Змей-Горянин се върна от неговите си дела,кисел и сърдит.Жена му-бялата Змеица не му обърна никакво внимание,защото по това време, това беше обичайното му настроение.

А чуеше ли коледни песни,змеят така се вкисваше и се възпламеняваше от яд,,че не един път след Коледа се налагаше да сменят обзавеждането на пещерата.

….Но всичко това си имаше предистория.

Някъде през  деветата година от 21 век,докато  беше още малко змейче,точно по това време на годината,като всяко хлапе той летеше над планини и паланки.Отгоре  зърна някакво дърво,което блестеше с украшенията си.Слезе по надолу да го разгледа.Разбра,че е уморен  и реши да си почине на  него,кацна и се уви около дървото,не усети как се унесе в дълбок сън.

Люспите му от слънчевата светлина засветиха  с всички нюанси на дъгата.

Привлечени от необичайното искрене на елхата,започнаха да идват деца и възрастни.

 Изведнъж Змеят се пробуди,стреснат от неимоверната  гълчава.Първата му мисъл беше да отлети бърже,но нали все още  беше дете,макар и змейско реши малко да се позабавлява.Когато кметът на  това градче реши,да запали светлините на коледното дръвче,вместо да замигат разноцветни лампички,от дървото се разнесе истински огън(досущ като от рекламата на “Петрол”),но змеят нямаше откъде да знае това,защото нямаше телевизор и съзнанието му не беше отровено с никакви реклами.

Тълпата изпищя  уплашено- очароващо и се дръпна бързо настрани от пламъците,излизащи  от устатата му.Само две момичета не се стреснаха от представлението му.

Едното смело се опита да влезе в  избълваните от него пламъци,но докато тръгна напред,другото измъкна отнякъде пожарогасител и започна смело да пръска в пламъците.Змеят така се стресна,че не разбра как погълна част от пяната.Вбесен,той се изкашля един-два пъти и реши веднъж завинаги да покаже на какво е способен.

Опита се отново да избълва внушителни пламъци,но за негов ужас от  устата му излезе само бял гъст дим.Всички хора на площада се разсмяха,защото помислиха,че това е част от коледното представление.

   Оттогава Змеят не понасяше всичко коледно,понякога му идваше мисълта,че е  

по – добре да е мечка за да може да проспива това отвратително комерсиално време измислено от хората.

  Само,че никой не разбра дали с пламъците си запали нечии надежди или ги изгори със тях, та дори и самият той.