Разказвала съм за Метеора. Това е място на което човек трябва да отиде, за да разбере притегателната му сила, красотата и мистиката на спрялото време. Метеота - следвремие. Според легендата Метеора е била там преди хората и ще остане след хората - следвремие или място, което не се подчинява на времето и човешката представа за време.
Женският манастир "св. Стефан"
Градината му с форма на сърце, която се вижда от мосчето, което свързва скалта с манастира и планината.
Изгед към Калампака от градината на манастира.
Изгледи на градината зад манастирските стени.
До някои манастири може да се стигне и с помоща на технически средства.
Другият вариант е по стълбите... Това е начина, по който хиляди хора са извървяли пътя до манастира наречен "Голям Метеор" / "Преображение Христово"/
Ако забелязвате на дървения чардак има закачена бяла мрежа. Преди да бъде направена стълбата за посетители на манастира, това е бил начина за доставяне на продукти и изобщо единствения достъп до това място. Виждала съм снимка, на която в тази мрежа е поставен монах, което показва, че така преди векове са се изкачвали и хората на скалата.
В подножието на скалата е входа към стълбите за манастира.
По средата на пътя човек може да си почине и да хвърли една монета за късмет и завръщане на малкото олтарче в подножието на манастира.
Близо до входа е някогашната изба.
Следващата туристическа атракция е костницата на монасите.
После е входът към църквата на манастира с клепалото.
Градината на манастира "Преображение Христово"
Кухнята...
Изгеди от двора на манастира към околността
Моята малка лятна „Одисея” / V част /
Моята малка лятна „Одисея” 2008
Впечатли ме особено градината. Така сгушена е сякаш летяща в облаците...
Защо ме карате да се правя на умна като си знаете, че не съм.
Метеора е уникалено геоложко явление. Това е ясно. Не знам кога точно хората са започнали да обитават скалите, но с появата на отшелничеството там се появяват първите манастири на отчелници и някои са запазени и до днес. Като си купя добър фотоапарат ще ги снимам. Намират се в малки пещерни образования, някои естествени, други издълбани в скалите и се виждат дори и до днес. Има един който се вижда добре с бинокъл. На входа му има красива частичнозапазена иконопис. Манастирите, които днес могат да бъдат видяни са строени главно през12 - 14в.
И не знам дали там човек се приближава до Бога повече отколкото на друго място, но на мен обикновено ми се подкосяват краката на тези скали. Величието им може да се усети от всяка гледна точка - независимо дали човек се намира в подножието или на върха им
А, и да ви покажа любимият ми фонтан в Калампака...пропуснах го в поста, а не ми се иска да редактирам сега. Там има няколко фонтана, но аз винаги се снимам при този. Над него има градина, в която има маси на един от най-добрите ресторанти за етнокухня.
Magyar, ако отидеш на Метеора през лятото, драсни едно съобщение тук и може да се видим там.
И аз съм чувала да наричат местността Метеори в Бълария. Това е защото скалите са много. Но местността се казва Метеора.
Мета на гръцки означава след, а ора означава време, така че Метеора е правилното название.
аз лично се чуствах изключително некомфортно на тези скали. Беше ми лошо през цялото време, все едно някой ме е изцедил. Много ми беше интересно, но не и приятно.
Докато в Белоградчик беше точно обратното - както ми беше скапано и всичко ми светна. Изобщо не исках да си тръгвам, наистина опияняващо усещане. Много странна разлика, не знам дали се дължи на цветовете - черно срещу толкова красиво червено или на душевното ми състояние в момента, но Метеора определено ми подейства зле. Чудна работа.
Снимките, диди, са страхотни! Дори и без хубав фотоапарат.
ДидиФа, една снимка на чардака с мрежата и от мен. Снимката е от месец май, 2008 година. На мен ми беше интересно как всичко това е построено. Представях си го, как са мъкнели всичко на ръка, с въжета, които са сменяли само, ако се скъсат, :)) Това беше някакъв местен черен хумор. Иначе защо точно в този пущиняк съм наясно. Или поне имам стройна теория, :)
А в пещерата Утробата беше още по-странно. Там вътре се чувствах еуфорично, малко над седмото небе. Обаче после бях много напрегната, и поне две седмици не можех да помисля за пещерата или да гледам снимки, без да започнат да ми пищят ушите. Между другото, там компасът се отклонява доста. Нормалният компас, със стрелка. А дигиталният се побърка, горкият, не можеше да прецени къде е юг и къде - север.
Явно има някакви много силни енергии по такъв род места, и те ни влияят по най-различен начин, като се съчетаят с нашите енергии и с нашата чувствителност. Ако я имаме.
На мъжа ми нищо му нямаше - разгледа си всичко това като най-обикновени места. Той е непробиваем.
П.П.Аз пък обичам високи скали, катеря се и се кефя да съм горе. Откачалки пълно.
daleto, не е страшно, просто тук е подбрана така музиката, че съчетана със снимките създава такова впечатление.
pestizid, Благодаря за хубавата снимка! Показва много добре древното средство за изкачване до манастира.
Shogun, наистина има места, които действат по особен начин. Аз винаги съм искала да отида на Акропола и когато отидох в Атина поне 1 час го гледах от прозореца на влака, но когато майка ми поиска да отидем и' казах, че няма да ми хареса. Просто по някакъв начин реших, че не му е времето да отивам там.
А за Утробата и аз съм чувала, че тя е такъв природен феномен, който влияе на компаса. по-интересно ми е че древните хора са разбирали, че там се случва нещо необикновено и са я превърнали в светилище на богинята Майка.
Ela Georgieva и аз не съм учила за Метеора в училище и чух за това място доста късно, бях около 22 години, когато видях снимка за първи път. Един архитект ми го показа, като пример за средновековно архитектурно постижение.
Когато отидох за първи път в Гърция разбрах, че за разлика от Атон, Метеора е достъпна и за жени, затова отидох и ходя винаги, когато имам възможност.
Така е, но съвременния турист най-често претичва от скала на скала и от манастир на манастир.
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви