dau, на мен ми става още по-мъчно, защото не мога да не си спомня, как преди няколко години го бяха пребили скинари - в трамвая (или автобуса) посред бял ден пред очите на всички.
Къде ми са детските книжки,кажи ми мой прашен сандък?Закусиха сивите мишкис вълшебните букви - язък!
Къде ми е класната стая,къде е коравия чин,а, б, в, тире, запетая,забравих ги вече - амин!
А днес моят собствен наследникизвършва геройски бели.Не съм се изгубил безследнощом той ме повтаря, нали?
Къде е момчешката дързост,след мене защо не върви,отминаха стъпките бързии ехо не чувам, уви.
Къде ли се водят войнитеза мойте наивни мечтидали пък не са ми сърдитиче съм ги отрекъл почти?
Teri
Да, така беше...
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви