В последно време ми се наложи малко по-често от обикновено да си имам работа с различни държавни институции. Това е кошмар! Кошмар! Кошмар! И преди е бил и сега е – вероятно ще е завинаги. И така както си дремех на едни етажи в една сграда се присетих за една песен от 1992 година ( писана е преди има-няма 15 години). Прочетете, чуйте и си кажете: „Е това ако не е актуална песен!” Актуална е и още как. Внимание, на по-възрастните батковци и какички песента може да навее лека носталгия по времето, когато "косите бяха дълги, а умът малко" :):):).
Ера - Бюрокрация
Свит във ъгъла дремеш,оплакваш изгубеното време.Така ти стъпваш на етажии гониш безплътни миражи.Отвред гласове:"Не зная...ще видим...в приемния час...пак проверете".Чакаш, тичаш, пишеш, попълвашв хартиено блато до гуша затъваш!Блудкави пари лютят на очите,табели се мяркат навред по стените.Гишета протягат мастилвни пръстии се опитват да те разкъсат.А тебе те смачкват във вид на шифъризписан в графи, попълнени с цифри.Яростен кикот се носи отвътретържествено леден: "Елате утре!"
текст Любо Малковски
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви