Имам личен опит. :-)
Изправиха ми се косите като прочетох първия вариант на една статия с мое участие, и имах само няколко часа да пратя бележки ако съм видял неточности, защото трябваше да я печатат //експедитивна работа :)// А авторът ми каза, че редакторът много я бил харесал!!! //Той откъде ще знае//
Стилът беше ужасен; половината беше неточности, недоразбрани неща; изкривени, променени и натъкмени да звучат силно и категорично "мои" изказвания; случайни факти, сложени като "неслучайни"; и ме бяха снимали... "Снимали сме го", значи той ни е казал това което казваме...
Като се накарах на журналиста и го заплаших с опровержение, той пооправи нещата и изряза голяма част от статията, така че да не е чак толкова невярна, макар че пак имаше неточности и изкривявания.
 

Тош, http://geocities.com/todprog

Спомням си, четох тогава тази статия, сега се опитах да я намеря, но cnsys.bg се е скапал, търсачката ми бълва някакви служебни глупости и отказва да ме обслужи :)

На мен ми беше много забавно да я чета :) Обявих на всички в редакцията, че ето го Тош - а те те знаят от едно време, когато пишеше онези дълги хубави писма :)

Teri

morli, не ти ли се струва, че това е същността на журналистиката - тя ни поднася собствените си модели на действителността, на определена част от действителността. Аз затова и не гледам телевизия - защото, дори и да ми представят що-годе точен модел, то не е точно на тази част от действителността, към която проявявам интерес :)

Да не говорим пък за това, че и журналистите са хора и си имат свои лични модели, които, разбира се, търпят и влияния. Да не говорим за редакторите и т.н. И за журналистите, както и за чиновниците (моля за извинение, че ги сравнявам, но в това отношение нещата са сходни), важи поговорката за мечката, дето скача според тоягата. 

Точно така си е. Дори и да си надъхан да пишеш по различен начин и да  държиш на своята си гледна точка, ако не спазваш политиката на изданието в което бачкаш и "мъдрите" заръки на вехтите редактори, летиш.......

И стига сте персонализирали журналистите, които били такива и онакива. Като всяко стадо и там си има колкото си щещ мърши. Все едно да кажеш всички даскали са психари и всички админи търтеи.

    Поздрави! 

Не се връзвай. Аз съм съгласна с теб напълно. Но масмедиите са като черни кутии, хората виждат само лица и подписи. А някои от тия лица и подписи много държат (по понятни причини) да развиват мита за персоналната журналистика. Много сложен въпрос, много... 

Не знам. Все ми се струва, че издателите пак могат да са си обвързани с нечии интереси, но защо това да им пречи да гледат изданията им да се списват добре. И да насърчават журналистите да го правят.