BgLOG

Какво стана с " хубава Яна "?

от valena на 29.05.2007 09:00 10 коментара , 2112 прочита
Етикети: деца, образование, празници

В близките празнични дни, моята почивка мина под мотото: "Да се подготвим за завършване на учебната година!" Един ден обяснявах системи линейни уравнения и графики на функции за класното по алгебра на голямата ми дъщеря / 8 клас/. Справих се доста добре мога да кажа и бях направо горда, че все още схващам за какво става въпрос. Настроението беще на ниво, когато дойде синът ми / 5 клас / и ми каза, че трябва да знае наизуст " Даваш ли, даваш Балканджи Йово?" Почна човека - равно, равно, измърмори го набързо и накрая ме помоли, да му го кажа изразително. Почнах аз - като бивша рецитаторка, от едно време...
" Даваш ли, даваш Балканджи Йово...."
Е, да де, ама като стигна края и очите ми се пълнят със сълзи - " айде със сбогом, хубава Яно, очи си нямам аз да те видя, ръце си нямам да те прегърна, нозе си нямам да те изпратя!" Преглъщам бързо, ама не - тъжно и гадно ми е и това си е.
А синът ми пита: " Защо, мамо, какъв е смисъла? И ръцете, и краката и очите, и защо му е всичко това?"
Какво да му кажа? Не съм силна по история. Скоро четох и в този блог коментари - имало ли е турско робство, нямало ли е?
Имало е нещо. Някога. Но как да обясня на децата си този почти филм на ужасите в едно стихотворение, което е задължително за 5 клас. Как да обясня на сина си, той все пак има две сестри, каква е логиката на Балканджи Йово!
А когато дойде най- малката ми 5- годишна дъщеря, която ни слушаше през цялото време и попита с широко отворени очи:
" Мамо, какво стана с хубава Яна? А чичкото не го ли болеше като му отрязаха ръчичките?"
Трудни въпроси. А най- лошото е, че отговорите са още по трудни.

Изпрати e-mail Разпечатване

RSS за коментари Коментари

# | от persey на 29 май 2007, 09:38

Страшно ли е да кажете на детето си какво е било под турско робство или просто не Ви стиска да назовете нещата с истинските им имена? Не Ви ли се струва, че именно "неудобството" или нежеланието ни направи такива като народ.Няма страшно, че детето ще научи какво са правили турците по нашите земи, нищо, че е било отдавна.Историята ни е богата на събития и ако погледнете назад , ще видите велики неща.Защо дане кажем, че майките са били изнасилвани, че децата са водени в робство или че "Хубава Яна" е отведена за харема на някой?Децата ни трябва да знаят, трябва!!Иначе ще ги гледаме все по-често пред компютрите и в кафетата и все по-малко ще можем да очакваме от тях патриотични прояви или такива като хуманизъм и т.н.Лошото идва после и то най-неочаквано, когато не можеш дори да го допуснеш.Когато малкият ми син беше на 3-4 г. му четях "Майчина сълза" - за малкото лястовиче, което майка му го оставя в градината.Плачехме заедно с него, но аз знаех, че така трябва и не се срамувах от сълзите си.Много пъти сме я чели и всеки път си плачехме.И сега като се сетим с него очите ни се насълзяват.Такива ми ти работи.

# | от Ace Coke на 29 май 2007, 13:42

Ами тя хубава Яна може да е получила един много по-приятен живот, знае ли човек?! Нека мислим позитивно.

# | от Darina на 29 май 2007, 14:37

Само не разбирам,какво ще постигнем,като товарим детската психика с разни ужасии. Цялата ни народопсихология е изградена на основата на трагедии,мъка,жертви и..... Каква е целта? 1. да се превърнем в депресивни,страхливи комплексари? 2.да намразим турската вяра и турците,които изобщо не познават Балканжи Йово? 3.да не забравяме никога точно този епизод от миналото? или да си уплашим децата и те да са по-послушни,защото това стихотворение е много по-ужасно от приказките за дядо Торбалан!

# | от Darina на 29 май 2007, 15:00

Persey "Майчина сълза" няма нищо общо с посоченото произведение,което децата,за да им е по-голям ужасът,даже трябвало да научат наизуст!

# | от tina_xris на 30 май 2007, 01:50

Сигурно нещо не разбирам! Защо Балканджи Йово и неговата история, изчистена и пречистена от времето и многото уста, които са я повторили, е СТРАШНА за едно единадесетгодишно дете, а приказките с още по-страшни и кръвожадни истории в тях са обичани от още по-малките деца /и понеже моите отдавна пораснаха и не съм препрочитала скоро класическите приказки, се сещам смътно в момента само за Малечко Палечко/?! Може би създавате изкуствена среда за вашия малчуган? Или не поглеждате как точно изглеждат любимите му компютърни игри с всичкото безсмислено насилие в тях?!
Един съвет: скрийте дълбоко "Време разделно"...

# | от persey на 30 май 2007, 07:31

Едва ли Яна е получила по-хубав живот, имайки предвид, че моралът по това време не е да обичаш чуждата вяра.Нека не бъдем такива циници.В крайна сметка затова сме оцелели, защото сме запазили вярата си, езика си песните и танците си, приказките.Лошо ли е, че имаме "Три синджира роби", които да ни карат да си спомняме винаги какво ни чака, ако забравим, че сме българи?Или и това не бива да разказваме, за да не би да обидим турците? Никой не търси отмъщение, но историята си не бива да забравяме.Това е!!!
Колкото до това, че "Майчина сълза" не била "по темата", ще ви кажа, че именно с такива тъжни разкази човек разбира какъв е истинския свят и как трябва да се държи в него.

# | от Eowyn на 30 май 2007, 11:06

Аз помня как съм ревала. В детската градина, не си спомням точно какво ни бяха чели, помня, че беше за турското робство. Така ревах, че извикаха майка ми да ме вземе... Още го помня тоя рев и как после ме беше страх да не се случи това някога отново. А приказките са друго, едно е да знаеш, че нещо е фантастика, друго е да знаеш, че е собствената ти история...А на 5-6 години правят тази разлика, поне човечето, което аз гледам, прави...
Та сега, мисля си, че едно от нещата, които децата ми ще слушат, е Епизод...после, като се научат да четат, ще четат и Вазов. Защото е важно да се знае миналото, да се почита. Да знаеш чия кръв носиш и колко струва това, което имаме и рушим.
Бла-бла, много се раздрънках.

# | от Darina на 30 май 2007, 13:04

Минало,минало,минало......Децата имат нужда от щастие и сигурност днес!Да прочетат,да разберат и да извлекат поука имат цял живот пред себе си.Не искам някоя учителка да втълпява на децата ми нейните поуки,чрез наизустяване на човешки трагедии.Това не означава,че съм за компютърни игри с насилие.Напротив, искам децата ми да играят спокойно с връстниците си и да се радват на безгрижно детство. Харесвам"майчина сълза" и произведения,които възпитават милосърдие,доброта,отзивчивост.Дори и тъгата в тях е красива. Спомнете си,какво остава след задължителното наизустяване на определени автори и произведения.Аз бях една от най-добрите в класа по писане на теми,защото му хванах веднага цаката-преработваш и изказваш със свои думи мнението на известни,утвърдени критици и нямаш грижа за оценката,Самите задължителни произведения прочетох,усмислих и си направих моите изводи,които са доста по-различни от тези на критиците през комунизма доста по-късно.С това наизустяване и втълпяване отнемаме толкова от красотата на творбите и понякога ми се струва страшно,че се преиначава замисъла на самата творба,според замисъла,който искат да ни втълпят управляващите,с тяхната си система за "промиване на мозъци"!

# | от Eowyn на 30 май 2007, 13:22

Аууууу. Ауууу. Добре. Аз критици не съм наизустявала. И пак бях най-добрата. Айде по-полека за учителите. Бъдеща такава съм (и то точно литература), може би, и нямам намерение да ги уча на кутииките, които на мен ми втълпяват в тъпия университет (слава богу, не и в гимназията).
На щастието на децата историята не пречи. За какво бъдеще говорим, ако не познаваме миналото си.
До тук бях, защото усещам, че ще започна да се паля.

# | от valena на 30 май 2007, 16:45

Благодаря за коментарите. Беше ми много интересно.
Нали на всички вас е ясно, че разказах един ден от живота на моето семейство, без да посягам на българската история, на турците, на паметта, на миналото, на бъдещето и т.н.
Гадно ми е да рецитирам за отрязани ръце, крака и избодени очи. На сина ми също му е гадно. За малката ми дъщеря звучи неразбираемо и тъжно.
Историята си е история. Затова има такъв учебен предмет.
Всички знаете какви бисери има в българската поезия, които си заслужава да бъдат изучавани и повтаряни / без да бъда много романтична/: " Понякога ще идвам в съня ти, като нечакан и неискан гостенин..."
Историята е миналото.
Защо тя трябва да бъде кошмар в сънищата на моите деца и дори в моите собствени?
Историята е факти, които всеки българин трябва да знае.
Нека си остане само това.

Благодаря за вниманието.

Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!

Какво стана с " хубава Яна "?

RSS за коментари Коментари

Общности

BgLOG

Категории

Архиви