УЕБ разработчиците от Силициевата долина и производителите на тежкотоварни камиони, Европейската комисия и кабинетът МакКинзи, Джоузеф Байдън и Си Дзинпин, британските либерали и германските „зелени“ категорично се сплотяват в свещен съюз за преодоляване на климатичните промени чрез трансформиране на планетата въз основа на електронните технологии. „До такава степен, че все повече се разпространява убеждението, че е невъзможно климатичните промени да бъдат преодолени без масово прибягване до дигитализация“, подчертава сдружението The Shift Project, което не споделя това мнение [1]. Ново евангелие проповядва спасение чрез „интелигентни“ градове, наситени с датчици и автономни електрически автомобили. Това вярване може да разчита на ефикасни апостоли като Global e-Sustainability Initiative (GeSI) – лоби, разположено в Брюксел, според което „намаляването на емисиите чрез използване на IT технологии е близо десет пъти по-значимо от емисиите, пораждани от същите тези технологии“ [2]. Независими учени обаче оспорват истинността на тези повсеместно повтаряни цифри и безпристрастността на техните автори.

Какви са действителните екологични последици от дигиталния инструментариум, ако се абстрахираме от „зеления маркетинг“, разработен от индустриалците и техните рекламни агенти? Съвместими ли са тези нови мрежи на комуникация с „екологичния преход“? След изследване, проведено в десетина страни, ние стигнахме до очертаване на следната реалност: дигиталното замърсяване е колосално и нараства с темпове, превишаващи всички останали.

„Когато открих цифровите данни за това замърсяване, си казах: „Как е възможно?“, спомня си Франсоаз Берту – инженер изследовател в областта на информатиката. Щетите, нанесени на околната среда, произлизат на първо място от милиардите интерфейси (таблети, компютри, смартфони), които отварят вратата към Интернет. Те се дължат също на данните, които непрекъснато произвеждаме – транспортирани, складирани, обработвани в мощни инфраструктури, консумиращи ресурси и енергия; тези информации ще позволят създаването на нови дигитални съдържания, за което ще бъдат необходими… все повече устройства.

За да можем да извършим най-банално действие, като изпращането на мейл по Gmail, съобщение по WhatsApp , емотикон по Facebook, видео по TikTok или снимка на котенца по Snapchat, ние сме изградили, според Грийнпийс, инфраструктура, която скоро ще се превърне „вероятно в най-огромното нещо, създадено от човешкия род“ [3].

Цифрите са показателни: световната дигитална индустрия консумира толкова вода, материали и енергия, че нейният отпечатък е три пъти по-голям от този на страни като Франция или Обединеното кралство. Дигиталните технологии мобилизират днес 10% от електричеството, произведено в света, и отделят близо 4% от общите емисии на въглероден диоксид (CO2), т.е. почти два пъти повече от световния сектор на гражданската авиация [4]. „В случай, че предприятията от дигиталната индустрия се окажат по-мощни от регулативните норми, отнасящи се до тях, съществува риск да не съумеем да контролираме екологичното им въздействие“, предупреждава Яан Талин – основател на Скайп и на института „Бъдеще за живота“ (Future of Life Institute), който проучва етичните аспекти на технологиите [5].

И до днес Йенс Тойблер – научен сътрудник във Вуперталския институт (Wuppertal Institut), с не по-малко изумление преразказва случка от преди няколко години, по време на конференция в същия изследователски център, разположен в едноименния град на Вестфалия – Западна Германия. „Там се появи, спомня си той, един участник, носещ едновременно венчален пръстен и… огромна раница, онагледяваща обема на реалния екологичен отпечатък на златната му халка. Картината направо ме хвърли в ужас“. По този начин институтът целеше да обясни нов начин на изчисляване на материалния ефект от нашите методи на консумация, разработен от учените през 1990-те години: material input per service unit (MIPS), т.е. на база на количеството ресурси, необходими за производството на определено изделие или предоставянето на определена услуга [6].

За измерване на екологичния отпечатък индустрията се основава главно на емисиите от CO2. Но този метод често скрива други замърсявания на средата, като въздействието върху качеството на водата вследствие на изхвърлянето на химически вещества. Още през 1990-те години MIPS се насочва към уврежданията на околната среда при производството на изделия и извършването на услуги. Да се вгледаш повече в това, което влиза в състава на определен предмет, отколкото в това, което излиза от него, е пълно преобръщане на перспективата.

По-конкретно MIPS оценява цялостно ресурсите, транспортирани и използвани по време на изработването, употребата и рециклирането на определена дреха, бутилка за портокалов сок, килим, смартфон… Всичко се отчита: възобновяемите (растителни) и невъзобновяемите (минерални) ресурси, въздействието на земеделските дейности върху почвата и водата вследствие на използването на химически вещества и т.н. Да вземем за пример една фланелка: изработването ѝ в индийско ателие е наложило да се използва електричество, произведено с изгаряне на въглища, за изкопаването на които пък е било необходимо да се изсече цяла борова гора…

Екологична раница

ТОЗИ подход води до изчисляване на „екологичната раница“, т.е. на коефициента, по който следва да се умножи всеки акт на консумация. Методът не е съвършен: „Повечето данни, използвани за изчисляване на MIPS, отразяват мнението и оценките на експерти“, които често са непрецизни, признава Йенс Тойблер. Не можем обаче да не признаем изумителната им откровеност: пръстен, съдържащ няколко грама злато, съответства на MIPS от…три тона! Възможно е също да изчислим MIPS на определена услуга или дейност – 1 километър пропътуван с автомобил или 1 час гледане на телевизия съответстват респективно на 1 или 2 килограма ресурси. Една минута телефонен разговор „струва“ 200 грама. Един SMS „тежи“ 632 грама. При голям брой изделия MIPS може да покаже доста нисък коефициент: изработването на един стоманен прът изисква „само“ десет пъти по-голям ресурс от собственото му тегло. Но „необходимостта да се вложи определена технология увеличава рязко MIPS“, обяснява г-н Тойблер. Цифровите технологии го доказват, тъй като между другото съдържат „редки метали, чието извличане от земните недра е трудно“, допълва ученият. За изработването на компютър с тегло 2 килограма са нужни, между другото, 22 килограма химически вещества, 240 килограма горива и 1,5 тона чиста вода [7]. MIPS на един телевизор е между 200/1 и 1000/1, а този на един смартфон – 1200/1 (183 килограма суровини за 150 грама краен продукт). А MIPS на електронен чип бие всички рекорди: 32 килограма изходен материал за изработването на 2 грама краен продукт, т.е. коефициент от 16000/1.

„Хората често са изненадани от разликата между предполагаемото и реалното въздействие на решението им да закупят определена стока“, потвърждава г-н Тойблер. Това се обяснява с факта, че най-тежкият материален ефект се получава на географското място на първите производствени дейности, които са най-отдалечени от магазина за продажба на изделието. Поради това дигитализацията води неусетно до взривяване на „екологичния отпечатък“. Със своите милиарди сървъри, антени, рутери и WiFi предаватели „дематериализираните“ технологии днес са не само консуматори на материя; те в момента създават най-обширните предприятия за извличане на материални ресурси, съществували някога в човешката история.

Центровете за данни заемат специално място между тези съвсем реални инфраструктури. Техните гигантски стоманобетонни чудовища, натъпкани със сървъри, следват ритъма на приливите от информация, произвеждана от нашия дигитализиран свят: пет милиарда милиарди октета на ден, т.е. толкова, колкото всички данни, произведени от началото на информатиката до 2003 г. С тях може да се запълни паметта на десет милиона диска Blu-Ray, които, поставени един върху друг, биха образували кула четири пъти по-висока от Айфеловата. Но това е сламка, в сравнение с това, което биха генерирали стотиците милиарди устройства, свързани с технологията 5G, която скоро ще залее света. За да си дадем сметка какво ни очаква, достатъчно е да разгледаме примера с една обикновена електрическа тротинетка, предлагана на самообслужване.

Колко потребители на това превозно средство знаят, че предприятията, които ги отдават под наем „събират огромно количество данни за мобилните навици на потребителите“, обяснява г-н Мохамед Тажсар – адвокат към Американския съюз за граждански свободи (ACLU). В момента, в който създавате акаунт в специалното приложение, вие споделяте името и фамилията си, електронния и пощенския си адрес, номера на телефона, банковите координати, историята на извършените плащания и т.н. След това предприятието, предоставило тротинетката, може да събере пълна информация за вашите маршрути с помощта на датчиците, монтирани върху тротинетката, и на данните, предавани от вашия мобилен телефон. Групата „Bird“ си позволява дори да обогати вашия профил с информации, събрани по-рано за вас от различни други фирми, както и да получи сведения за платежоспособността ви от различни кредитни организации! В момента, когато се качвате на това превозно средство, вие се съгласявате също операторът да споделя някои ваши данни „с трети страни, с цел проучване, търговия и на други основания“, посочва например групата „Lime“, без да дава повече обяснения. Тези условия „са изложени със заплетени и мъгляви фрази, които трябва да останат неразбираеми“, отбелязва г-н Тажсар. Потокът от лични данни, предназначен да подхранва индивидуални профили, се продава на висока цена на заинтересуваните предприятия и непременно се съхранява в център за данни, тъй наречения „облак“.

Системното и повсеместно събиране на данни от всякакъв вид „мултиплицира нуждата от центрове за данни“, обяснява професионалист от „Bolt“. Cloud cities (градове облаци), специализирани в съхранението на данни, се множат в Китай. Един от най-големите на планетата се намира в Ланфан, на час път с автомобил южно от Пекин, на площ от близо 600 000 квадратни метра, т.е. на територията на 110 футболни игрища! В центровете за данни консумацията на вода и електричество, необходими за охлаждане на машините, непрекъснато нараства, тъй като доставчиците на услуги се стремят на всяка цена да предотвратят „пълно затъмнение“, т.е. тотална повреда, породена от прекъсване на захранването на климатиците с електричество или вода, и съответен бъг… През 2017 г. например гигантска повреда в център за данни на компанията „Бритиш Еъруейз“ доведе до анулиране на 400 полета и блокира 75 000 пътници на летище „Хийтроу“ в Лондон. Трайно прекъсване на сървърите на „Амазон“ би предизвикало тежък икономически проблем на Запад.

Във все по-конкурентната среда многобройни предприятия за съхранение на данни се ангажират техните инфраструктури да функционират 99,995% от времето, т.е. само двадесет и шест минути отказан достъп за една година. „Изпадащите често в пълно затъмнение напускат професията“, заключава г-н Филип Люс – президент на института Datacenter. С цел да постигнат непрекъснат достъп центровете за съхранение на данни множат мерките за сигурност. Най-важно е да осигурят няколко успоредни системи за електрозахранване. „Така се стига до изграждане на две системи за електроснабдяване, два генератора и зали, изпълнени с оловни батерии на площ колкото градска библиотека, за да се осигури непрекъснато подаване на енергия от момента на изключването на външното захранване до пълното поемане на щафетата от генераторите“, обяснява Пол Беноа от Qarnot Computing. Поддръжката на подобни системи изисква най-често гигантска логистика.

Покривите на няколкото центъра за данни, разположени в центъра на Ню Йорк, „представляват главозамайващи инсталации“, включващи „водни охладителни кули за климатиците (…), резервоари за вода в случай на прекъснато захранване, кранове за вдигане на дизеловите генератори от улица… Подземията им са изпълнени с кабели, снабдени с резервоари за няколкостотин хиляди литри гориво за генераторите“, посочват Сесил Диге и Фани Лопез, две изследователки, провели световно проучване на центровете за данни [8]. Накратко казано, „никоя сграда не струва по-скъпо на квадратен метър от добре устроен център за данни“, заключава Филип Люс.

„Сървъри зомбита“

И ПОНЕЖЕ това изглежда недостатъчно, фирмите за съхранение на данни сами удвояват центровете, с които разполагат, не без да се уверят, че огледалният център е изграден на различна тектонска плоча! Не бива някакво земетресение да ни попречи да изпратим снимка на съдържанието на чинията ни по Instagram или да забави предвидена среща по Tinder. На съвещание, организирано някъде около 2010 година, инженери от Гугъл обяснили, че хранилището Gmail е мултиплицирано шест пъти, докато общоприетото правило изисквало видео чатовете да се съхраняват в най-малко седем различни центъра за данни по света. Ето как дигиталната индустрия е населена със „сървъри зомбита“, не по-малко лакоми от другите.

