Така спа една седмица пред нас и съседите настояха да го изпъдя. Аз не исках друго куче след като първото ми умря като дете, защото съм жалостив, но предпочетох да си го прибера за приятелче, отколкото да го изгоня.

Много обичам животни.  И съм убедена, че хуманността на едно общество се измерва чрез отношението му към по-слабите и беззащитните - децата, възрастните хора, инвалидите, животните.
Но също така съм убедена, че едно дете никак няма да обича кучетата, ако е ухапано и наплашено до смърт от някое.
За три години в Чикаго и околностите не съм видяла и едно бездомно куче да се мотае по улиците.

 В София вероятно става въпрос за пари - на някого не му е изгодно да се приберат кучетата от улиците, защото така ще секне далаверата... Затова и има толкова нахапани, обезобразени и наплашени хора, които, пак казвам, се озлобяват срещу кучетата, а всъщност виновни са няколкото човека, които се хранят от тая далавера.

Кучетата...имам доста опит с тях. Няма лошо куче .Има лоши хора, които то е имало нещастието да  срещне. И после се защитава - затова хапе, или участва в глутницата, която напада. Преди време дъщеря ми донесе поредното куче вкъщи (имаме и друго)  - малък, сладък ротвайлер, като плюшена играчка. Бяха й го подарили. Аз обаче, имайки опит с голямо куче, което ни откраднаха, започнах да обяснявам, че не можем да го задържим, то ще стане огромно, пък и породата е опасна, ами ако започне да напада... ГЛУПОСТИ!!! Дъщеря ми,  ме гледа, гледа и накрая каза : "Мамо, нали знаеш какви стават нашите кучета!" Сега имаме наистина огромен ротвайлер( е, не много истински) , който е най-дружелюбното куче на света - водили сме го сред много хора и кучета, той се радва  на всички , обича всички и ако  случайно настъпи някого, после го ближе по крака половин час и се мъчи да си постави главата под ръката му, за да бъде погален (вероятно чак тогава си мисли, че му е простено).

Та бездомните кучета не са лоши, за жалост лошите сме ние. Кучето иска единствено да го обичаме.

LaSombra, абсолютно съм съгласна с тебе!

При нас има един бултериер, който се гали като коте. Друг пример е една питбулка, която налита на всеки за да го оближе от глава до пети. Собствениците и на двете кучета казват, че обичат съответно бултериери и питбули, а не са ги взели за да ги озлобят и да плашат хората с тях. По начало дребните породи са по-злобни. Едрите кучета осъзнават силата си и не се плашат толкова лесно. Мисълта ми е, че не ротвайлерът или питбулът е злобен, а собствениците му. Ако си зъл, и болонка да вземеш, целият квартал ще пропищи от нея.

Точно така! Абсолютно!

Е... да се избиват кучета е в днешни дни вече малко варварско. Тук из немско има такива акции да се осиновяват "застрашени от избиване" кучета от Източна Европа и аз лично познавах едно семейство, което си беше взело едно бездомно от Румъния.

Но аз пък съм за това да се кастрират и прибират по приюти. Ами .... много са. Мен лично ме е хапало бездомно куче и брат ми също го е хапало. И за себе си мога да гарантирам, че нищо, нищичко не му правех! Аз за мойто ухапване после ходих да ме ваксинират против бяс, те са една серия от сума ти инжекции. Брат ми не ходи, защото го знаехме около кой блок живее неговото бездомно куче (неговият ухапател?) и доктора каза да го наблюдаваме 2-3 седмици дали ще умре. И то не умря. Та си спомням в тая връзка, че баща ми 2 седмици редовно ходеше и го хранеше онова куче :) :)

Та.... Може не всички псета да хапят и/или разнасят болести, но достатъчно, за да им излезе име и да е все пак по-добре да ги няма из населените места. (което не означава, че трябва да ги изколят, разбира се)

На мен пък не ми пречат в населените места. Нищо не може да се сравни с усещането, когато непознато куче излезе от някой храст или изпод някоя кола за да ти се поклони и да ти подаде лапа. Все едно ти пожелава "приятен ден". Мразя цитати, но има един от Уудроу Уилсън (президент на САЩ), който напълно изразява моето виждане по въпроса: "Ако кучето не дойде при теб след като те погледне, замисли се какъв човек си".

Както се разви така темата се сетих за един много интересен филм на Гаел Гарсия Бернал, който гледах преди време и който доста ме впечатли. Ако не сте го гледали, го препоръчвам. - Amores Perros Филмът е тежък, но определено си струва да се гледа.

 

Aми, LaSombra, просто има хора, които умеят да общуват с кучета и такива, които не умеят. Дали тези, които не умеят, са "лошите хора", а тези, които умеят, са "добрите хора" - това надали е съвсем еднозначно. Предполагам, че тази способност в голямата си част се учи, както повечето други неща. Предполагам също, че, примерно ако човек сам има или е имал куче, ще му е по-лесно да общува с други кучета, отколкото ако никога не е имал.

Мен примерно ме е по-скоро малко страх от кучета, отколкото да съм кой знае какъв комуникатор с тях. И ето на, (пак?) набързо попаднах в категорията на "лошите хора". Въх!

Ако си имал куче, цялото ти мислене, цялата ти ценностна система се променят. А всички казват, че децата и кучетата са най-добрите индикатори за това какъв е един човек. Ти би ли искала (предполагам, че си момиче) да наречеш свой приятел човек, при вида на който децата се разплакват, а кучетата се крият под колите?

Ще ти разкажа един случай. С майка ми вървим през задните дворове на местността "Черния кос" до Владая. Някакъв човек, който очевидно не е очаквал непознати да минат от там, си беше пуснал добермана-пазач. Та кучето ни вижда, решава че сме заплаха за териториалната цялост на двора му, и напада. Щом се преближи на около три метра аз клекнах, подадох си ръката напред и почнах да му приказвам нещо от рода на "Е защо сега така правиш? Я виж какъв си хубав, а лаеш! Няма, няма, спокойно!" Доберманът ми хвърли един поглед и налетя на майка ми. "Стой там!" -- креснах му. И кучето -- подчертавам, специално обучено за пазач, по думите на стопанина му -- седна и ме остави да го хвана за нашийника и да го върна в двора, където излезлият при звука на лаенето стопанин си го върза.

Наистина има хора (включвам себе си в това число), които просто разбират кучешката душа и естествено могат да общуват с животните. Не отричам, че при мен голяма роля играе това, че от момента, в който съм навършил една седмица, та до осмата ми година съм имал куче. Но общуването може и да се научи, стига да има желание. А научиш ли се да общуваш с кучетата, ставаш по-добър човек.

Да де, ама значи ли, че ако не умееш да общуваш с кучета, си от лошите? Кучетата само лошите хора ли хапят?

Иначе аз искрено се изумявам и възхищавам на хора, които имат тези способности..... за мен това е нещо като чудо :)

Не, гаргичке, ако предпочиташ кучетата да бъдат изтровени вместо да се опиташ да ги опознаеш, тогава си от лошите. Иначе никой не е лош единствено защото не се е научил да общува с животните (кучета в частност). А кучетата хапят тези, които дълбоко в себе си искат да ги наранят. Не ме питай как, но го усещат. Може да те е страх, но кучето няма да те захапе, ако не ти мине през акъла мисълта "ако ме нападне ще го ритна". Предполагам познаваш такива хора, които при вида на куче мислят само как да намерят камък. Да си видяла куче да отиде при такъв човек, дори през живота си да не го е виждало?

Обичам животните и за мен е много показателно какъв е човек по неговото отношение към животните. И мен ме е хапало куче, обаче грешката си беше изцяло моя. В семейството ми винаги сме имали куче, сега също. То си е член от семейството. Но, да разкажа - преди години в първия ден на отпуската времето беше прекрасно и тръгнах за кварталната баничарница да зарадвам рано рано домочадието с топли банички. Излизайки, видях един далматинец - красавец и половина, но беше сам, без стопанин. Загледах се по-внимателно, личеше, че кучето явно се е загубило и е гладно. Естествено, извадих една баничка и - грешка - му я подадох, без да я пускам. Може да ви се стори глупаво, но не исках да я хвърля на земята. Добре, че не забравих да не си дърпам ръката - кучетата инстинктивно стискат, докато "плячката" мърда. Тази случка, обаче не ме кара да спра да обичам кучетата, вината за нея беше моя, не на кучето.

 LaSombra, поздравявам те за постинга!

 

Докато се ровех из кучешки цитати (което ме накара да напиша това), попаднах на това стихотворение за кучето от Байрон. По-долу съм се опитал да го преведа за тези, които не говорят английски

    But the poor dog, in life the firmest friend,
    The first to welcome, foremost to defend,
    Whose honest heart is still his master's own,
    Who labors, fights, lives, breathes for him alone,
    Unhonored falls, unnoticed all his worth,
    Denied in heaven the soul he held on earth –
    While man, vain insect! hopes to be forgiven,
    And claims himself a sole exclusive heaven

Горкото куче, най-добър приятел на човек
Което го обича и за него е нащрек
Отдало честното сърце на своя господар
За него труди се, живее, диша, брани го със жар
Без почести умира, неосъзната е неговата цена
Непристъпен е раят за душата му от таз земя
Докато човекът, насекомо жалко на прошка се надява
И райските блага за себе си присвоява

Интересно как само един охапан и потърпевш от куче се изказа.. при това доста добре се изказа предвид случилото се. хората сме виновни за това,че животните са това, което са и не съм съгласна,че трябва да се избиват.. ама таз приказка да си говорим с животните и да ги разбираме.. айде айде, то да ти загризе дупарата, пък ти го разбирай. Кучетата усещат децата, но тези, които безприченно ги нападат, не мога да забравя как изглеждаше едно тригодишно момиченце след нахапване от куче.. и да ми излизаш с номера.. абе нали сме цивилизовани... не мога да приема и тава как свободно пепелянка ще се ири из детска градина и няма да я убият.. щато разбираш ли това било защитен вид! Не сме цантъра на вселената, но е логична да се защитим. Не съм за това да се избиват кучета, но съм за това да се избиват тези озлобените, дето нападат без причина и пречат на нормалното съществуване на хората. Аз преди не обичах кучета, фенка съммного повече на котки, заради това, че се налага да се бориш за обичта им, кучешката обич също я почитам, но зя мен тя до галяма стебен е глупава обич, не се налага много да се стараеш да я имаши не непременно е истинската обич към която трябва да се стремиш. Но все пак и кучетата са хора :) Така де, и сред тях има глупави, има умни, има злобни (за мен е без значение,че някой ги е направил злобни в случай,че охапе дедето ми без да ги предизвиква)... С времето покрай един близък човек, който обожаваше кучетата и си говореше с тях станах някак по-близка и аз с този вид животинки, но пак повтарям.. да се убиват ми е жал, но ако няма кой да прибере такива озлобени животни, по-добре да измрат, против обикновенните мастийки нямам нищо против, като излизам с беба с количката спирам пред всяка мастийка и я оставям да си говори с нея.. но пак казвам, а скочи да я ухапе някаква гад, душа я и не ми мигва окото. Както хората убийци ги прибират по затворите, така и кучетата трябва. Добрите кучета да си ги ваксинират и да си ги пускат.. аз нямам против, дори ги храня с пържоли.. ама това там е друга история :)

  Интересна за мен тема и актуална.Отдавна ми се искаше и на мен да споделя чувствата си,относно кучето-приятел на човека.Историята помни невероятно силни епизоди от приятелството на човека с кучето,когато то е отгледано с любов и възпитано.Историята помни разкъсани хора на парчета-последния супер жесток случай беше преди години в Севлиево -млада жена минавайки покрай охранявано от кучета бизнес място не вързани си получиха закуската.Всеки ден в спешно отделение пристигат деца и хора ухапани от кучета ,уплашени до смърт.и травмирани за цял един живот.Гледали сме много кучета и все бездомни ,от съжаление ,които много сме обичали. Имунизирали сме ги но някои умряха от заболявания.Най интересния случай беше с Чоки.Беше знойно лято.Някой се беше отказал от него.ЗАпочнахме да се грижим за него.Много красив.Той изпълняваше командите ми.МОлих го да посреща детето ми на спирката -живеехме далеч от нея. Той отиваше все в галоп  и я чакаше докато пристигне автобуса и придружаваше детето ми до в къщи .Толкова му бях благодарна.Но когато му се лаеше и играеше беше неудържим,силен и хората ги беше страх от него.Вече го няма на този свят.Дядо го прехранил с кокали и го загубихме.Та да си дойда на думата.Станаха много.В стремежа си хората да отдават любовта си на живо съшество,разочаровани от хората около тях,в стремежа си да се опазят от крадци особено по селата, станаха много .Не се спазва култура на разходка-водят ги без намордници и без каишки.Нямат определени зони,окупирали са градините и места за разходка на хора.Страшно е опасно е неприятно е ,не всеки ги обича толкова професионално или е коректен любител.Веднъж отивам на спешен адрес-отварят врвтата и върху мен куче ,избягах в асансьора и ги накарах да свалят детето долу.Много се изплаших.Сега преди да вляза питам имате ли куче? Ако успеем да повишим културата си за много други неща сигурно ше успеем и с кучетата.И така и тяхната съдба ще е по лека и ние повече ше ги обичаме.

По въпроса за каишките и намордниците.

 

 Това е моето куче. От време на време го давам на децата в квартала, когато играят на полицаи (какви полицаи са без полицейско куче? :) ). Оставя се да го дърпат за ушите и опашката, заобикаля котки от пет метра, плаши се от резки звуци, а когато някое току-що проходило детенце защъпурка към него, сяда и навежда главичка за да го погалят. Е него ли да го мъча с каишка и намордник?

Тъй като се смятам за отговорен стопанин обаче, примерно го държа когато трябва да минем покрай малко дете. Много е плашлив, и ако детето направи някое по-рязко движение може да излае (Джефи, не детето) и да го изплаши. Не съм от тези, дето ще кажат "Е, голяма работа". Щом съм го прибрал да се грижа за него, трябва да нося и съответната отговорност, нали така? Но има безотговорни стопани, които пускат четирикраки злоби (и то озлобени от стопаните си, защото кучето прилича на собственика си) на свобода. Такива хора дават лошото име на кучкарите. Има и други, които знаят, че кучето им е зло и не го пускат от повода. Нещо повече, като ме видят, че се приближавам с Джефи викат от сто метра да го пазя. Това са наистина съвестни собственици. Любовта към животните не се изчерпва с това да наричаш "лош човек" всеки, който е пострадал от куче. Тя е и отговорност.

 Умението да общуваш с животните също е отговорност. Често ми се е случвало, да речем, да превеждам хора покрай зли кучета, или да спасявам домашни такива от нападенията на улични. Така че не твърдя че всички кучета са добри. Твърдя обаче, че повечето са добри, и че не може да си човек, ако искаш всичкикучета да бъдат изтровени.

Много се радвам, че си написал този пост. Това е една много болна моя тема. Не мога да разбера хората, които не обичат животните. Освен всичко друго се занимавам и с обучение на кучета. Винаги съм живял с куче, обичам ги и се радвам и на тяхната безгранична любов и преданост. При тях няма задни мисли, всичко е по детски чисто и искрено. Кучетата обичат и да има ред и йерархия, ако няма си ги създават сами. А страхът от кучета се налага на децата още от малки от баби, майки, лелки, стринки, които плашат децата си с кучетата.

Моята дъщеря е на 6 месеца и като види куче грейва от щастие. Надявам се повечето хора да са такива, но уви...

Много ми хареса всичко, което си написал, но най-вече това:

"Няма оправдание за насилието и егоизма. В крайна сметка хората са по-малко от половин процент от живите същества на Земята. Да искаш да изтребиш един вид само защото ти пречи е отвратително! Също толкова отвратително е да си считаш за венец на природата и да се правиш на Бог, решавайки кой да живее и кой да умре, пък било то куче или човек."

 

 

skitnik, в тази връзка искам да споделя един случай. Едно момиченце на около 3 годинки реве и се къса, а майка му се мъчи да го успокои. В това време моето куче минава покрай тях и майката вика "Ей сега ще кажа на кучето, че си лоша..." Първата ми мисъл беше, че ще допълни "...и ще му кажа да те ухапе!" и се приготвих за една тирада в смисъл да не плаши детето с кучета. Жената обаче довърши: "...и като му кажа че лоша, това куче няма да ти е приятел!" Имал съм много случаи, в които детето се плаши, а възрастният с него му казва нещо от рода на "Няма страшно, кучетата са добри, ей сега баткото ще го викне да го погалиш. Видя ли колко е добричко?" Така че има надежда :)

Има надежда за кого и за какво?

