Кучета

от LaSombra на 21 август 2008, 10:39

Категории: Човекът и природата - Нещата от живота - Невчесани мисли - Приятели - Размисли - Ежедневие
Етикети: хора , животни , кучета , доброта , насилие , гадове

 
Постоянно излиза темата за бездомните кучета и "бедите" които те причиняват. Тъй като обичам всякакви животинки, особено кучета, реших да напиша няколко реда в защита на косматите същества, вдъхновен от две мисли на американския хуморист Джош Билингс. "Кучето е единственото същество, способно да те обича повече, отколкото обича себе си" и "Единственото нешо, което парите не могат да купят, е размахването на кучешката опашка."

 Кучетата са били неразделни другари на хората от момента, в който хората са се появили на този свят. Намирани са скелети на умрели от студ пещерни хора, върху които има кучешки скелет, сякаш животното се е опитвало да предаде от топлината си на човека, за да го спаси. В съвременния живот кучето е незаменим партньор на човека, било то като полицейско куче, куче-спасител в планината, водач на слепи хора, или просто приятел. Кучетата са способни да се привържат към стопанина си до степен да предпочитат да умрат вместо него. Единственото истинско щастие за кучето е да зарадва човека.

Кучето е способно на състрадание отвъд нашите човешки разбирания. Всеизвестен е фактът, че кучешката слюнка съдържа ензими, унищожаващи повечето от известните вируси и бактерии. На няколко пъти ми се е случвало да се порежа, и кучета (включително и моето собствено) да се опитват да оближат раната, за да ми помогнат. Те знаят, че това помага на тях, и се стремят да облекчат и страданието на човека.

На кого пречат бездомните кучета? Постоянно се твърди, че разнасят болести (от които можеш да се разболееш дори през живота си да не си виждал куче), или че хапят. Това за болестите няма дори да го коментирам. Не отричам, че кучетата хапят. Кучето обаче хапе когато се чувства заплашено, докато хората убиват за лично удоволствие. На мен също са ми налитали кучета, но съм успявал да ги укротя само с думи. Въпрос на подход. Има възрастни хора, които щом видят куче размахват бастуна като превантивна мярка. Какво е странното тогава? И на мен да ми размаха бастун, и аз ще го сръфам! Играя си с непознати улични кучета, и никое в процеса на играта не е стиснало толкова силно, че да ми причини болка. Освен това повечето кучета предпочитат да избягат пред това да нападнат. Дори техните недотам изискани предци, вълците, нападат човек само при самозащита, а не за храна, освен ако не са на границата на гладната смърт.

Да желаеш да причиниш болка и смърт на едно беззащитно животно е толкова лошо, колкото да причиниш болка и смърт на човешко същество. Животът е един, независимо от биологичния вид. Който не чувства в душата си любов към животното, не може да обича хората. Този, който взима камък или вдига пушка към животното не зачита живота като такъв, неспособен е да прояви тези качества, които ни правят хора, и със същия непукизъм утре ще хвърли камък по човек, или ще го застреля. Родителите, които толерират децата си когато причиняват болка на улично куче, им показват, че останалите живи същества нямат стойност и отглеждат потенциални убийци.

Да се иска да се избият уличните кучета защото някое е ухапало, е точно толкова смислено, колкото да се иска да се избият хората, защото някои от тях убиват.

Няма оправдание за насилието и егоизма. В крайна сметка хората са по-малко от половин процент от живите същества на Земята. Да искаш да изтребиш един вид само защото ти пречи е отвратително! Също толкова отвратително е да си считаш за венец на природата и да се правиш на Бог, решавайки кой да живее и кой да умре, пък било то куче или човек.