ВИЗИТКА Иван Игов е роден във Варна. Завършил е психология в Софийския университет и е специализирал консултативна психология. От 25 години работи като училищен психолог в Националната природо-математическа гимназия "Акад. Любомир Чакалов" в София. Автор е на държавните стандарти за обучение по психология в средното образование, както и на много статии, книги и учебници.
Интервю на Екатерина Митева
- Господин Игов, как обяснявате агресията сред децата, която в последно време придобива толкова страшни измерения?
- Децата ни не растат някъде извън обществото, извън средата, която сме създали за тях. А в нея често има насилие, липсват правила, норми и ценности. Логично е това да се случва. Не може неща, които сме занемарявали в продължение на много години, да ги оправим за нула време. Всички колеги, които работят в училище, ще ви кажат, че сега е най-трудният период, защото днешните юноши са поколението на родените и израснали през 90-те години деца. Най-страшните години, на най-голямото беззаконие, и логично е правилата и нормите да бъдат много трудно въведени и спазвани. Това ми е обяснението.
- Тоест сега предстоят по-страшни неща от това абитуриент да убие приятеля си?
- Доказателство за това е, че обществото ни до голяма степен е абдикирало от възпитателната работа с децата и юношите и най-вече в училище. То остана последният бастион на комунизма, в него нищо не се е променило през последните години. Обществото ни се промени, а училището – не. Отношенията вътре са същите, а методите за справяне архаични. Новото време иска нови подходи и решения. Справянето с агресията при децата и юношите е процес на изграждане на социални умения и умения за вземане на решения и правене на избори. Когато си в състояние на фрустрация (блокиране на желаните цели) и нямаш алтернативно поведение, то отговорът е агресия. Но нека да кажем, че тази агресия може да е не само навън (към другите), а и навътре към себе си. Ние много повече говорим за агресията навън, за насилието и дори убийствата, които младите хора извършват, но трябва да знаем, че имаме един от най-големите проценти на самоубийства на деца. Ако всяка година имаме 3-4 убийства, извършени от лица до 18 години, то 50-60 деца и юноши на същата възраст се самоубиват ефективно. За съжаление повечето от децата ни не придобиват необходимия социален опит в семейството и в училище. В повечето случаи те не умеят да правят алтернативни избори и да вземат решения, а и не знаят към кого да се обърнат за съвет или помощ. От изследванията, които сме правили, излиза, че близо половината от децата (12-15 годишни), не се обръщат към възрастните (включително и към родителите си), когато имат нужда от помощ. Да не говорим за училището.Нашето училище се е превърнало в „обучилище”. Блъскаме главите на децата с купища знания, които реално не им помагат за абсолютно нищо в живота. Самият министър каза тези дни, че според проучванията 83 % от децата, които завършват училище, не знаят, нямат ясна представа с какво и как да продължат живота си. Това е парадоксално. Децата завършват и не знаят какво да правят нататък. Ние не сме ги научили как да се справят и оттук започва отложеният живот. „Какво ще правиш сега? Ами не знам , ще следвам.” Това го има само в България, за да отложа решението още малко - ще следвам. Това се получава, защото в училище няма почти нито един предмет, който да учи на социални умения.
- Кой предмет учи на социални умения?
- Много са. Би трябвало във всички предмети да се изграждат умения. Това бе заложено и в идеята за Държавните образователни изисквания – поне 1/3 от учебното съдържание да е за изграждане на умения. А какво стана … Вместо това започна „войната на учебниците”, в която всеки, който не го мързеше, написа „никакъв учебник”, пълен с излишна информация и най-често несъобразен с възрастовите норми. Което издателство си плати най-много – неговите учебници „спечелиха”. А от това, разбира се, загубихме всички ние и най-вече децата ни.Да не говорим, че липсват и конкретни дисциплини, които да подготвят децата ни за бъдещия им живот като възрастни. Предмети като здравно възпитание, кариерно развитие, комуникативни умения, родителство и пр. са само илюзия за нашето училище. В същото време по различни проекти в последните години в България бяха разработени много неща, включително и като учебни програми. Министерството обаче не се интересува от това. Изобщо пет пари не дава. В края на краищата нито програми по семейно планиране, нито програми по социални умения, кариерно развитие реално не фигурират в образователната ни система. Ето ви един пример - в задължителната подготовка по психология за девети клас има три часа „Сексуалност”. Това е всичко за сексуалността от първи до 12 клас. Но я преподават напълно неподготвени за това учители. Получавам мейли от типа: „Психологията е много интересна… Стигнахме до сексуалността, но госпожата я прескочи…” Ето това е парадоксът на образователната ни система. Учим безумия, а нещата, които могат да подпомогнат децата в реалния ни живот, ги няма. Не напразно водим класациите по сексуални проблеми на глава от населението. Образованието ни не създава умения за справяне, а когато не можеш да се справиш, тръгваш агресивно да решаваш проблемите. Това си го видял - в интернет, по телевизията, във филмите. Това е алтернативата, реагираш така, както са ти показали. Още от детството, защото близо една трета от българските семейства са агресивни в отношенията помежду си. И какво се получи – виждал си агресията вкъщи, след това на улицата, в училищния двор и след това се чудим „Защо става така?”.
- Какво можем да направим?
- Има програми и модели, по които можем да се справим с агресията и насилието в училищата. В България има много изследвания и всички те показват, че ние имаме много висок процент на тромоз в училище. 23 % от децата ни са били тормозени, докато средният процент за Европа е 13-15 на сто. Хубавата новина е, че от две години и в България се работи по проекта „Училище без насилие”. Миналата година под обществен натиск към проекта се присъедини и министерството на образованието.
- Какво представлява този проект?
- Първо децата казват какво не искат да има се случва в училището и извън него. На базата на това определят правилата на класа с прости поведенчески норми: не обиждай, не удряй, не нагрубявай и пр. Децата пишат тези правила, а след това определят какво става, когато правилата не се спазват. Когато някой те обиди, нагруби или удари. И децата създават много интересни модели. Не става само с извинение. В един клас се бяха разбрали момче, което обиди момиче, след това да й носи чантата. Така децата сами се контролират. В друг клас се бяха разбрали пък вместо „извинявай” да си рисуват цветенца в тетрадките. По този начин децата започват да си изграждат ценности и сами да се контролират. Следващата фаза е да се създадат правилата за цялото училище, включително и за възрастните. Създават се правила на дежурства, на ред. Привличат се и родителите. Това ние наричаме отговора на цялото училище. В момента проектът се осъществава от 5 до 7 клас. Следващата година ще го разширим и ще включим учениците от първи до седми клас. В същото време каквото и да правим, каквито и програми да въвеждаме, ако не реформираме системата на образованието, нищо няма да се случи.
- Какво значи това?
- Това означава да се възстанови системата на възпитателната работа, да се въведе психологическото обслужване в училище. Да има реално работещи психолози и социални работници и те да бъдат не на 500 деца. Защото в момента тези изисквнаия са чиновнически безумия. Тези чиновници седят някъде и с ограничените си мозъци „кърпят” бюджета, а хиляди деца страдат от това, че няма кой да се погрижи за тях. Защото нашите изследвания показват, че проблемът не е само с децата, които са жертви на насилието, а проблемът е в насилниците. 60 % от децата, които са насилници в училище и по някакъв начин тормозят другите, след това имат проблеми с правосъдието. Ние създаваме сами престъпниците си, защото пестим пари за излишъци.
- Сега има идеи да се въведат оценки за дисциплина, за спазване на правила.
- Това е още по-тъпо. Децата проявяват агресия, защото повтарят нашите модели, а за да им отговорим „подобаващо”, ние произвеждаме насилие срещу тях. Безумие. Не можеш да моделираш децата с насилие, защото това ще ти се върне обратно. Ние трябва да научим учителите (а и родителите) как да реагират когато детето е извършило някаква нередност, без да го наказват, унижават или изолират. Да го научим как може да поправи щетата, запазвайки своята идентичност. Трябва да му покажем алтернативата на лошото поведение и да го подкрепим в старанието му да се справя. За съжаление, най-лесно е да наказваме. Това сме видели и това правим, загърбвайки отговорностите си като възрастни.
Ама сериозно, това ли е за вас функцията на блога? Да копирате чужди материали?
Освен това къде по-точно се учи родителство? И това трябва ли да се учи в училище? Защото аз пък не съм съгласна. Какво е посланието-"изпълнете гражданския си дълг мили деца"?
За мен думите му са популистки. Неща, които ще се харесат на широк кръг от хора, но са ненужни. Е, освен сексологията и може би повече психология в училище, което според мен е нужно. Но останалото...
Практическите ползи от даден предмет са задължение на учители. Във всеки предмет, може да бъде зададена курсова работата или проучване на единици или групи ученици, която да предполага и практически и социални изводи. Изводи, които обикновено остават за цял живот. Това че учителите не го правят, не е проблем на видовете предмети изучавани в училище, а на педагогическата система на учителите. И може би на МОН, който не може да санкционира учителите за глупост (извинения към бивши и настоящи учители в Бглог, но има и такива учители).
Стояне-една от функциите на Бглог е да се водят дискусии. За да водиш дискусия, първо участниците трябва да имат поне някакво общо начало. Как да обсъждаш интервю на Игов ако не си го прочел? Аз лично щях да го скъся малко, но това всеки си го решава.
