Darla, писали сме едновременно и сме мислили почти успоредно! Най-великият дар на човека е самият му живот! Трябва да се цени и пази този дар! Жалко е когато млади, кадърни хора загиват нелепо във войната по пътищата! Вярно, съдба..., но понякога  я  предизвикваме(да не дава Господ!) с нехайството си!

Да почива в мир, светла му памет! Жалко!

professor, и аз забелязах, че сме писали по една и съща тема почти едновременно. Няма нищо лошо де!  Интересно ми е дори. :-)

Когато научавам за такива катастрофи с жертви, винаги си казвам, че трябва да карам по-бавно. Защото наистина не си заслужава да се предизвиква съдбата с излишно залитане в някаква екстремност! Днес си обещавам да карам по-бавно - заради мен и децата ми.

Поли го е казала много точно, stratovarius! Именно това беше главната идея на постинга ми, дълго или кратко, по-важно е как го живеем !

Другата сантименталност, която породи у мен порив да пиша за тази трагедия, е че самата аз преминах през същото (смърт на съпруг) миналото лято.:-(((( Просто картината ожива, и емоцията ме тласна да я изразя. Затова минусите (засега един) съм склонна да ги приема като неодобрение на мен от някой(и), отколкото като неполезност на темата.  Има абсолюти, които може да избягваме, да отричаме, да се крием, но рано или късно всеки ще напусне тази земя !

За мой ужас, обаче, и аз го разбрах като Куини, и не знам какво да кажа. Това не бива да бъде истина, и се надявам да е недоразумение. От цялата си душа и сърце искам да е недоразумение...

Деси, благодаря ти за поста! Всеки път, когато чета нещо твое, се възхищавам на яснотата, с която гледаш на нещата от живота.  Мога само да предполагам каква невероятна сила се изисква от теб, но и знам, че ти имаш тази сила.

Повечето от нас не осъзнават, че има само едно нещо, което е дадено на всички поравно - и на гениите, и на обикновените хора, и на много богатите, и на най-бедните -  това е фактът, че за всеки човек денонощието има 24 часа. Ни повече, ни по-малко. Май една от основните разлики между хората е как оползотворяват това време...

Да, Ела, хората ме виждат силна и аз мисля, че съм такава. Моят съпруг ми казваше, че съм силно волева натура. Но, понякога житейските обстоятелства ни правят такива. За мен нямаше два пътя след случилото се. Пътят беше да продължа и мисля, че се справям. Просто, когато имаш 5 месечно бебе (тогава Мартин беше на толкова ) не можех да си позволя да се отпусна - грижите, вниманието, настроението ми беше необходимо за децата ми. А, най-важното е да отбележа, че не бях сама. Много, ама много хора ми помогнаха. Някои продължават. Приемам го като благословение, с нужното смирение! :-)

Аз ви казвам чао за около две седмици. Утре летя за остров Мавриции! Ако имам вдъхновение ще пиша в общност Пътешествия като се завърна. :-)