avatar

Водовъртеж

Днеска празник е! Пече
слънцето в това градче.
И душата ми ликува -
сякаш дрехи пазарува!
Поводът е много личен,
но за мене е типичен.
Нова стъпка аз към членство
правя в "Клуб по съвършенство".

Мъчни, трудни бяха дните,
болката ми бе в очите.
Бодър дух в това страдание?
Това бе цяло изпитание.
хранейки една надежда...
живот тежък - без одежда!
И сякаш без криле до вчера
бродих, търсих да намеря
мигове на дръзновение,
светъл лъч в това лишение.

Настъпи днеска миг почивен:
слънце грее, дъжд проливен
мие минали беди
безпощадно, без следи!
Облак вятърко ще гони
скоро имам панталони!
И забравената блуза
отново ще ми вдъхва муза.
Сълза щастлива пак ще капе
от изобилие чорапи!
Не ще се вайкам кат излизам,
че нямам вече нито риза.

За час ще се въртят нещата
като в колелото на съдбата
и докато чакам с нетърпение,
написах туй стихотворение.