Понякога безотговорността ме изумява. Вчера за един ден станах свидетел на две случки, които първо ме изненадаха, после ме ядосаха. Но е възможно и да не съм много компетентна, защото не съм шофьор.
Първото, което ужасно ме ядоса, беше едно такси – на предната седалка до шофьора седеше майка, а на задната седалка сами стояха две момченца на 4-5 години. Не казвам седяха, защото стояха – при това до кръста извън колата. Пищяха и плюеха по минувачите, като се показваха от отворените прозорци на колата. Майката невъзмутимо говореше по телефона – явно беше нещо мнооого важно.
Второто, което още повече ме ядоса, защото за малко да съм потърпевш, беше пак майка на предната седалка, с бебе на около година. Бебето явно искаше да се опитва да ходи, да скача и да си прави някакви бебешки щуротии, но майката не успя да го удържи, поради което то изпълзя в бащата, който се опитваше да спре на светофара, за да пресека аз и още няколко човека. Естествено, той се шашна, не успя да спре много навреме и за малко щеше да ни блъсне с една баба, но се размина, защото ние бяхме видяли проблема «бебе» и се направихме на «разбиращи».
После се замислих – абе тия хора имат ли акъл въобще? Нали се разправяше нещо за разни колани, детски столчета и такива неща? Нали има закон, който забранява децата да се показват до кръста от прозорците на пътуващите коли и бебетата да пълзят по шофьора? Нали има полицаи, които да регулират това? Пък после – «гражданска съвест»? Добре, ще кажа на заетата майка, че децата и се канят да изпаднат от таксито – и тя ще ми каже «Абе, ти ли ще ме учиш как да си гледам децата?» И ще е права. Защото това си е нейна работа. Моята работа като участник в движението се свежда до спазване на закона, а като родител – до контролиране на това спазва ли моето дете закона. За това си има полиция, която да налага санкции.
И в края на краищата, тези родители наистина ли не осъзнават, че подлагат децата си на огромен риск? А ако все пак го осъзнават, защо не вземат да постъпят както трябва? Защото това си е чиста безотговорност спрямо децата, според мен.
Но по твоя въпрос - мисля, че има закон забраняващ показването до кръста на каквото и да е човешко същество през прозореца на движеща се кола.
Колкото до бебето - това си е било случайност, можеше да му падне нещо друго върху крака и да го шашне...Не знам за столчетата, на мен ми се виждат прекалени. Може би трябва да е забранено хора държащи бебета да са на предната седалка (а може и да е), но да е задължително да го увържеш за стола ми се вижда гадно. Очевидно хората не са на моето мнение, щом детските столчета са задължителни, но не мисля, че децата трябва да се возят в колата като кучетата в самолетите - в кутии.
- Законите ни са прекрасни. Време е да почнат и да се изпълняват.
Помните покрай абитурентските страсти, какви акробатики (видео бол) се изпълняват (по стаааар обичай) и ако полицията им се заканваше (в общи линии с това си остана), то беше само заради общественият отзвук в медиите.
Често е нужен голям инцидент, ходене на гробища и черни хроники по телевизията за да се започнат да се спазват изключително адекватните закони които ги касаят. Ето инцидента пред "Индиго" и прочие...
Стоим си ние с детето, чакаме да светне "зеленото око", а междувременно юруууш - всеки се разбързал за някъде...Дано да не е за "Пирогов". Пита ме детето: А тези, другите защо преминават на червено??? Отговарям и с възможно високи децибели: Защото не знаят да пресичат...
Най ме изкефи онзи ден една майка, която на същия въпрос на своето дете отговори така: Защото са овце...
От детската градина и в училище се купуват какви ли не скъпи учебници за безопасност на движението. Децата в нормална ситуация от малки знаят какво се прави при зелено, червено, жълто...И това е достатъчно. Но ние се правим на загрижени и с тоя допълнителен учебник. И като излязат на улицата виждат точно обратното на това, което им се говори и у дома, и в часа по безопасност на движението, който час автоматически се превръща в час на опасност в момента в който децата излязат на улицата...
А онзи ден, бях изумена, не - потресена, сащисана, глътнах си всичките видове граматики. Бяхме тримата - аз, дете, тате...Тъкмо да пресечем улицата пред нашия блок и една баба с внуче на бегом през улицата да не изпуснат тролея...Коли отпред, отзад, от всякъде. Шофьори сащисани...Е, така и не хванаха тролея...Пресякохме ние и детето пак ни пита: А тази баба защо така влачеше внучето си? Преди да "взема" думата, тате и отговори/без да подбира приказки/ : Защото е самоубийца, а и внучето си тегли по пътя. Сега ще получи сърцебиене, ще качи кръвното, ще викат линейка и хайде в "Пирогов"...Наскоро имаше инцидент точно на същото място. Момче бягало да хване тролея и го блъска кола. Не съм чула да е починало, но в болница са го откарали...
