- Брей да му съ нивиди, помисли си Басьо. Почеса се по главата и отвори уста да каже нещо, па се спря и пак се почеса. Ам тъй де, то тия пиянгури тука, няма начин да не са се белосали нещо. Ама и оная мойта коза Арлинка, а вър'и и обяснявай, че нарушават закона тука, ама ха. Веднага ще кресне, че само си търся как да ударя кьоравото. То не, че Петьо няма да почерпи, ама ...
 - Айде бе, михлюзин с михлюзин, омръзнах тука 'а та чакам! - писна пак Линчето откъм Волгата.
 - Ай трай ма!-сопна се Басьо, но достатъчно тихо, та да го чуят само мъжете. Изгледа ги с най-страшния си поглед, оня дето го беше научил от старшина Барамбуклиев още в казармата, заметна пушката на рамо и измърмори свъсено:
 - Не ви е чиста на вас работата, ама ... Хмммм, Ше я видим ние! - отсече колкото властно можа и се запъти към колата. Бай Петьо, който за втори път през последните десетина минути се беше отписал,изпусна въздуха от дробовете си в дълга въздишка. Чак замаяно му стана - много му беше дошло онуй, арандалин ли беше оная купешка думичка, дето сестричката му я употребяваше понякога. ГьореАта се отпусна направо върху глигана.
 - Алеее, добре, че оная коза па се е разбързала при майка си, иначе... Тоа серсемин като нищо мое да ни тресне някой акт, деа я. Айде Тоше, фащай го тоя глиган и по-бързо, че току виж оня серсемин се върнал.
 - Няма 'а се върне бе. Оная неговата нали ше го оскубе - разхили се Тош - Айде дигай се от прасето, да го връзваме, че като се окочани много трудно се оправя, голям зор ше видим.
 Бай Петьо се позамисли - много му свидеше Марчето, ама и другото не беше лъжа - в тоя студ прасето ще се одърви за има-няма час, после върви го оправяй по нощИте, пък Германеца и Даскала да зяпат Лейдито на топло в кръчмата. Тя, Пена ще да е забравила за елхата вече, ама толкоз мръвка оставя ли се на халос да иде? ГьореАта погледна пак прасето, сети се и той за капона в кръчмата и , ах, лелей, за Ефросинка. Пък студ, не ти е работа. Мамка му и прасе! - отсече и задърпа огромния глиган към теглича на Москвича.
 Ей, ама кьорава работа, мислеше си Басьо докато се взираше в заснежения път и се правеше, че не чува сърдитото сумтене на Арлинка. Тука е балкан ей, Не е шега работа! И горският не е кой да е. Важна личност. Щото на кой не му трябват дръвца? Даже и ония, градските, с големите джипове,дето идваха да треснат по някоя съчма от лъскавите си пушки, и те го уважаваха. Басьо малко го беше страх от тях, щото, знае ли човек, оня, преди три години излезе първа дружка на областния началник... Ама тия са си тукашни и ги е страх от него, ама ха! И баш сега Арлинка гле'й как го излага само. Ама кво да пра'иш, обичаше си я той Арлинка и рядко и противоречеше. Още от едно време си беше проклета, ама пък убава си беше. А каква фурия беше по нощите, не ти е работа. То не, че се караха често, пък и у дома не фучеше толкова, ама... от как стана оная беля миналия месец, от ден на ден по-зле ставаше. Чул беше, че малката сестричка на Петьо си дошла от Францата, пък там ги разбират тия работи, ама как да и каже? Срам! Баба Куна разправяше, че одеве ги видела да си идват с мъж и, тя нали се оженила тия дни... Бръчките на Басьо се поразместиха, пооскубаните му мустаки шавнаха като гъсеници и лицето му грейна. Ами че то има лесно - щом толко ги разбират по Францата тиа работи ... Ей сега кат идат до дъртата, ще се измъкне тихомълком да го намери тоя ми ти мъж на Еовинка, ще го черпи 2-3, та като се разговорят, ще го пита как си я оправят тая работа с оная работа по Францата. Тя Арлинка, ще се вкисне яко, ама ако оня, Еовинкиния му каже как да си вдигне пак мъжката чест, няма да се сърди много. И пак ще си е спокойно у дома. Ама ха!
К'во се хилиш бе, михлюзин! Гледай си пътя - сопна му се Арлинка.
 Ама Басьо вече имаше план. Не план, ами План! Ехей, ше види тя! Само, че Линчето за момента виждаше как пътя завива, а Волгата - не...