Понеже днес е първото шоу, реших да пусна нещо, което прочетох вчера за Евровизия. От книгата "Съединени Европейски Щати" на Т.Рийд е. Тя е предназначена за американци и има разни неточности, но определено е забавна.

Целта на преписването на толкова много от моя милост на ръка е да ви припомни идеята на Евровизия и може би да ни накара да гледаме шоуто с повече добро настроение и по-малко критика към всички останали. Идеята в крайна сметка не е да се млатим като на футболен мач, а просто да се забавляваме. Останалата част на Европа не го приема толкова сериозно и точно затова западните страни обикновено пращат глупави песни-просто не им пука. Целта е да стане купон. А гласуването изобщо не е обективно, толкова често печелят идеално тъпи песни.
 
Та ето какво е написал за Евровизия (откъси):
"Знам, че са глупости, пълни глупости, обаче, направо ги обожавам" обяснява Грегор (27 годишен хърватин, брокер на ценни книжа работещ в Лондон) на английски със силен славянски акцент. "Имам предвид, това наистина са глупости но ги гледам всяка година. Всички обичат Евровизия. Всички я харесват, защото е пълен боклук."
Няма как да не се съгласиш с Грегор, изглежда, че почти цялот население на континента харесва ежегодния конкурс Евровизия-паневропейски шоу, изпълнено с кич, лош вкус и треторазрядни песни, събиращо десетки милиони зрители. Американски аналог на сладникавата му сантименталност е може би Мис Америка.
........
Европейците избират победителя с смс-и. След няколко часа тържество, много от гласуващите са вероятно пияни като мотики, което обяснява защо фаворита на публиката често не е предложил най-качествената музика. Една година първо място печели немска група със скромен музикален талант, но интересен избор на име-Ортопедични чорапи.
.........
Евровизия събира над 25 държави. Той е символ на европейското, годишна сбирка на 500 милиона души, които се чувстват част от Стария континент.

Евровизия е любима на френския музикален продуцент, Марсел Бесон, който е последовател на Жан Моне. Докато Моне развива Европейската общност за въглища и стомана, Бесон решава да използва магията на музиката, за да създаде нова европейска общност. Бесон провежда първия европейски конкурс за поп песен през 1956 в Швейцария със 7 страни. Конкурса се излъчва по континенталната мрежа на Европейкия радиотелевизионен съюз, тогава известен като Евровизия и бързо получава неговото име.

Евровизия става изключително популярен през 1974 година, когато никому неизвестната група АББА печели с неустоима песен и това я изстрелва на върха. Тогава изведнъж Евровизия става важна за музикалната индустрия и от нея започват кариерата си много звезди-Оливия Нютън-Джон(австралийка състезаваща се за Великобритания), Селин Дион (канадка-за Швейцария), Хулио Иглесиас (испанец-испания), ТАТУ...

В Евровизия всяка държава участва с песен, която трябва да е нова. Абсолютно задължително е всички участници да се явят на сцената с чудати костюми, за да се отличават, честно неуспешно от конкурентите си. Така шоуто се превръща в смущаваща поредица от мъже на средна възраст на високи токове и с розови коси, пеещи на придихания певци с бели кожени ботуши и певици в тесни рокли, разкриващи щедри деколтета или изкусителни тинейджърки в миниатюрни полички.
През 1997г една бритнаска момичешка група зашемети цяла Европа след като девойките разкъсаха полите си на сцената по средата на песента-за да покажат красивите си прашки- и естествено спечелиха първо място. Напълно очаквано, полите, които се свалят за секунда станаха много популярни в Евровизия и вече този номер може да се види поне по 2 пъти във всяко издание.

След края на песните, танците и стриптийза, зрителите могат да гласуват по телефона за любимците си. Преброяването отнема към час. Спечелилата държава става домакин на следващото шоу, което носи известно медийно присъствие на по-малките страни.
Когато Ирландия спечели 5 пъти конкурса за 6 години, от RTE се оплакаха ,че губели десетки милиони лири. От това се роди запомнящ се епизод в ирландския комедиен сериал "Отец Тед", в който двама свещеници участват в Евровизия-облечени в раса, покрити с пайети, и изпълняващи ужасяващата песен "Любимият ми кон", за да осигурят най-после загубата на Ирландия в поредното издание на конкурса.