BgLOG

За идеалната жена.

от sestri4ka на 12.01.2007 10:18 12 коментара , 905 прочита
Категории: Нещата от живота

.... или по-скоро за разочарованието.

След като тъй симпатичния ми Рупани зачекна темата за разводите/разделите и ефектите от тях върху околните :))), и след Неизпратеното писмо, ме навяха разни мисли.
А именно:
За преследването на идеалната жена и откритието, че и поредната се е оказала несъвършенна/неподходяща/не-точно-идеална.
За пресметливостта и любовта. (За това, че наскоро ми казаха, че любовта не е достатъчна щом перспективата на взаимоотношенията е лоша.)

Искаше ми се да разбера:
- колко трае една любов обикновенно;
- има ли любов, когато има пресметливост;
- защо търсейки партньор преследваме идеали;
- алчни ли сме или любовта наистина не е достатъчна.

Изпрати e-mail Разпечатване

RSS за коментари Коментари

# | от Владимираки на 12 януари 2007, 10:32

Няма как да разбереш колко време ще трае любовта - може и да е вечна - дай боже всекиму, а може и да ти светне, че си в гомляма заблуда и такова нещо кат любов въобще да не е имало към дадения човек.
Виждал съм двамца, които по отношение на пресметливоста бяха лика прилика - отцеляха 5 години - не се скараха зарад пресметливост.
Идеали - колкото и да ги преследваш - идеален човек няма - имате ли си доверие - всичко е ОК и малко компромиси без тях нестава.
Ами на някои хора много бързо им писва и сменят средата, а алчността при всеки е различна степен и различна в значението "алчност" - незнам - пак си зависи от отношението човек към човек.
А колкото до влиянието към околните - въпрос на възпитание да занимаваш все живо покрай себе си с проблема си, тва е кошмарно, поне при мен кат страничен наблюдател - беше кошмарно - за щастие свърши :)

# | от sestri4ka на 12 януари 2007, 10:55

:))) под "пресметливост" и "алчност" имах впредвид не само финансовия аспект, а и други неща, като личностна съвместимост, общи интереси, планове за семейство и деца и много други неща, съпътстващи развитието на една двойка.

# | от fff на 12 януари 2007, 13:38

Ето мойто мнение в предложената форма:)

Една любов трае от няколко минути до няколко часа - после се сменя емоцията. Любовта и "пресметливостта" (доколкото разбрах, става дума за отношенията на хартия) не си пречат, а се допълват. Когато преследваме идеали, не търсим партньор и обратното, това са отделни и несъвместими дейности. Любовта си е достатъчна, но се предхожда и спохожда от "алчност" (нали пак става дума за същото, за критерий?).

# | от rupani на 12 януари 2007, 14:10

Охооо, алчност! Я си помислете само за желанието да притежавате партньора си само за себе си! Това не е ли алчност? Ами за идеалните образи в които обличаме своите любими? Това за Дулцинея не е никаква измислица - не само Дон Кихот е виждал неземна красавица в селската грозница. А според мен любовта е нещо, което е на талази - усилва се, затихва, усилва се,... Божа работа е колко трае. Като включим в сметката и склерозата...

Бори, Сестричката има предвид търсенето на идеалния партрньор (май). Че какъв да е, като още не го познаваме? То, както се разбра и след като го намерим, пак може да го направим идеален или реален, в зависимост, какви диоптри ни е надянала любовта на очите. А любовта (така поне както се тълкува това нещо тука) наистина не е достатъчна. То иначе всички щяхме да живеем в "Рай в колиба" (Рай в шалаше - рус.), като Адам и Ева. Ама като забръска сняг...
Абе не се занимавайте с теоретизация. То като дойде сляпата неделя, всички теории изгарят (в огъня на любовта :)))))))))))))) )
Мен пък напоследък ме гложди един въпрос: Константа ли е способността на човек да обича и ако има той повече приятели, по-малко любов ли дава на всеки един?

# | от fff на 12 януари 2007, 15:36

Еми, там е работата, че ако искаме да се запознаем с него, трябва да му сложим някакви реални очертания, иначе може да си ходим с идеалния калъп и все да ни остава празен, дори да сме успели да натикаме някого там, който ще стърчи...

А за константа ли е любовта - хич не знам. Ама се съмнявам.

# | от sestri4ka на 12 януари 2007, 15:43

Любовта ясно, че не е константа, ама обичта си е по-скоро състояние, тоест мисля, че може да продължи мноооого дълго, ако не и завинаги. Както дете обича майка си и обратно:)))

# | от fff на 12 януари 2007, 16:18

Аз мисля, че Рупани имаше предвид дали е количествена константа любовта. Демек дали случайно нямаме по 5 литра, които трябва да разпределяме, и ако не се справим добре, дали някой няма да остане с малко или без любов:)

Абе, стига с тия майки и деца!

# | от sestri4ka на 12 януари 2007, 17:17

ССорри :))), верно - това май е имал впредвид ... (пак съм била в паралелната вселена).
Ами тогава да обърнем въпроса така:
Ако имаме едно Зло Джудже - то еднакво ли ще мрази всички, или омразата му ще стигне само за катеричките и заради това зайците ще са му безразлични?

# | от rupani на 12 януари 2007, 17:33

Само да не объркате мрази с игнорира. В този пример ми се струва, че зайците печелят. Интуитивно така ми се струва. Ето например, аз имам 10 приятели, всеки нов, добавен, няма ли да ги ощети?

# | от Janichka на 12 януари 2007, 17:42

Интересна тема. Ама... ох, много се обърках от всичко до тук :)

# | от fff на 12 януари 2007, 17:50

Ще ги ощети, ама не откъм любов, а откъм внимание:)

Еми, Сестричке, ако имаме Зло Джудже и определено количество омраза, сигурно някой ще бъде спасен:)

# | от VampireSun на 13 януари 2007, 02:51

Омммммммммммм! Оммммммммммм! Омммммммммммм!..............

Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!

За идеалната жена.

RSS за коментари Коментари

Последни коментари

Общности

BgLOG

Категории

Архиви

За идеалната жена.

RSS за коментари Коментари

Последни коментари

Най-четени публикации

Общности

BgLOG

Категории

Архиви