Няма да има нахапани хора не само от бездомни,но и от домашни кучета ли?

Лесно е да се каже-обичам животните,в случая кучетата.Аз също ги обичам,но и разбирам хората,които се страхуват от тях.Не всеки умее да общува с тях и оставя да го води инстинкта за самосъхранение/както е и при животните/.

Живяла съм в къща с двор пълен с животни.Гледала съм и пиле,и гълъб,и котки,и кучета.Сега само 160 литров аквариум ми напомня за онова време.Имах две кучета Инка и Ингус/кръстено на едно граничарско куче от книгата "Засада на черната пътека"/Бяха големи приятели с котките,дори им отстъпваха дипломатичноНе ме беше страх от кучетата .Не само от моите,но и от чуждите.

Да,обаче....Един хубав летен ден/ преди години/ вървя си аз ,рееща се в облаците и изведнъж....едно грамадно черно куче ми скача.Започва да ми се зъби и да ми се "кара"лаейки страшно.Уплаших се,признавам си...До там беше да минавам спокойно покрай непознати кучета.

Някой би казал:Проблемът е за психоаналитик!Дали?

Има озверени и озлобени от хората кучета,насъскани от тях.Има и уплашени от кучетата хора,които се страхуват от тях.

Аз искам само да си вървя спокойно на вън и да не ми скачат озлобени от други хора кучета/да не говорим за ухапване!?/.Нищо лично.Те не ме познават-аз не ги познавам.Всеки по пътя си.

Реалната ситуация е друга.Тръгваш на работа,зимата,рано сутринта,на спирката глутница гладни кучета.Нямаш време да ги ухажваш,тръгваш да обикаляш докато срещнеш друг човек да си пазите заедно страха.

Друг случай.С детето съм.Черно грамадно куче се спуска към нас.Ами ако не спре....Дете пищи...За секунди изчезват всички добри намерения към злобните кучета.Детето ми също обича животните,като всяко дете,но ето,че едно такова куче може да разбие любовта му.

Вървя си аз по улица в краен столичен квартал и...пак се спуска голямо куче към мен.Не го дразня,вървя си.Развиках му се,а то насреща ми оголило зъби.Като излезе стопанката му,майко мила..като започна да ми се кара...Кучетата усещали лошите хора и т.к. аз съм лош човек и нейното куче не ме харесвало-затова ми скачало.Разпитах хора,които живеят на същата улица за същото това куче.Оказа се,че то се спуска и скача на всеки,който мине по улицата.Хайде сега,всички ние лоши,само то добро!

Съгласна съм,че кучетата усещат страха,но какво да направят хората с такъв проблем?Да си оставят страха в къщи?Де да можеше така!Не могат и да си стоят само у дома,никакво излизане,само и само кучетата да се разхождат необезпокоявани.

Сещам се в момента за един руски филм:един пуст град в който имаше само няколко човека и глутница озверели кучета се разхождаха из този град.

В един момент като да станахме заложници на кучетата.При тях е битка за оцеляване,а при нас как е?Не всички говорят на езика на кучетата.Ако някой го знае,да каже.

Едно уточнение:Виждала съм как овен,бик и дори сиамска котка нападат.След нападението от сиамката гърба и краката на стопанина бяха изподрани до кръв.

И още нещо:Миналата седмица едно домашно куче ми отвори работа да шия панталоните на съпругът ми.На излизане от блок му скача куче.Добре,че само панталоните са пострадали...иначе инжекции.И той е гледал кучета,последно немска овчарка,но ето,че с това куче не са се разбрали.По-точно кучето не му е дало възможност да си поговорят и да се разберат.Същото куче се спускало и на други хора.Докато стопанинът заключи вратата на апартамента и кучето на входната врата на блока.Който му се изпречи насреща-скача.

Да обичаш животно води след себе си грижи и отговорност.Ако не можеш-не го прави.Ако не можеш да му подсигуриш свобода,територия/в апартамент все си мисля,че им е малко тясно/,не го мъчи животното.

И се питам:ако куче ухапе,обезобрази или причини смърт кой носи отговорност/всякаква/:кучето или собственика на кучето?

И последно-колкото и да обичам животните,имам доверие само на тези,които познавам от малки.

Ами явно има причина за да те нападат. Или просто си се изплашила и приемаш всяко куче като потенциален нападател. Знам че това не е довод, но защо при мен идват за почесване и ласка, а не за да ме нападнат? В най-лошия случай кучето ми хвърля един поглед за да ме предупреди да не се занимавам с него, и си продължава по пътя.

И не допускаш,че преди да ме срещне което и да е куче/не всички налитат/ не е било озлобено от някой добър човек или добър стопанин....Интересна гледна точка...Не си правя генерални заключения на база няколко кучета,но ги има и такива с които е по-добре да не се срещаш...Може на хиляда случая един да е потърпевш,но да не си на негово място.Аз животни не бия,кучета не бия,храня ги,когато имам възможност и да търся хипотетично причина...Да открия човека,който е озлобил кучето и какво...да го набия.Хм.

Преди всичко, не мислете как ще го нараните. Противно на схващанията, кучетата не усещат страха, а омразата. Освен това правете разлика кога кучето лае със злоба, и кога за да каже нещо (има и такива случаи). Ако лае без да ръмжи и да се зъби между излайванията, ако опашката му е вирната нагоре и главата му е изправена, а не хоризонтално, това означава че няма да нападне. Много вярна е старата поговорка, че куче което лае не хапе.

Ако кучето налита, не правете резки движения. Бавно клекнете и протегнете ръка с дланта нагоре, като го гледате право в очите и му говорите като на разлудувало се дете. Нещо от рода на "Е какво е сега това? Я по-спокойно! Защо се сърдиш? Няма, няма, хайде кротко!" Повечето кучета не нападат докато им говориш. Ако това не помогне, сменете тона на "Я млък! Шт! Марш оттук!" Не бъдете заплашителни и не правете резки движения (например да тропнете с крак... голяма грешка! За кучето това е начало на бойните действия). Използвайте интонацията, която бихте използвали ако детето не се усмири.

Ако кучето не спре да налита, изправете се, наведете леко глава, озъбете се насреща му и почнете да издавате ръмжащи звуци, като не спирате да го гледате в очите. Знам че звучи смешно, но за тях не е. В повечето случаи ще продължи да ръмжи, за да запази достойнството си докато се оттегля. Последното решение е (ако нищо дотук не помогне) да се приготвите, изнасяйки по-силния си крак назад, готови да го ритнете щом се спусне. Целете с в гърлото, а не в гърдите или предните лапи. Все пак стигне ли се дотук, значи сте попаднали на един от онези асоциални зверове, които дават лошо име на останалите кучета, и той напълно си заслужава ритника!

Изпробвани методи-вършат работа!Аз говоря точно за онези,асоциалните зверове.Въпросът опира до тях,останалите никому не пречат.Напротив,радват пейзажа.

Ами и аз това обяснявам -- да мразим всички кучета защото някое може да те ухапе е точно толкова оправдано, колкото да целим всеки човек с камъни, защото някой може да те ограби или изнасили. И при тях, както и при хората, си има истински гадини, злобни и агресивни. Но с повечето, както и с повечето от хората, можеш да се разбереш, или в най-лошия случай -- да си гледате живота без да си пречите взаимно.

Ха, сега си спомням, че веднъж от далече се спуснаха две кучета срещу мен и бях на място, където никой не може да ми помогне и не мога да извикам за помощ.. странното е, че не се панирах, пък от страх забравих, че ме е страх. И викам.. ами то така и така те са по-бързи от мен... и се спрях с лице срущу по-злобното и точно така.. почнах да му се карам като на непослушно дете.. ама от къде ми дойде на ум и аз не знам, никой не ми го беше казвал, а пападнах в такава ситуация за пръв път и дано з апоследен... и верно по-злобното куче се оттегли, а другото дето беше с него подви опашка, ама после като се осаферих... иначе и аз различавам кучешкия лай, например това, дето си защитават територията, когато чуждо куче дойде и като го подгонят останалите. Често, ако в този момент минава и човек той се шашка,че лаят по него. ама и аз пак казвам. Не ме интересуват причините,че едно куче е злобно, когато е застрашен някой, да яде бръмбалото и толкова. Причините ме интересуват после, когато трябва да се направи нещо по въпроса да не се създават повече такива добичета.

