Gen, за този манастир ли говориш? Виж това видео     http://vbox7.com/play:22e87d8e

 А ето и една статия за този остров и манастира там:  http://www.big.bg/modules/news/article.php?storyid=29217

Иска ми се всеки да има своя Валаам! А вие искате ли?

Знам го острова и манастира съм разглеждал на снимки.Но говорим за отшелничеството.Много по истинско ми е от живота сред многото хора.В същност погледнато от страни и сега живея като отшелник, но си е друго да знаешq че наоколо в радиус от километри няма жива душа.Тогава си сам и всякаква маска пада от лицето ти.

Как разбирам отшелничеството.Някъде там сред дивата пустош да имам само къде да спя на топло и да съм си набавил храна и да имам възможност да иконописвам,но не само църковна живопис.Като за целта някой трябва преди да ме е научил на иконописване.И самовглъбен без абсолютно всякакви дразнители на цивилизацията да потънеш в мислите си .Тогава според мен стават най-истинските неща.Сигурно и ще полудея накрая.Но това става накрая .Всъщност искам да отида в Карелия, но да е близко  и до Кижи.

  Случайна, а какво мислиш по следната дилема -  ако едно съвременно младо момиче има двама кандидати за женитба и единият много обича, но той е беден, а другият е богат, но тя няма чувства към него, - кого би избрала  от двамата според теб? :-)

  Ген и твоят поглед е интересен! Отшелничество - защо не? То помага на творците и сигурно би помогнало и теб! Виж какво е изобретил един монах-отшелник, може би, в дългите часове на усамотение и самовглъбяване -http://www.vbox7.com/play:5f47fd78 :-)

     Въпрос на решение!

И ми стана доста забавно да прочета за Лиз Хърли, как видиш ли, и тя се била отказала от материалното, като се омъжила за Арун Наяр. Нека не забравяме колко е богат той и че тя всъщност не се е отказала от нищо материално, споделяйки живота си с него. Тъкмо обратното. Като си спомня само, че сватбата и беше едноседмично тържество (или по-дълго, но пемня), което не всеки може да си позволи...

  Статията съм я цитирал единствено с тази цел - да се замислим, кое управлява света?  Дали все още има неща, които да са подвластни на нематериалното? Дали има хора, които вместо да си подаряват един на друг екскурзии до Тибет и обратно, биха дарили тихо и безшумно тези пари на някой болен човек? Дали  има хора, които биха пренебрегнали материалните облаги за да бъдат до любимия човек, та макар и в нищета? Дали има хора, които биха  споделили собственото си благоденствие с някой нуждаещ се?

  Дали...? Това е смисълът на постинга, Яничка и Ла Сомбра!  Иначе сте прави, всичко друго е поза, фалшива показност и лицемерие! А вярата те намира, ако ти си достоен за нея, т.е ако твоето светоусещане, разбирания и морални ценности са  пропорционално съвместими с постулатите на вярата! Ако има разминаване, то и срещата  между индивида и вярата е невъзможна! 

 Но за съжаление идеализмът е на изчезване, духовността на привършване, е - кое остава тогава?

   ЗАЩО?  

 Дали говорим за духовно или материално, мина  МЕТЛАТА и помете боклука според нейното виждане - НЯМА ЗНАЧЕНИЕ ?

    Уважавай стойностното!  Дали го уважаваме...????  Дали?

Пък и не знам как си го представяте това отшелничество. Монасите в Индия са се отказвали от абсолютно всичко и са живеели просейки. Вие можете ли да просите? Или дори и да можете, можете ли да зарежете семейството си (защото това също е форма на привързаност) и да хванете пътя.

Да не говорим и очевидната разлика в температурите между България и Индия. Я да видим как ще живееш нематериално на -20. Вярно ако си си развил вътрешната топлина може и да нямаш проблеми. Но това става с години медитация. А след години медитация вероятно ще си разбрал, че човек няма нужда от пещера, за да е свободен.

  Разбира се, Дени, че няма нищо лошо в това да си задоволен материално.  Въпросът е би ли го раздал, дал или поне споделил с други, които нямат нищо?

  А за отшелничеството питай Ген! Това не е мой приоритет! А и защо не - вместо тук, да се пренесем в Индия  за да използваме подходящите за една такава мисия климатични условия!  :-))))...а и пещера, наистина, надали трябва!

Да, бих предпочела духовното - същността на човека, неговите мисли, надежди, стремежи и т.н.

Не, не бих раздала това което имам - защо да го раздавам? Малкото което имам ми осигурява минимума жизнен стандарт, който е необходим за собственото ми съществуване и това на близките ми. Да раздаваш не е духовна извисеност според мене.

Близо до моята месторабота всекидневно висят клошари, които се занимават единствено с просене и пиене. Не, не бих споделила с тях нищо от това, което съм си спечелила с много труд и лишения. Бих им купила един хляб, но те не искат хляб. Предпочитат спирт. Така че остават без моята подкрепа.

...If you tighten the string too much, it will snap. And if you leave it too slack, it won't play...

Ако затегнеш струната прекалено много, ще се скъса. А ако я оставиш хлабава, няма да можеш да произведеш никакъв звук...

To learn is to change...