В последно време ми се наложи малко по-често от обикновено да си имам работа с различни държавни институции. Това е кошмар! Кошмар! Кошмар! И преди е бил и сега е – вероятно ще е завинаги. И така както си дремех на едни етажи в една сграда се присетих за една песен от 1992 година ( писана е преди има-няма 15 години). Прочетете, чуйте и си кажете: „Е това ако не е актуална песен!” Актуална е и още как. Внимание, на по-възрастните батковци и какички песента може да навее лека носталгия по времето, когато "косите бяха дълги, а умът малко" :):):).

Ера - Бюрокрация

Свит във ъгъла дремеш,
оплакваш изгубеното време.
Така ти стъпваш на етажи
и гониш безплътни миражи.

Отвред гласове:
"Не зная...ще видим...в приемния час...пак проверете".
Чакаш, тичаш, пишеш, попълваш
в хартиено блато до гуша затъваш!

Блудкави пари лютят на очите,
табели се мяркат навред по стените.
Гишета протягат мастилвни пръсти
и се опитват да те разкъсат.

А тебе те смачкват във вид на шифър
изписан в графи, попълнени с цифри.
Яростен кикот се носи отвътре
тържествено леден: "Елате утре!"

текст Любо Малковски