Леле що писания :) Аз пък ги изчетох всичките.

И съм съгласна с ЛаСомбра-наистина има хора, които просто не умеят и нещо повече не искат да умеят да общуват с кучета. Възприемат ги като зверове и като врагове. Което животните усещат и стават агресивни. Примерно мама толкова я беше страх от моето куче. И като дойде и го гледа и той я гледа и аз вече откачам от ужас какво ще стане. Но за радост, тя започна да му дава кокали на килограм и видя че е просто един голям плюшен глезлъо :)

Но не мисля, че вината на всеки ухапан си е само негова. Ако едно куче е било систематично тозмозено, независимо от кого и е изплашено или превъзбудено може да ухапе и без да бъде провокирано. Затова си мисля, че тези кучета наистина трябва да се прибират, защото са опасни. Пък ако са няколко, вече става страшно. И не само те трябва да се прибират, но и бившите им стопани. Пък и настоящи. Щото някои стопани изобщо не искат да овладяват агресията на песовете си. Или защото им харесва, или защото не знаят как. А начин винаги има.

Както и да е, според мен всеки който си купи или прибере куче, трябва да минава на задължително училище за стопани поне веднъж на 10 години. Примерно вместо данък . И да им се слагат чипчета и изхвърли ли го-глоба.

Пак ще се намеся. Сигурно имам късмет, но не съм хапана от куче. А покрай мен винаги е имало кучета. Спомням си случка - в Германия. Както си вървяхме с една българска приятелка, излезе доста голямо улично куче от храстите. Нямаше как да сме го предизвикали. Като оголи едни зъби, като зала, заръмжа, чак аз се изплаших... моята приятелка замръзна от страх (и добре, че замръзна) . Така му се скарах, точно като на дете, но  явно не съм направила заплашителни действия обаче, и кучето, както се правеше на лошо, се върна в храстите и ни остави да си продължим. После моята приятелка се смя и каза, че кучето явно разбира български, защото аз в паниката  си не ми е минало и през ума да кажа немска дума.:)))

Много обичам кучета,но понякога и мен са ме плашили.

 Преди години,проявявайки характер,реших да се прибера пеш посред нощ от дискотека(пеш,защото нямах пари и посред нощ,защото компанията ме отегчи).Обявявайки,че си тръгвам,всички ме изгледаха с насмешка.Знаейки,колко съм "смела" очакваха като се охладя на тъмно на бегом да се върна в дискотеката.Тази реакция естествено ме подтикна да "покажа характер"-рисковете на пубертета.

 Попаднах в ситуация.На баир посред нощ,зад мен хилещи се пияни младежи,пред мен глутница кучета.За секунда не се и замислих и чувайки само ударите на сърцето си,минах през глутницата озъбени кучета.Смътно долових бягащи стъпки и възгласи в обратна посока на изплашените пияни "смелчаци".И до днес съм благодарна на "страшните"бездомни кучета!

Veda Veda, аз съм пробвал да им говоря на руски и има добър ефект. А виж, английски не разбират :)

 Kopriva, На мен много пъти ми се е случвало да се връщам от дискотека или купон разочарован. По онова време начинът ми за общуване с момичетата беше горе-долу като на Джони Браво, и ненужно е да казвам, че разочарованията ми бяха постоянни. Та винаги се е намирало някое куче, което да излезе от някой храст и да дойде все едно иска да ме разведри. А веднъж една кучка, след като я погалих, отиде под близкото стълбище и ми донесе едно от малките си, че да погаля и него :)

Връщайки се назад във времето,аз и днес съм сигурна,че оная глутница бездомни кучета,макар и да ме уплашиха не ме утешиха,а ме спасиха!Варна,началото на прехода,с типичната атмосфера по черноморието(чеченци,руснаци,групировки........).Кой не би предпочел "страшните"бездомни кучета?

Я, ти си била варненка? Браво, браво :) Нали знаеш че според едно скорошно проучване във Варна били най-красивите жени, даже повече като процент от Лос Анжелис? Така де, на мен Варна от край време си ми е слабост. Не съм от тези, дето се пекат като кебапче на плажа, но след залез слънце атмосферата край морето е... как да кажа... романтична. Особено нагоре към спирка "Почивка", където предприемчивостта на българина все още не е унищожила плажа с капанчета и мирис на пържена цаца.

За последните 8г. Варна ужасно се е променила.От романтичните места,по които тъгувах в странство няма и следа.Плажове,изкуствени палми,навалица,задръствания.......Пребродих цялото черноморие да си търся романтично,спокойно местенце-без успех.

 Вярно е,че има много красиви хора(сравнявайки с местата,където 8г.живях).В сравнение с онези места има и много повече изнервени и отчаяни.

 Направете  среща на блогери и във Варна!Все пак е лято!И тук си остава през лятото,въпреки промените,много по-привлекателно от София!

Странно, защо, когато общувах с гейове и на Варна и се носеше име на град на лесбийките. Това по въпроса с красивите жени. Иначе естествено, че нямам нищо против Варна, как мога да имам против, който и да е морски град :)

Дени, това че са лесбийки не означава че са грозни. Освен туй мъжете са склонни да обявяват за лесбийка всяка жена, която не им обърне внимание.

Ооо, аз не съм казала, че са грозни :) А и, компанията не беше мъжка. :) Беше просто обратна.

Пъстър свят.Имаме всякакви!Тук отдавна сме свикнали и приемаме и различни и подобни.Лично аз нямам наблюдения по въпроса къде,колко лесбийки има.Възможно е да са се концентрирали покрай морето.Тук анонимността е по-голяма,а и хората се занимават предимно със себе си и останалите не са им особено интересни,ако не са им в предпочитания кръг.

Ми и аз нямам, поне не наскоро, защото отдавна вече не движа с "веселата" компания. Просто тогава така се говореше и за тях Варна, беше Меката на веселбата. А Пловдив - на травеститите, но за това нямам наблюдение, защото не съм си общувала с травестити. Просто слушах някакви истории. Така че моля нито варненци нито пловдивчани да не се обиждат, хората, които ми ги разказваха бяха все пак повечето умерени гейове. Нормално е лесбийките и травеститите да ги впечатляват. Или поне тогава беше.

Аз лично нямам протви никой, важното е да става купон :)

Всъщност и двата града бяха като символ на забавленията, може би просто защото бяха извън София, а може би защото хората имаха гаджета и от двата :)

Като се заговори за любовта на кучетата - май не е нужно да разказвам историята, в която Хитър Петър доказваше на чорбаджията, че кучето го обича повече от жена му:)

Веднага бих се съгласила с тезата ти, ако децата ми не бяха хапани от бездомни кучета. Това малко ми променя гледната точка, сещаш се в каква посока.

Аз самата бях атакувана от глутница кучета една късна вечер между блоковете. Не ме ухапаха, понеже им заговорих, обаче много се изплаших.

Обаче много харесвам домашните кучета, даже писах един постинг преди време за това. Предполагам, че покрай познанството ми с този изключителен пес вече съм малко по-обиграна в отношенията си с всички останали кучета.

Обаче това не променя убеждението ми, че на изоставени и бездомни кучета мястото им не е по улиците и между блоковете. Който обича тези кучета, да поеме и отговорността за ваксинирането и отглеждането им, в противен случай да бъдат прибирани в приюти. А собствениците на домашни любимци да се погрижат кучетата им да не са заплаха за околните.

Иначе излиза, че както спасяването на давещите се е задача на самите давещи се - така и в случая ухапаните сами са си виновни, понеже са злобни по душа и нямат право на глас за протест.

Отново казвам: има кучета, които хапят, както има хора, които изнасилват и убиват. Но да целиш с камъни наплашеното животинче, което е на ръба на гладната смърт, защото някое друго куче на друго място те е ухапало е жестоко и нечовешко.