Да се сочи, че училището е последния бастион на комунизма, че там нищо не се е променило, че 1 психолог на 500 деца е малко и т.н е смешно Май има много бастиони и те са в главите ни, но защото Игов там е тях вижда, добре. В училището има отношения, които наистина остават непроменени- учител, ученик, така е. Само настъпи коренна промяна в отношението ученик- училище. Няма униформи, червени връзки, каквито носехме задължително. Увеличи се обема на материала, часовете Има излишни неща. Цял живот не са ми послужили уроци по математика например. От задължения учителите се освободиха, пак под предлог, свободата на личността дете, но изглежда прекалиха. Няма оценка за поведение на ученика, а сега се предлага до затвор на родители, чийто деца правят отсъствия. Игов предлага добри решения. Не е добре, че ако това интервю е в същност реклама на неговата професия, програми учебници, което приемам по вече от положително, иначе как толкова хора да ги научат? Не е ли малко грозно, да се ругае МНП за неучастие !.
Целта на часовете по математика не е да изчисляваш лица на триъгълници, пирамиди или каквото и да се учи в момента. Целта е да те научи да мислиш последователно, аргументирано и абстрактно. Освен това, да ти въведе апарата, за да учиш физика и може би малко химия. А целта на ученето на физика не е да те измъчва с ненужна информация, а когато един ден детенцето ти те пита как летят самолетите, да не кажеш, че ангели им държат крилете. Или някаква подобна олигофрения.
Светът, в който живеем е високотехнологичен в поне 30% от времето ни. Макар да не ти трябва да знаеш как точно работи компютъра е желателно да имаш поне елементарно образование, което да ти каже кога нещо е полезно и кога не, кога то може да бъде опасно и кога не и т.н.
Целта на училището е да те подготви за живота. За да можеш като си купиш утре слънце-защитен крем с нано-частици (разпрашен цинк) да знаеш, че той може и да е опасен за тялото ти и да вземеш информирано и адекватно решение кой риск е по-голям и как да действаш. И защо следващия път като някой ти предложи нова технология ТРЯБВА да си направиш труда да погледнеш в Гугъл каква е тя, нещо в нея притеснява ли теб или някой от другите хора и дали не трябва да изискаш повече информация относно това твое притеснение. На това му се вика информирано гражданско общество. На обществото, което се съгласява или отхвърля неща само защото някой е казал така му се вика Рая. Или стадо. Или жалка пародия на демокрация.
Дени, благодаря за мнението! Значи имаме човек, който лично познава интервюирания!
Постнах интервюто тук, защото напоследък пиша доста по въпросите на българското образование, а и мисля, че тази вестникарска статия е интересна - именно с големите възможности за потенциална диcкусия... Макар и в момента да не преподавам, винаги ще ме интересува какво става с българското образование.
За да не се въртим в кръг от коментиране на коментарите, да си кажа аз какво на мен ми направи впечатление като съвпадащо с моето мнение:
--особено много съм съгласна с последния пасаж. Повечето възрастни нямат понятие какво е ефективно наказание и какво значи да се зачита достойнството на детето. Пример за наложено наказание, за което съм чула от самия родител преди петнайсетина години: една майка не можеше да се справи с десетгодишния си син и последното наказание, което беше ефективно според нея, беше да го съблече гол и да го заключи на балкона. Така че всички да го видят, а той да разбере и да се поправи?! Така се раждат женомразците, сексистите, малтретиращите по-слабите. Това дете сега е на около 25 години и не искам да съм на мястото на майка му и партньорката му сега. Защото цялата сила да наказва сега е в него.
--що се отнася до мнението ми за учебници, учебно съдържание и т.н. - за да не се повтарям, когото го интересува, може да го види в блога ми.
И целта на училището наистина е да те подготви за живота. Всичко друго са общи приказки и "отлагане на живота".
По-добре е да можеш да смениш бушон, без да умреш, отколкото да знаеш наизуст разстоянието до Касиопея. По-добре е да можеш да разбереш защо не можеш да си позволиш мобилен телефон, когато децата ти са гладни, отколкото да можеш да изчисляваш уравнения с 3 неизвестни. По-добре е да можеш да се изразяваш правилно на родния си език, отколкото да учиш какъв цвят на очите ще имат пиленцата, ако майка им е със сини, а баща им - с кафяви.
Но не може да не знаеш нищо за заобикалящия те свят и да тръгнеш да живееш. Не може да нямаш мярка за истина. Не можеш да нямаш понятие от логика. А науката в училище прави горе-долу това-учи те на някакви общи понятия и идеи, част от целта е да те научи да учиш и да разбираш това, което хората преди теб са направили, а другата цел е да ти остане някаква "митология", за да не си мислиш, че летенето в космоса са глупости.
