Казвам се Василена и живея в София, България. Имам къща в село Градец, община Котел – източна България. Името ми присъства в избирателните списъци в столицата, защото по лична карта адресът ми е софийски. Но аз често ходя в Градец и искам да гласувам там. Не може, законът не го позволява. Ясно, няма проблем!
Ахмед живее в Измир, Турция. Братовчед му има къща в Ардино, южна България. Имотите на Ахмед са в Турция. Там е спалнята му, кухнята, холът. Ахмед рядко идва в България. Кажи-речи на четири години веднъж, на гости на братовчед си. От дъжд на вятър, от урна на урна и от век на век... Ахмед не говори български. Ахмед дори не разбира простичкия въпрос на репортера от телевизията “Защо сте тук?”.
Малко преди местните избори през октомври тази година не по-малко от 10 000 души от Турция пристигат в Кърджали и Ардино, за да видят роднините си. В село Ябланово, Котленско, в деня преди изборите се очаква да пристигнат 10 автобуса, пълни с хора, които били поканени на сватба. Първите 10 000 човека, както и тези от автобусите за Ябланово не живеят в България, а в Турция. И всички те ще гласуват за кметове и общински съветници на места, в които не живеят, а просто минават. Наминават веднъж на четири години.
Пък аз ходя в Градец всеки месец. Никой не ме моли да ходя, нито ми плаща. Ходя в Градец заради себе си, защото го обичам. Не разбирам – защо не мога да гласувам там?...
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви