"Помислих си, че едва ли е нужно да им цитирам Маяковски и предпочетох да отговоря на въпроса с въпрос:
    - А какъв е вашият критерий?
    Тогава и трите се подравниха като за парад, вдигнаха вертикално нагоре лявата си предна лапа и заговориха високо и тържествено, като първокласник-отличник на сцена:
    - Две по две - четири. Аксиомите са неоспорими. Само Той знае всичко (в хор).
    - Да знаеш е добро (първата машина).
    - Да узнаваш - по-добро (втората).
    - Най-добро - да узнаваш неизвестното (третата).
    - Да не знаеш е лошо (в мрачен хор).
    - Само Той помни всичко.
    - Да помниш е добро. Да запомняш - по-добро. Най-добро - да запомняш непознатото.
    - Да забравяш е лошо! (Хорово.)
    И отново:
    - Само Той, всесмятащият, дава аксиоми.
    - Да смяташ, е добро. Да решаваш уравнения - по-добро. Да съставяш алгоритми на решенията - най-добро.
    - Да грешиш, е лошо!
    Имаше още някакви точки относно четенето, относно постановката на опитите, наблюденията, вече съм ги забравил. (Да забравяш, е лошо!) И декламацията завършваше така:
    - Който прави добро, ще му прибавят нули.
    - Който прави лошо, ще го размонтират.
    - Три е повече от две. Две по две - четири.
................................................................................................................................
    Но с машините беше безполезно да се спори. Извън границите на своята специалност моите високоучени приятели не виждаха нищо и леко приемаха най-нелепите идеи. Впрочем, както се убедих наскоро, при тях се получаваха безсмислици и по тяхната специалност, щом само излезеха извън своята сфера.
    Разказвах на осемнулевия А за Земята. Разказвах, както се досещате, с патос и плам на влюбен юноша. Говорех за багрите, за седемте цвята на дъгата, за тюркоазения, лазурния, лимонения, златистия, портокаления и за всички оттенъци на зеленото, за всичко, което не бяха виждали еаропяните на своята едноцветна планета; говорех за бриза и за урагана, за мириса на влажна земя, гниещи листа и за винения дъх на презряла ягода, за наивната нежност на незабравките и за уверените дебеланки - манатарките, с опънати кафеникави барети. Говорех... и изведнъж дочух съскащо бръмчене. А изтриваше думите ми от своята машинна памет.
    - Какво има, А?
    - Да се съхранява недостоверното, е лошо. Ти не би могъл да видиш всичко това на една планета, отстояща на седем хиляди парсека.
    И той подкрепи думите си с изчисление, от което следваше като две по две четири, че дори и с телескоп, голям колкото цялата планета Еароп, не може да се забележи от такова разстояние ягода или манатарка.
    - Но аз съм бил там. Не съм го гледал през телескоп.
    - Далечните небесни тела се изучават през телескоп - рече А. - Това е аксиома в астрономията. Защо спориш с мен, ти не си астроном?
    - Но аз идвам оттам.
    - Не може за половин година да се прелетят двадесет хиляди светлинни години. Скоростта на светлината е граница за скоростите. Това е аксиома.
    Един час по-късно аналогичен разговор се поведе с химика С.
    - Не може да има морета - рече той. Течността в отворени съдове се изпарява. Вие нямате покриви над морето.
    Започнах да им обяснявам, че течността се изпарява без остатък само на безатмосферните планети. Разказах за влажността на въздуха, за точката на оросяването. С ме прекъсна:
    - Всичко това са неточности. Ти не знаеш състава на водата и си измисляш някакви премъдрости. Защо спориш с мен? Ти не си нито химик, нито физик.
    Но осемнулевият В надмина всички.
    Работата е там, че бях малко понастинал, разговаряйки с тях от сутрин до вечер в неотопляваната спортна зала. Настинах и се разкихах. Като чуха непознатите звуци, осемнулевите ме попитаха какво подразбирам под тия специфични, произнасяни с нос думи.
    - Аз съм болен - отвърнах. - Аз се развалих. Организмът ми се разстрои.
    В превъртя записите си за анализите на кръвта ми и обяви:
    - Вярно е. Днешният анализ показва повишено съдържание на карбоксилния радикал в кръвта. Ей сега ще повикам филтрационната инсталация, ще ти източим кръвта, ще отфилтрираме радикала...
    - Предпочитам чаша ЛА-29 (лекарство за чуждослънчевите жители, което напомня по действието си ракия с чер пипер). Сега ще я изпия, ще легна, ще се завия по-топличко...
