И аз на своя ред ще си замина,
трева и мен ще расне над прахът.
Един ще жали, друг ще ме проклина,
но мойте песни все ще се четат.
И много имена и лесна слава
годините без жал ще изметат
ил ще покрие плесен на забрава,
В тях зов се чуй за правда, за свобода,
любов и благи чувства ги красят
и светлий лик на нашата природа,
та мойте песни все ще се четат.
В тях вее на Балкана лъхът здрави
и тайните хармоний му звучат,
и гръмът на народните ни слави,
Във тях душата ми изля се цяла
с най-скъпите си бисери, цветя,
в тях всичко светло, ценно си е дала,
във тях живей, звънти и тръпне тя.
Не ме смущава див вой от омрази,
не стряска ме на завистта гневът –
спокойно гледам в бъдещето ази:
там мойте песни все ще се четат.
Те жив са отклик на духа народни,
а той не мре, и дор сърца туптят
от скръб и радост в наший край свободни,
и мойте песни все ще се четат.
БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК
Език свещен на моите деди език на мъки, стонове вековни, език на тая, дето ни роди за радост не - за ядове отровни.
Език прекрасен, кой те не руга и кой те пощади от хули гадки? Вслушал ли се е някой досега в мелодьята на твойте звуци сладки?
Разбра ли някой колко хубост, мощ се крий в речта ти гъвкава, звънлива - от руйни тонове какъв разкош, какъв размах и изразитост жива?
Не, ти падна под общия позор, охулен, опетнен със думи кални: и чуждите, и нашите, във хор, отрекоха те, о, език страдални!
Не си можал да въплътиш във теб създаньята на творческата мисъл! И не за песен геният ти слеп - за груб брътвеж те само бил орисал!
Тъй слушам сè, откак съм на света! Сè туй ругателство ужасно, модно, сè тоя отзив, низка клевета, що слетя всичко мило нам и родно.
Ох, аз ще взема черния ти срам и той ще стане мойто вдъхновенье, и в светли звукове ще те предам на бъдещото бодро поколенье;
ох, аз ще те обриша от калта и в твоя чистий бляск ще те покажа, и с удара на твойта красота аз хулниците твои ще накажа.
Пловдив, 1883
И това е хубаво. Поне аз го харесвам.Рентгеновите лучи
Със лучите, Рентген що откри, Чудо ново пред света представи: Тъмните тела прозрачни прави, -Тайна в мрака веч не можеш скри. Затова, щом чуя дума блага, Ил' съзра усмихнати очи, Иде ми да кажа аз веднага: Дайте Рентгеновите лучи!
Ето тоя родолюбец рядък: За народа мисли и живей, Вечно за народа сълзи лей, За народа сън не знае сладък. Под таз обич силна що ечи? Сърце жежко? Искрена ли нота? Или вълча некоя охота? Дайте Рентгеновите лучи!
Ще ми ся да видя зад словата Има ли от искреност следа; Колчим хубаво гълчат устата И душата казува ли: да! От сърцето ли извира право Всяка дума сладко що звучи? Здравото наверно ли е здраво? Дайте Рентгеновите лучи!
Вижте оня ратник идеален! С идеал на знамето търчи. Мрази власт, богатство - идол кален Дайте Рентгеновите лучи! Там - друг рицар шумен за доброто На сюрмаси, като лев ричи; Тях сънува той - а не креслото: Дайте Рентгеновите лучи!
Ето оня строги проповедник, Как върху пороците фучи, Сам чист, бял, като алпийски ледник... Дайте Рентгеновите лучи! А свидлйвата госпожа Гица! Се за чест, приличие гълчи, -На глед ангел, на слова - светица, Дайте Рентгеновите лучи!
По трибуни, улици и друми –Купове на правдата жреци. Тътне воздух от високи думи На народни ратници, борци. А в душите? а в сърцата? Нощ е. Пълна тайна, нищо не личи... Я светнете ми и тамо йоще! Дайте Рентгеновите лучи!
През 1900 г. народният поет Иван Вазов написва стихотворението „Рентгеновите лучи". Творецът, който откликва незабавно на всички големи събития от епохата, не отминава и великото научно откритие, което коренно променя живота на хората. Не са изминали и пет години от откриването на мистериозните Х-лъчи, когато българският поет обнародва своето стихотворение. п.п. моята малка мисъл е с по-тъмен шрифт най-отгоре.
Почтено чувство е да негодуваш,
да бъдеш съдия над всички строг
и с реч от яд пламтяща да бичуваш
недъзи, слабости, разврат, порок.
Добро е нещо да жигосваш века,
греховний свят да теглиш ти на съд,
да фърляш злъчни клетви въз човека,
повтаряни, откакто е светът.
Но има нещо по — добро, о, брате,
от твоя гняв и благороден бес,
а то е: да обичаш — и туй подвиг свят е,
и много труден, много славен днес.
Да любиш — то е да знайш да прощаваш,
да имаш в себе си велика мощ;
да любиш — то е храбро да съзнаваш,
че си кат всички, можеби по — лош;
то значи ти да вярваш в тържеството
на божий луч у бедний человек,
не с дума — с дело да ратуваш с злото,
за язви вместо бич да имаш лек.
Да съди всякой знай — злият тоже…
Омразата — тя пълни днес света!
Тук требува любов! — тя само може
светия кръст да вземе на Христа!
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви