Стела Стоянова в.Стандарт
Цяла една българска община завърши училище със среден успех по български език 2,97. Едно столично школо успя да изкара на пазара на труда випуск, взел матурата с 2,82. Няколко гимназии, прокламирани всяка година като "елитни", "топ", "ВИП" и прочие за място, в които всяка година само що не се лее кръв, се оказаха извън челната десетка по успех. Общините, смятани за трудни, "двуезични", "със затруднения в усвояването на българския" и така нататък, от които се очакваше да оглавят опашката на двойкарите, кротко си кютат някъде около тройката и дори се радват на добър (4). Ученици с награди от олимпиади не можаха да вържат пълната шестица на изпита върху образователния минимум, а с нищо неизпъкващи като мислене и знание зубрачи също получават толкова.
След толкова противоречия в резултатите може ли да се вярва на матурите? Кое е мит - водещите гимназии или изпитните оценки? И кое кого опровергава?
Изводите от зрелостните изпити са толкова разнопосочни, че в момента дори не бива да се помисля за втора задължителна матура. Не и докато не изгладим "кривиците" на първата и не стане ясно резултат на какво са били високите оценки в едно или друго училище? Дали на фактора "мълчаливо протестиращ квестор", позволил преписване и подсказване? Или на "проверител от квартална прогимназия", който се е израдвал, че сред 150-те матури, дадени му за проверка, двама герои все пак са се пожертвали да пишат съчинение. И щедро ги е възнаградил с високи оценки на принципа "в царството на слепите и едноокият е цар".
Матурите се отличиха и с още един парадокс - на тях се видя, че най-добре знаят български децата от едно чуждестранно училище - Американския колеж. Място, където учебната система е доста по-различна от нашата. Включително и като начин на изпитване и оценяване. Следователно трябва да си помислим за пренареждане на приоритетите в учебния процес, за промени в учебниците и едва тогава да градим смели планове за светлото бъдеще.
В момента обаче нищо подобно не се споменава. Вместо това МОН подмята, че се кани да реди рейтингите на училищата и диференцираните заплати на преподавателите, та чак до стипендиите на средношколците от новата реколта според резултатите от изпита. А това би било дълбоко погрешно, защото некачествена матура не може да доведе до качествени изводи за каквото и да било. Какви са гаранциите, че трудът на учителя, дал на дългогодишния си ученик в клас различна оценка от тази на матурата, е некачествен? Няма гаранции, че той работи по-лошо от колегата си проверител, който по някакво стечение на съдбата е бил избран да оценява матури?
МОН се държи все едно оценката от изпитите е поставена отнякъде свише и поради това е свръхобективна, а не е писана от назначени от него проверители срещу 2,50 лева на писмена работа. Прекрасно се знае, че проверителите идват от определени училища, свикнали са с определено ниво на възпитаниците си, което е доста различно. Техните шестици не са някакво височайше откровение, както между впрочем и двойките им. И да пренаредим цялата си образователна система и приоритетите й само на базата на тяхното решение ще изглежда нелепо.
А иначе да са ни живи и здрави бъдещите пътни строители от най-зле оцененото училище, завършили масово със "слаб 2". Дали нямаше да са ни по-полезни като работници, отколкото ако се явят на матура втори път наесен?