И тъй като хостващите системи са преоразмерени за посрещане на пикове от трафик, „всеки рутер функционира на максимум 60% от своя капацитет“, твърди изследователката Ан-Сесил Оржери. Резултат от това презапасяване е огромното разточителство на електроенергия. Старо проучване на Ню Йорк Таймс (22 септември 2012 г.) разкри, че някои по-малко използвани центрове за съхранение на данни разхищават до 90% от електричеството, което консумират. На конференция, организирана в края на 2019 г. на изложението на Data Centre World (един от големите форуми на професионалистите от облака) в Париж, член на управата направи следното смразяващо изказване: „Дадохме си сметка, че центровете за данни ще отклонят за свои нужди една трета от електричеството на Париж и неговите предградия“ [9].

Що се отнася до Amazon Web Services, който от 2017 г. се разположи в региона Ил-дьо-Франс, „той бил подписал във Франция договор за доставка на 155 мегавата електроенергия, съответстващи на нуждите на многомилионен град“, разкрива специалист, предпочел да остане анонимен. Според оценките, секторът консумира днес между 1% и 3% от електроенергията в света, с перспектива, предвид темповете на нарастване на облака, да постигне четири или пет пъти по-голям обем до 2030 г. [10]. С други думи, заключават Сесил Диге и Фани Лопез, центровете за данни ще се наредят „сред най-големите консуматори на електроенергия през ХХІ век“ [11]. Известно е, че основният източник на енергия за производство на електричество са въглищата [12].

Интернет моделира свят, в който дигиталната вселена няма да е подвластна единствено на хората, в прекия смисъл на думата. „Компютрите и устройствата ще общуват помежду си без човешка намеса. Генерирането на данни няма да е ограничено до определено действие от наша страна“, потвърждава Майк Хазас – професор в Ланкастърския университет [13]. Това явление естествено поражда екологичен отпечатък…който не можем да изчислим, камо ли да го контролираме. Поставя се неудобен въпрос: възможно ли е дигиталната дейност на роботите да оставя по-дълбок отпечатък, отколкото човешката? Над 40% от онлайн дейностите са вече дело на автомати или хора, на които се плаща да генерират мнимо внимание. „Тролове“, „ботнети“ и „спамботи“ изпращат нежелани писма, разпространяват мълвите по социалните мрежи или преувеличават популярността на някои видеа. Интернет ускорява тази нечовешка дейност: през 2023 г., връзките между машините (нарича се също М2М – „машина към машина“), произлизащи в частност от свързаните къщи и интелигентните автомобили, вероятно ще достигнат до 50% от мрежата [14]. Що се отнася до самите данни, нечовешкият им произход изпревари по обем човешкия от 2012 г. насам.

И това е само начало, тъй като в близко бъдеще на роботите ще отговарят единствено… други роботи. От 2014 г. „генеративни антагонистични мрежи“ позволяват например на софтуери да произвеждат фалшиви видеа, които променят лицето или думите на известна личност (тъй наречените deepfakes). Срещу подобни методи се създават алгоритми, способни да ги унищожават. „Никой човек не е създал паролите за производство на тези съдържания, а машините бдят за разкриване на тези deepfakes. Става дума за битка между машини“, резюмира Лаям Нюкомб – британски инженер, специалист по интернет. Друг пример: за да противодейства на спамерите (самите те често са роботи), новозеландско сдружение създаде наскоро Re:scam – софтуер, който завързва безконечен разговор с автоматизираните измамници, за да ги принуди да губят ценно време [15]. Във финансовия сектор автоматичните спекулативни залагания представляват 70% от световните трансакции и до 40% от стойността на обменените акции. Изоставяме мрежата, създадена и използвана от хора, и я предаваме на интернет, поверен на машините.

Вселената на инвестиционните фондове се оказва все по-малко населена от трейдъри, конкуриращи се за реализиране на максимални печалби. В този свят, подчертава професор Хуан Пабло Пардо-Гера, „хората в най-добрия случай играят допълващи роли“ [16]… Бивш анализатор смята, че „крайната цел, за която си фантазират количествените фондове, е почти да не се нуждаят от служители, а основно занимание на последните от тях да остане натискането от време на време на някои копчета, за да функционира всичко нормално“. Лесно е да отгатнем какво следва… „След като цялата тази инфраструктура влезе в действие, не е нужно огромно въображение да си кажем: „Възможно е компютърът сам да вземе и решението [за инвестиция]“, предполага Майкъл Кернс – професор по теория на информатиката.

Заедно с тези „активни“ фондове, където крайното решение все още се взема най-често от хора, се множат и „пасивните фондове“, при които финансовите операции постепенно се поставят на автопилот. Често става дума за индексни фондове, които следват борсовите индекси (например S & P 500, основан на петстотинте най-големи предприятия, котирани на американските борси) и инвестират дългосрочно в съответните фирми. Между тях са Black-Rock, Vanguard, Renaissance Technologies и Two Sigma. Инвестициите от пасивните фондове превишават днес в САЩ извършваните чрез активно управление [17]. И така всички финансови операции постепенно се превръщат в дейности, генерирани с помощта на пароли, алгоритми и компютри.

Робот в управителния съвет

Фондовете, управлявани от машини, рушат повече околната среда, отколкото ръководените от човешки същества. Това е заключението, до което достига Томас О’Нейл, изследовател, ръководил още през 2018 г. проучване за британската организация Influence Map [18]. Изследвайки по-специално пасивните фондове, управлявани от Black-Rock, той констатира, че през 2018 г. те са регистрирали „интензивност във въглищата“ от над 650 тона на един милион долара, докато активните фондове (…) съобщават за далеч по-малка интензивност от около 300 тона на милион долара“. Според изследователя, всички пасивни фондове в света регистрират свръхекспозиция на изкопаеми ресурси, много над активните фондове. Параметрирани да генерират печалби, повече отколкото да предотвратяват топенето на ледовете, алгоритмичните фондове ускоряват климатичната криза.

Възможно е, разбира се, да бъдат регулирани да оказват предимство на невъглеродните ресурси, но ръководителите на тези финансови институции реагират срещу подобно решение, на основание че са поели ангажименти спрямо своите клиенти, които носят отговорността за своите инвестиции. Скоро въпросът вероятно ще отпадне. През 2017 г. хонконгският фонд Knowledge Ventures съобщи за привличането на робот, наречен Vital, сред членовете на управителния си съвет [19], тъй че нито едно решение няма да бъде взимано преди допитване до неговия анализ. Американското дружество EquBot, прибягва до услугите на „изкуствен интелект“, превъзмогващ „емоционалните и психологическите слабости, които разстройват човешкия разум“  [20], както заявява основателят на дружеството.

Какъв ще е екологичният отпечатък на свят, в който рояци автономни автомобили ще кръжат празни през заспалите градове, а армии от софтуери ще се сражават по мрежата двадесет и четири часа в денонощие, докато ние ще се отдаваме на развлечения? Той ще бъде колосален, вероятно далеч по-голям от цялото дигитално замърсяване с човешка намеса. За това има и данни: изследователи наскоро изчислиха, че захранването на изкуствен интелект с голям обем от данни може да генерира толкова емисии от CO2, колкото пет автомобила през целия им цикъл на живот [21]. Тъй че фокусирането върху последиците от нашето дигитално поведение рискува да се окаже излишно и илюзорно, като се знае, че 5G основно променя залога.

Дигиталните технологии са огледало на нашите съвременни безпокойства, на нашата нова тревожна екология. Те обаче носят забележителна надежда за прогрес на човечеството. С тях ще увеличим продължителността на човешкия живот, ще изследваме произхода на космоса, ще осигурим пълен достъп до образованието и ще моделираме следващите пандемии. Те ще стимулират дори забележителни екологични инициативи.

За пръв път в историята, едно поколение се вдига да „спаси“ планетата, да предаде държавите на съд за климатичното им бездействие и да засажда дървета. Родители са притеснени от това, че имат „три Грети Тунберг вкъщи“, протестиращи срещу консумацията на месо, пластмасите и пътуванията със самолет. Същевременно тези новодошли посягат по-често към онлайн търговията, виртуалната реалност и гейминга. Те обичат до полуда онлайн видеото и не познават друг свят, освен този на високите технологии.

Ето защо трябва да се откажем от поведението на простодушни наблюдатели в момент, когато сме длъжни да се включим в голямата битка на новия век: дигитализацията, каквато я виждаме пред очите си, в голямото мнозинство от случаите не се е поставила в услуга на планетата и климата. Безобидна на пръв поглед, тя парадоксално е факторът, който повече от всички други ще ни изправи пред физическите и биологическите граници на нашия общ дом.

Le Monde diplomatique
 Превод Станимир Делчев

Какво има в смартфона