Криза, сняг, студ....ежедневие! Но предлагам  да  пофантазираме....

   Да обърнем поглед диаметрално противоположно - представете си, че вие сте милионер, живеете в Бел Еър и имате купища пари! С едно щракване на пръстите получавате  всичко,  за което ви  щукне! Но нещо все пак не ви достига, нещо мъгливо, неясно,  затормозяващо...  И ето, една прекрасна сутрин  се събуждате с мисълта - искам да притежавам духовната свобода, а не материалната обвързаност! Искам да напусна света на пълната задоволеност, да потърся вътрешното спокойствие и мир, далеч от суетата ! Искам да отида в манастир, да стана монах! И то къде - колкото може по-далеч - в Тибет! Решено - сторено. Разпродавате всичко или, още по-драстично, дарявате всичко и изчезвате от "екрана"....

  Та, мисълта ми е, бихте ли пренебрегнали материалното в името на духовното? Труден въпрос, но за мен (а дано и за вас) интересен и провокиращ!

  А ето и статията,  породила в мен тези размисли, които реших да споделя, за да помислим заедно! :-)http://yesterday.actualno.com/news_212534.html

   Дали пък не бихме били по-щастливи там, далече от всичко, за което се трепем тук и сега?

  С поздрав!