.... или по-скоро за разочарованието.

След като тъй симпатичния ми Рупани зачекна темата за разводите/разделите и ефектите от тях върху околните :))), и след Неизпратеното писмо, ме навяха разни мисли.
А именно:
За преследването на идеалната жена и откритието, че и поредната се е оказала несъвършенна/неподходяща/не-точно-идеална.
За пресметливостта и любовта. (За това, че наскоро ми казаха, че любовта не е достатъчна щом перспективата на взаимоотношенията е лоша.)

Искаше ми се да разбера:
- колко трае една любов обикновенно;
- има ли любов, когато има пресметливост;
- защо търсейки партньор преследваме идеали;
- алчни ли сме или любовта наистина не е достатъчна.