Ако някой ми пее на иврит, от това не ми става особено по-красиво на душата. Или на немски. Или на който и да е друг език, който не разбирам.

Което няма общо с езиците-просто аз като чуя песен искам да знам за какво се пее в нея. Това е моят начин да разбирам песните. И ако в рамките на 1 час не разбера нито една песен, ще ми е много сложно да гласувам. За какво да гласувам, за мелодията или за певците-защото за мен песен, която не разбирам не е песен, с много редки изключения. Това което на мен лично ми харесва е комбинацията от мелодия, глас, текст, изпълнение-всичко.

А, за Евровизия, мисля че не сте прочели писанията ми-това за различните култури си го мислим само ние. Само малките страни виждат в Евровизия някакъв начин да се изявят и да покажат на големите лоши вълци кооооооолко сме специални. Но е факт, че това не е конкурс за народна песен и фолклор, а за поп-песен. Че какво е толкова специалното на българската поп-песен в сравнение с ирландската например? На мен ми се виждат еднакви.

Докато свързваме песента с нашата национална идентичност, няма как да се забавляваме докато гледаме подобни мероприятия. Защото тяхната идея просто не е такава.  Вярно, по-добре е да си избиваме националните комплекси с музика и спорт, отколкото с войни, но все пак, кому са нужни те? И защо просто да не се забавляваме, пък комплексите да си ги избиваме със знание или способности примерно?

Добре, аз разбирам че един велик народ не трява да покаже своята култура, език, музика инт.
И без Еуровизия може да чуеме анлийски, французки, испански, италиянски песни, филми.
Но според мене за малките страни няма много място да покажат на Съюзът (на другите страни)какви са, какво знаят.
Какво мислиш един французки или испански човек кога чува бъгарски песен? Кога ще чува унгарска музика?
Никога. Няма да отива никъде ако чува че има унгарски/български концерт, няма да купи ЦД ...
Еуровизия е един добро място да покажем, че нашият език е точно толкова красна и добра за песента, като английският.

Абе това е истина, че не може да гласуваш релистично без да знаеш от какво пеят.

Честно казано ми е невероятно как някои песни са били избрани, но предполагам, че като видиш каква песен е избрана да представлява страната разбираш и каква е страната :)

Освен това имай предвид, че повечето участници не гледат на конкурса като на начин да прославят страната си, а като начин да ги забележат големи продуценти и да ги направят известни. Също като АББА. И затова те гледат да пеят на език, който се разбира от повече хора и т.н.

Пък догодина, може и да чуем песен на български за разнообразие...

1. Унгарската момиче пееше неговият песен на унгарски, но когато победила измислиха че ще бъде по добро ако пее в Белград на английски. Хората гласуваха за един унгарски песен.
2. Аз когато гледам Еуровизията, пулучавам информация от такиви страни където никога не бях, и не съм сигурно че ще отивам там. Например никога преди Еуровизията не чувах как говорят хората в Изланд, или ретороманският език, и т н.
3. Радио станции в Унгария повече дават английски песни, много пъти през 4-5 часа не може да чуваш ни един угарско песен. Мисля че това така не е добро, защото ако ние не познаваме нашите музиканти, кой ще познае?
3. Не мисля че е национализмът е това, ако някой иска да чува песните не само на анлийски. Тогава ако прочетеш един роман от един български писател на български език това е какво?

:)

Ставаше въпрос за самата Евровизия, не за масовата англизация(?) на всичко.

Ако изпълнителя сам си сменя езика, кой е виновен? А и все пак самите изпълнители също имат право да избират на какъв език да пеят. Ако пеенето на английски им увеличава шансовете да пробият на музикалния пазар (или просто те така мислят), можем ли да им се сърдим?

А за англизацията-амиии какво да ти кажа, в нашия факултет, се окуражават студентите да пишат дипломните си работи на английски. Защото така след като ги напишат могат веднага да ги публикуват в някое уважавано списание. И аз не мога да не се съглася, въпреки че искам. Но като напишеш 30-40 страници на български и после трябва да ги превеждаш, ми не е никак забавно.

Аз харесвам българските книги и песни, но също така харесвам и английските, френските. За мен езикът е само средството за предаване на историята. А главното за една история е да достигне до всички, не толкова на какъв език ще се пише.

Разбира се, много по-приятно е да четеш и слушаш на родния си език, но ако си автор, избора на език вече е твое лично право и зависи от аудиторията към която си се прицелил. Вярно, ако си велик, ще те преведат така или иначе, но ако все още не си, е малко по-сложно.

Но суетнята около "великото събитие" е още по-забавна така... :)

Все пак, евала Lordi! \m/  http://www.youtube.com/watch?v=TdItwaLrv1U

  Ето малко история

http://nz.youtube.com/watch?v=6BdTzwolQP8

Но наистина, суетнята е много по-забавна. Суетнята, костюмите, да пътуваш с кола до мястото, където ще е следващата Евровизия и да я гледаш с компания доволно подвеселени, какво му трябва повече на човека? Общо взето на мен това най-ми харесва.

 Само още едно нещо- за порочното телефонно гласуване-всяко гласуване от неексперти е порочно. Просто няма как да очакваш от хора с различни интереси и разбирания за един конкурс да избират по един критерий-и то този, който ние искаме-качеството. На някои им харесват перата и пайетите, на други хубавото пеене, на трети-сензацията. И всеки си гласува както намери за добре. От тая гледна точка, просто няма как да стане иначе. Но това е част от веселбата-ако хората избират по качество и не спечели най-качественото парче, всички ще се сърдят. Ако всички знаят, че няма никаква логика в избирането, никой няма да се сърди.

 А това е идеята на конкурса-да обединява, а не да дели.

И аз харесвам международния дух, но той не е само на Евровизия... Евровизия дължи популярността си на това, че 100 телевизия тръбят колко е велика и популярна.

Все пак си падам по поп музика, така че другите неща няма да са ми толкова забавни. А и харесвам цветовете...