Колан в колата имаме. Не беше евтин, когато го купихме. Над 100 лева...Не се сещам в момента, а и не е важно. Комшии обаче виждам нямат. Някой може да каже: Тяхна си работа. Да, ама не. Или трябва, или не трябва.
А за преминаването на червено...Като видя и ми идва да викна "чичко полицай", не "чичко милиционер" и да дърпа уши/пари/, да дърпа уши/пари/...Докъде има ....
Дени, мисля, че има закон, който забранява майки с бебета да седят до шофьора. Това място и без това се нарича "мястото на самоубиеца", доколкото помня. Та коя нормална майка би седнала там с пълзящо бебе в ръце, аз не знам.
Относно пресичането на червено - Далето, напълно съм съгласна. Някой бабички нямат никакъв инстинкт за самосъхранение. И са наистина "предпоставка за ПТП". Понякога се чудя защо тия възрастни хора си мислят, че са по- железни от автомобилите. Аз отговарях на моето дете "Пресичат на червено, защото са невъзпитани".
Часовете по "безопасност на движение" - всяка година купуваме учебник, накрая на годината се провеждат някакви тестове (май плащахме някакви пари за тях), провеждат се в "часа на класа" - което също много ме дразни, защото класа може да употреби тоя час за нещо по- смислено, например да се поопознаят, да обсъдят нещо проблемно за тях, да поконтактуват с учителя неформално...Ползата е никаква - освен за издателя и съставителя на учебника и за провеждащия теста - евентуално...
А за бизнеса, отдавна е...Разбирам загрижеността за децата /не точно от този ъгъл/, но и не разбирам незагрижеността на "големите" на улицата, която погледната от какъвто и да е ъгъл, също е училище, но не всякога добро...
Имаше една приказка...не ме слушай какво правя, а ме гледай какво върша...Не ме гледай какво правя, а ме слушай какво казвам....
Това което имах предвид е, че според мен поне, майката трябва да има правото да си държи бебето в ръце на задната седалка. Напълно вярно е, че ако стане катастрофа, то може да изхвърчи. Но без да съм запозната с психологията на бебетата, ако бебето се дере отзад, защото иска да е в ръцете на майка си, то шансът за катастрофа нараства значително. Поне ако шофьорът е с мой тип нерви.
А за безопастността на столчетата - ами сигурно е вярно, мен това, което ме беше издразнило беше, че възрастта, в която са задължителни ми се видя много висока. Не знам, може и да имам лоша представа за семейна идилия. Или лоша представа за възрастта и поведението на децата :)
Ето какъв линк намерих, в него се говори за деца с ръст под 150см. За тези, които не са ме виждали на живо, аз съм около 157см. Ми как да не ми се види обидно :) Аз съм била под 150см вероятно до 16 годишна възраст! Това нормална възраст ли е да стоиш в детско столче!
Дени, душицо, по тва време още спя :). Къде си ме чела :). Е, сега вече се включвам в разговора...
За майките: ако една жена няма здрав разум, никакви закони не могат да и' напълнят главата. А си се опитал да и' кажеш нещо, а си го отнесъл. Помня първата седмица като дойдохме тук, и отидохме да си взема осигурителен номер в някаква амер. институция. Една майка (афроамериканка, ако трябва да сме политически коректни; черна тоест) не правеше никакви забележки на детето си, което лудееше и пречеше на всички. Един човечец се опита да и' каже да го озапти, и тя като отвори една уста - ако я даваха по телевизията, само биииип щеше да се чува :).
За правилата за безопасност - деца под 12 г. не трябва да седят на предна седалка. Нашите са свикнали и изобщо не протестират, когато сядат в столчетата си. Дени, голямата ми дъщеря е доста висока за възрастта си и затова не ползва столче, а booster seat - като компромис. Има и едни специални приспособления, които се слагат на коланите, така че ако някой е с по-никък ръст, да не го души коланът. Варианти винаги има, и не е нужно едно дете да се чувста унизено за това, че спазва правилата. Важното е да му се внуши, че прави всичко това за собствената си безопасност, а не заради мама, тате или полицията.
Бях изумена, когато четох изказване в бг вестник на един родител, че идеята за столчетата била глупава, щото той не можел да накара детето си да седне в такова столче. Какво общо има неадекватността на един родител с безопасността на всички деца? Ние предпочитаме да кажем, че фирмата, продаваща столчета, си "пълни гушата", за да имаме оправдание да не купуваме столче...
Друг е въпросът, че преди 5 години дадох половин учителсkа заплата за едно столче в София. Това показва две неща - че заплатите на учителите са много малки, и че тогава в България нямаше място, от което да купиш употребявано столче за една трета от цената...