Винаги съм признавала, че умееш да пишеш :). Учителите ти по български са свършили много добра работа!Не съм против ученето, опазил ме Бог.Против скуката съм. Против неграмотното и скучно, безкрайно безинтересно представяне в учебници и програми на живота, Вселената и всичко останало :)...
Вземи който и да е учебник (с мн.малки изключения, да ми простят техните автори), за който и да е клас, и се опитай да го видиш с очите на учителя. Ако учебникът е бездарно написан, ако за една учебна година трябва да преподадеш материала за две, как ще успееш да си свършиш работата? Нали децата от този учебник учат? Нали трябва да им ангажираш вниманието, за да не пречат на работата ти?
И най-интересното нещо на света може да бъде погубено от лошо изпълнение. Айнщайн казва, че Вселената е безкрайна, също както и човешката глупост. А за мен е глупаво да не признаваме очевидното. Не е ли очевидно, че имаме проблем? Вземи РЕЗУЛТАТИТЕ от 12 години учене днес, и ги сравни не със света, сравни ги с нашата образователна система преди 60 години, когато баща ми е бил ученик. Помни много от нещата, които е учил, умее да води спор, без да обижда събеседника си, и разбира от много неща - градинарство, смяна на бушони, астрономия, има библиотека с 2000 тома, чете Пушкин в оригинал, чете и се интересува от новини, слуша класическа и народна музика...
И е учил не в Сорбоната, а в обикновено селско училище.
За образованието сега и от преди, не мога да коментирам, наистина. Само слухове съм чувала за учебниците преди.
Но за учителите мога да кажа. Има твърде много учители, които не са станали такива от желание, а по неволя. Което естествено се отразява и на работата им. Да не говорим за хронично лошото заплащане, често лошото образование (визирам учителите по науките, които получават много съмнителни дипломи) и т.н.
Не искам да обидя никой, просто смятам, че твърде голяма част от учителите не са толкова заинтересовани от въздействието си върху децата, колкото да си свършат материала и да се приключи. Не мога да ги обвинявам, сигурна съм, че има много причини затова. Но...смятам, че с малко въображение има начин да си предадеш материал навреме и да остане време за самостоятелни проекти (което според мен е един от най-добрите начини да се получи трайно знание). Сещам се за часовете ми по Биология. Пишехме като луди и пак имаше време за изпитване всеки част и за по 1 проект на срок. Вярно, не 1 на човек, а само по желание, но това не е чак толкова лошо. Все пак ако едно дете е намерило нещо за интересно е доста вероятно да успее да заинтересова и останалите. И беше готино и още помня някои подробности от проучване от 8ми клас.
Знам че това е трудно приложимо за всяко средно-статистическо училище в момента, но с малко желание-защо не. Уф, знам ли, все си мисля, че с желание може да се постигне почти всичко... Пък и реално погледнато, децата излизат на 70% с по-скоро липсващи знания. А ако така или иначе материала не се усвоява, по-добре да се усвои поне нещо. Но това пак си зависи от желанието на учителите, а и от това на всички преди тях, щото ако децата са по-заинтересовани да пребият учителката отколкото да я слушат, май всичките приказки са напразно.
П.С. ок, може би ми е трудно да вляза в роля- учебниците, по които са ми преподавали винаги са били по-скоро ориентировачни за учителите ми, а предполагам че не за всички е така. Пък ако ползват само учебниците и те са скапани, си напълно права-няма начин. Но ако задълбаем тук, отново влизаме в темата за корупцията, която е всъщност основната причини да се използват покъртителни учебници и помагала. Пък корупцията е трудна тема :)
@do100jan
Знам, че в повечето случаи "хвърляш бомбата" с някой провокативен коментар и после не се връщаш да прочетеш какво ти е отговорил авторът, и макар да мразя безсмислените усилия, не мога да не ти напиша това (надявам се някога да го прочетеш :).
1.В Интернет аз говоря на всички на "ти", ако мина на "вие", това означава, че съзнателно поставям дистанция с човек, който ме е засегнал по някакъв начин (!изключение!: конкурсът в Общност "Предучилищна педагогика", където формата "вие" е задължителна заради официалния характер и личното ми уважение към учителите).
2.Смятам за особена чест учтивото ти обръщение към мен. За което благодаря.
Продължавам да се обръщам към теб на "ти" в знак на моето уважение към теб, освен това сме набори; и освен това с нищо не си ме засегнал, че да мина на "вие".
Пък иначе що да не си поспорим, поне да се почустваме важни :) Какво повече му трябва на човек :) Особено ако не е мъж и не пие бира :)
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви