Изненадвайки самата себе си, Щепси откри, че всъщност знае, коя е жената в бяло. Подчинявайки се на импусла се усмихна и тръгна към нея, докато групарите въртяха слисано глави като котка на тенис-мач от едната към другата.

 Странните типове с мечовете, позагубили доста от първоначалния си ентусиазъм, разглеждаха с подозрително голям интерес земята под краката си, а двама-трима потъркваха прясно придобитите синини. Не знаеха от къде им се изтърсиха на главите седмината с кожените дрехи и сладострастната девойка, но и те бяха забелязали вече потресаващата и прилика с Бялата. А нямаше жив човек на много дни път наоколо, който да не знае, че шегичките с Бялата излизат твърде скъпо. Да, определено никой не беше оживял след това...

 Тихо скърцане накара групарите да отместят поглед от дамите - Веселяка с отнесен поглед свиреше на миниатюрната си устна хармоника. БасиДи изстена - Веселяка беше велик стихоплетец и най-добрия хард-енд-хеви вокал, който се беше раждал на планетата, благ човек и добър приятел,но така и не проумя, че звуците, които успяваше да изтръгне от невинната хармоника бяха в състояние да убият кон на сто метра разстояние за по-малко от минута. Стига конят да беше вързан, разбира се, защото никой, дори и крайно настроените мазохисти-самоубийци не би ги слушал доброволно. Причиняваха нещо непоправимо направо на черния дроб.

 С отработени движения ГеоргАта и Скитника обездвижиха ефикасно ръцете на Веселия, Ледения и Странника - краката му, а Ангела внимателно извади хармониката от скваните му пръсти, докато БасиДи псуваше успокоително на някакъв неизвестен даже нему диалект.

 ***

  През това време Щепси и Бялата водеха странен диалог. Стояха на сантиметри една от друга и ако не бяха различията в облеклото, човек спокойно можеше да си помисли, че момичето е само едно, неподвижно застанало пред огледалото. Поток от мислени въпроси и отговори, пораждащи нови въпроси, наелектризираше няколкото сантиметра помежду им. И двете знаеха, че е безсмислено да използуват традиционния метод, най-малкото заради твърде големите разлики в езика. И нямаха време ...

 Суматохата около Веселия вече беше приключила, когато двете най-накрая стигнаха до някакво съгласие.

 - Момчета - в обичайния благ тон на Щепси прозвуча нова нота - едва доловимото мъркане на твърде голяма раирана котка - Може би има начин да се измъкнем достатъчно бързо от тук. Хайде, размърдайте се, може и да успеем за концерта.

***

 След няколко минути се озоваха в покрайнините на голямо селище. Пръснатите в привиден безпорядък жилища, нещо средно между дървени къщички и големи кожени палатки, при внимателно вглеждане образуваха грубо формата на кон. Отвсякъде се стичаха хора, облечени малко или повече като мустакатите типове, които ги бяха нападнали и се подреждаха в доста стройни редици. Четирима едри мъжаги носеха огромен тъпан.

 - Всичко е много просто, Бялата ми го обясни - измърка Щепси - Когато мислите на много хора влезнат в определен ритъм, при ... подходящи условия могат да изпаднат в резонанс и да причинят на времето и пространството каквото си пожелае ... пожелаят.

 - Тя няма как да знае какво е резонанс - заяде се веднага Странника, все още сърдит, че любимия му Фендер остана при ония пияни маймуни.

 - И кои са подходящите условия? - запита подозрително Ангела.

 - Каквото си пожелае...? - повтори като ехо БасиДи с дразнещо ехиден тон.

 - Къде сме? - фиксира я с поглед Ледения.

  - Практически в Стара Заг... Няма значение момчета, по-важното е "кога сме"!

 Щепси се замисли за секунда. Не, защото говореха един през друг, това беше нормално. Може и да се държаха като деца понякога, но бяха големи мъже и мозъците им работеха доста добре, когато решаха да ги използуват. А и ... бяха мили по свой си особен начин, бяха нейната група в края на краищата и нямаше как да ги излъже. Само, че нямаше как да им каже и истината, просто нямаше време да им обясни всичко, а те щяха да питат до безкрайност ...

 - Има специален инструмент.  - предложи им тя съкратената до крайност версия - И ако човек знае как да го използува ...  Ясно?

 Забеляза, че Веселия се беше втренчил в ръцете на Бялата - в шепата и се беше появило малко кръгло камъче, приличащо на втренченото око на гладен тигър. После щеше да им обяснява. Сега наистина нямаха време.

Гол до кръста гигант с бръсната глава, с един единствен кичур много дълга коса на темето и с огромни виснали мустаци задумка по тъпана. Отначало бавно, после все по-бързо и по-бързо. насубралата се тълпа повтаряше една и съща непонятна дума в такт с тътена, а усмивката на Ледения придобиваше все по-манияшки вид. Точно в момента, в който започна да потропва леко с крак в такт с ударите, небето над тях рязко изсветля, после за по-малко от секунда светлината се събра в точка и от там изпадна опулена девойка с фотоапарат в ръка.

 Огледа се сащисано, после забеляза групарите и щракайки няколко пози в движение се засили към тях, вадейки с другата ръка диктофон от преметнатата през рамото чанта и без малко не блъсна застаналата на пътя и Щепси. Изгледа я сърдито, после обче я позна и понечи да и зададе въпрос.

 - После мила, после - прекъсна я Щепси - камъчето, ако обичаш. Няма време за обяснения.

 Репортерката, защото това беше именно рисковото момиче на Марица МителДойче Цайтунг, изведнъж реши, че не си струва да се кара с импресариото на най-великата метъл банда на всички времена, особено тук, където и да беше това, и особено сега ... когато и да беше това. Не беше глупава и вече започваше да проумява, че има нещо ужасно сбъркано в цялото това непонятно прескачане от едно странно място на друго, още по-странно. Върна диктофона на мястото му и извади от джобчето си камъче, съвсем идентично с това, което Бялата държеше в ръката си.

 ***

 Щепси се доближи до Бялата и бумтенето на огромния тъпан се разнесе отново. Тълпата отново започна да повтара едно и също в ритъма на ударите, а двете, застанали съвсем близо една срещу друга, вдигнаха ръце и впериха погледи в проблясващите камъчета. Не само Веселия беше забелязал, че на светлината на залязващото слънце, одеждите на Бялата бяха станали почти прозрачни, а Тези на Щепси и без това почти липсваха. Седем чифта очи бяха вперени в невероятната гледка и седем въздишки се изтръгнаха едновременно от гърлата на групарите, когато тътенът неочаквано секна, а двете дами свалиха ръце с объркани погледи.

 След малко Щепси отново се доближи до тях. Усмихна се по навик на репортерката и дръпна Ледения и ГеоргАта настрана.

 - Имаме проблем, момчета. Тълпата е твърде малка, но май не е това. Баба ... Така де, Бялата предположи, че понеже сега имаме 2 камъка, ще трябва двойно по-бърз ритъм, но ...

 Барабанистите на Raving Lions се спогледаха ухилено. Ритъм ли?

 - Раз, дваа, раз, два, три...

 Това не беше еднообразното блъскане полуголия тъпанджия. Двамата майстори на палките, застанали един срещу друг, забиваха специално композираното за тях дабъл-соло от хитовото им парче "Целувката на Вещицата". Тълпата беше забравила думата, която повтаряше толкова дълго, но тихите  вопли на непознат досега екстаз се сливаха в усиващо се бучене. БасиДи тихо танданданкаше по ритъма на липсващата бас-китара, Ангела, Скитника и Странника разхождаха с бясна скорост пръсти във въздуха, където иначе се намираха китарите им. Небето придоби матовочервен пулсиращ отенък и миг, преди изтормозената кожа на тъпана да се скъса, Веселяка изви неворятния си глас във финалното "йейеееееееееее"....

 ***
 - Прекалихте, момчета... - въздъхна уморено Щепси.

 Огледаха се. Приличаше на фоайето на луксозен хотел, стига през твърде малките прозорци да не се виждаше ...

 - Ей, ама това е Земята! - възкликна Ангела и всички се втренчиха в илюминаторите.
 - Да, тофа е Семята, а са нас е такафа чест, такафа чест ...

 Зад тях стоеше ухилено нещо със бледозеленикава кожа и огромни очи, в които се четеше единствено възхищение. Нещото беше облечено с тениска с огромен надпис Ravig Lions и черно-бяла снимка на седмината от последния им албум.

 - Ние дошли чак от Кентафър са Фашия консерт и се чудим  сащо консерта не сапочфа толкофа дълго, а сега никой няма да ни пофярфа, че Фие дошли на гости при нас - Зеленото нещо забърса една сълза от екзалтираната си физиономия...

<<Предишна Следваща>>