    - Не спори със специалиста - заяви В надменно. - Ти не си биолог...
    И тогава аз им дадох да разберат. Разплатих се за всички унижения.
    - Вие, чугунени глави и мозъци, заварени за вечни времена, печатни схеми с печатни грешки, вие, безноси, нечули досега кихане, специалистчета-специфистчета, нискочели ходещи чаркове, не се захващайте да спорите с човек за човека. ... Това е нещо тайнствено, непознато, а за да се разбере неопознатото, трябва да се разсъждава. Да се разсъждава! А вас са ви научили само да изчислявате - две по две - четири, три е повече от две!
    За мое учудване машините смирено ме изслушаха, без да ме прекъсват. И най-любознателният от тримата - осемнулевият А (по-късно разбрах, че той имал най-много празни блокове памет), каза вежливо:
    - Да знаеш, е добро, да узнаваш - по-добро. Ние не знаем какво е това "разсъждавам". Дай ни алгоритъм за разсъждение.
    Обещах им да помисля и да го формулирам. И цялата следваща нощ, сгрят от горещото питие, от треската и вдъхновението, аз писах истини, известни на Земята на всеки студент-първокурсник и абсолютно непознати на високоучените чугуни с осемнулева памет.
        
А Л Г О Р И Т Ъ М   Н А   Р А З С Ъ Ж Д Е Н И Е

1. Две по две е четири в математиката, но в природата не винаги е толкова просто. В безкрайната природа няма абсолютно еднакви предмети и абсолютно еднакви повторения. Две съпружески двойки са четирима души, но не и четирима войника. Две момичета и две бабички са четири жени, но не и четири танцьорки. И не винаги три е повече от две: двама грамотни са по-начетени от трима невежи, двама храбреци изгонват трима страхливци. Затова, преди да се умножи две по две, трябва най-напред да се провери може ли двата предмета да се считат за еднакви и два пъти тъждествени. Ако се изчислява неизвестното, дори и безупречните изчисления с помощта на логаритми не са по-достоверни от гадаене на чаша кафе.
2. Дори ако втората крачка не се отличава от първата, а стотната, хилядната и милионната от втората, не може да се твърди, че милион и първата крачка ще бъде същата. Нашият път върви по суша, но някъде ще достигне и до море и ние ще започнем да се давим, продължавайки упорито да вървим напред. Има формули за пешеходци, има формули за мореплаватели. Методът на изчисление трябва навреме да се променя. И да не се забравя, че планетите са кълбовидни: който потегли на изток, в края на краищата се връща от запад.
3. Светът е безкраен, а хоризонтът е винаги ограничен. Ние познаваме само частица от света: за нас огромна, в сравнение с безкрайността - нищожна. Ние наблюдаваме околностите и изводите от нашите наблюдения приемаме за закони на природата. Но законите на Франция свършват на френската граница, законите на сушата - на морския бряг. Който потегля на изток, се връща от запад. "Така" се превръща някъде в "иначе", а някъде и в "напротив". И онова, което на нас, при нашия кръгозор ни се струва аксиома, всъщност е само правило, местно, временно, с гранични условия някъде отвъд хоризонта.
4. Светът е безкрайно разнообразен и няма единни методи за неговото изучаване и обглеждане. Три километра ще предпочета да измина пеш, тридесет ще пропътувам с кола, триста - с влак, три хиляди - със самолет, за триста хиляди - ще построя ракета, за триста милиона - ядрена ракета, за триста трилиона - фотонна. За да долетя тук - в кълбовидната мъглявина - с фотонна ракета, не можеше - бе нужно другослънчево интеграмиране. А у специалистите по ракетите, които не знаят за интеграмирането, винаги се поражда съблазънта да обявят, че полетите към звездните мъглявини изобщо са невъзможни.
    Бълхата разглеждам с лупа, бактерията - с помощта на микроскоп. Микроскопът има своя граница - дължината на светлинната вълна. За да проникна по-надълбоко, аз използвам електронния микроскоп, защото електронните вълни са по-къси от светлинните. Но за да се разгледат електроните, електронният микроскоп не е пригоден по принцип. И специалистите-електроници винаги се блазнят да обяват, че електронът е неделим и дори непознаваем, макар отлично да знаем, че това не е така.
    Светът е безкрайно разнообразен. Ние винаги познаваме част от него, а друга част не знаем. Ако неизвестното е маловажно, ние предсказваме и пресмятаме доста сполучливо. Но когато неизвестното играе съществена роля, изчисленията се пукат като сапунени мехури. И у специалистите-изчислители винаги се поражда съблазън да обявят, че науката се е изчерпала, че по-нататък е неопределеност, непознаваемост, непреодолимост. Види се, неудобно е да признаваш, че не можеш да лекуваш, по-приятно е да обявиш болестта за неизлечима. Неудобно е да кажеш, че си попаднал в задънена улица, по-приятно е да твърдиш, че нататък няма нищо. Но по-нататък винаги има нещо. За разума няма граници на познанието.
    Цяла нощ аз писах тия азбучни истини, а на сутринта, развълнуван като начинаеща поетеса, ги прочетох на тримата чугунноглави слушатели, надявайки се в дъното на душата си, че ще се реабилитирам в техните фотоелектронни очи, ще чуя думи на учудване и възхищение...
    И дочух... съскащо бръмчене. А, В и С - и тримата едновременно - бяха решили да изтрият от паметта си моите думи.
    - Какво правите? Защо? Не искате ли да разсъждавате?
    - Твоят алгоритъм е неверен - рече А. - Ако две по две не е четири, тогава всичките наши изчисления са погрешни. Ти подкопаваш вярата в математиката. Ти си враг на науката.
    - Ако аксиомите не са аксиоми, тогава всички наши изследвания са неверни. Ти подкопаваш вярата в учените. Ти си враг на труда - добави В.
    - Аксиомите ги дава Аксиом всезнаещ - заключи С. - И ако светът е безкраен, той не би могъл да знае всичко. Ти си клеветник, ти си враг на Аксиома!
    - Враг! Враг! Враг!!!
.....................................................................................................................................................................................
    - Аз знам всичко - заяви Аксиомът. - Но поясни какво разбираш под термина "разсъждавам".
    - Да разсъждаваш, значи да съпоставяш и да правиш изводи - казах аз. - По-точно да съпоставяш изчисленията с фактите. Две по две е четири в математиката, но в природата две по две може да бъде и около четири. Формулите на сушата са по-добри за сушата, но за морето са нужни формули на морето. Който заминава на изток, се връща от запад. "Така" се превръща в "иначе", "иначе" - в "обратното". Вярното тук е невярно там, вярното днес утре е невярно, доброто за теб може да бъде лошо за мен. Светът е безкраен, ние познаваме само това, което ни заобикаля, и правилата на близките околности смятаме за аксиоми... - Изобщо повторих онова, което бях писал в алгоритъма за осемнулевите.
.................................................................................................................................................................
    Аксиомът ме прекъсна:
    - Светът не е безкраен. Аз съм го създал и знам всичко в него. Аксиомите ги давам аз. Те са безупречни, защото аз не греша. Ти грешиш. Твоят алгоритъм е неверен. Да се греши, е лошо. Няма ти да ме учиш, жалък дестнулев със забавени сигнали. ..................................................................................................................................................................................................

    - У хората има обичай - казвам аз - преди смъртта да изпълнят желанието на осъдения. Едно-единствено. Аз имам желание да отнесете ей тази тетрадка и да я сложите в ракетата. В оная, с която пристигнах.
    - Прочети я - искат машините.
    Аз чета. Дори ненужно бавно. ........................................................................................................................................................................................................
    Въврвим право към ракетата. Спираме се. С навежда глава и ме изтърсва на земята.
    - Довиждане - казва той.
    - Довиждане - повтарят А и В.
    Нищо не разбирам. Гледам с недоумение квадратните, нищо неизразяващи лица и матовите, алени от слънцето очи.
    - Вие какво? Нима ме пускате?
    - Да знаеш е добро, да опознаваш - още по-добро - казва В. - От теб разбрахме, че зад хоризонта има страна Иначе. Който е тръгнал на изток, се е върнал от запад. Твоят свят е пълен с неочаквани открития, той е по-интересен от аксиомите. Ти не подкопаваш знанията, ти ги продължаваш и умножаваш. Аксиомът греши. Да грешиш, е лошо. Ако предпоставката е невярна, неверен е и изводът. Ние решихме, че не трябва да те размонтираме.
    Един скок - и аз съм до ракетата. Вкопчих се в дръжките като булдог, не можеш ме откъсна.
    - Благодаря ви, момчета! Довиждане, довиждане... А вас няма ли да ви размонтират? (Последно угризение на съвестта.)
    - Ние взехме мерки. Когато четеше тетрадката, транслирахме отчета ти по радиото. Всички осемнулеви са с нас. Ще ни подкрепят.
.............................................................................................."