Аз лично не мога да повярвам как има родители с мозък в главата си да возят дете без столче, ако е по-малко, или без колан, ако е по-голямо, в колата си... Нашият син е вече на 15 г., та вече 15 години имаме богат опит в тази област. Признавам, пробвала съм да го държа на ръце на задната седалка няколко пъти, но това са били изключения, когато е бил болен и сме го водили на лекар с висока температура, писъци, болки, ей такива ситуации, дето Дени ги споменава в един от коментарите си. Та, в чрезвичайно-чрезвичайни ситуации - да, признавам, правила съм го.
Ежедневието ни, обаче, е било със столче. Никога никое от дете ни деца не е протестирало срещу столчето си. Въпрос на навик. Дъщеря ни се вози до 4 годишна на редово столче за кола, а после 3 г. на booster seat, дето само има седалка под дупето, която е закрепена за седалката на автомобила, и има допълнителни гнезда, през които минава колана, за по-добра безопасност на детето. Когато я махнахме на 8 г., защото е вече висока и няма нужда от нея и коланът я прикрепва идеално, тя дори леко тъгуваше за тези аксесоари, с които толкова бе привикнала...Мисля, че е въпрос не само на спазване на закона, но и въпрос на себеуважение и култура да се предпазваш сам. Разбира се, навиците са страшно нещо и в България съм брала срам с Калоян, който на 13 години слезе от току-що спряно от мен такси, защото на задната седалка коланите му изглеждали "фалшиви". Шофьорът се ядоса, но на Калоян не му пукаше - слезе и каза, че животът му е по-ценен от това дали някой ще му е ядосан или не. Аз отначало се раздразних, че реагира така пресилено, но после изпитах уважение, че отстоява позициите си, докато аз лицемерно щях да преглътна и да кажа "хайде майната му, какво толкова"...Аз съм преживявала катастрофа с приятели - челен удар с друга кола; седях на задната седалка зад пасажера, в Москвич без налични колани, и знам последствията от удара по себе си. Горчиви.... Затова предпочитам коланите.
Пък по темата, никой не спомена каква е последната версия на закона(в България, не в САЩ). Защото ако единственият им критерий е височината, според мен е откровено глупав. Ако е до 12 годишна възраст е по-добре.
Като си помисля, че в трабантчето на дядо дори колани нямаше отзад. И човек можеше да си легне и да си дреме щастливо докато го возят. А тия деца по картинките ползващи booster seat са като войници. Все едно са в самолет и чакат да излетят.
Но хубаво, прави сте, столчетата са хубаво нещо. Но на мен продължават да ми изглеждат ограничаващи.
Дени, откога ме познаваш? Просто няма защо да се извиняваш, още повече, че аз така или иначе щях да се намеся :))).
Таничка, преживяла съм същото - в колата на приятели, пътувахме за морето, аз бях зад шофьора. Челен удар. Заради това вече колко години не мога да карам кола... Та затова никога няма да се съглася с хората, които си намират оправдание, за да карат пили; или дават лош пример на децата си, като не ползват колани.
Браво на Калоян за постъпката му! Точно в такива ситуации личи характерът на чвека - когато отстоява принципите си въпреки всичко!
Качвайки се в такси в БГ така се изненадах от въпроса на шофьора, че дори не успях да намеря смислен отговор.Той ме изгледа закачливо, с насмешка, и ме попита, защо слагам колан,той бил таксиджия от години и ако имало някъде КАТ, колеги щели да го предопредят. Нямало защо да се страхувам като се возя с него и ми подаде визитка.
Дениджейн, права си, че височината не е критерий - аз също съм 157см. Но столчетата са си необходими за деца до 6-7 години. За по- големите има други варианти, които пак гарантират безопасността на детето. Ето и мнението на Таничка и Ела, и отношението на техните деца (давам ги за пример, защото не са тук, а някъде, където законите са други) - те потвърждават, че за децата не е проблем, стига да са убедени, че това се прави за тяхната безопасност. Повечето деца, които познавам и ползват такива столчета, се смятат дори за привилегировани - т.е. "ние сме толкова важни и прекрасни, че ни осигуряват допълнителна сигурност", което е едно чудесно отношение според мене :). Въпросът е родителя как ще мотивира детето - дали ще каже "Направи го веднага, защото е задължително" - и ще получи задължителния отпор, или ще накара детето само да поиска да седне в столчето.
Планков и Чопар, не спекулирайте. Самият пост и всички коментари към него доказват, че няма такава народопсихология. Безотговорност има навсякъде по света, тя не е измислена от българите. Да не би да мислите за много отговорно отношението на американците, които хранят децата си с хамбургери и кола, а витамините се пият предимно синтетични? Отговорността е в човека, а не в народопсихологията.
И аз смятам, че има отделни безотговорни българи, а безотговорността на родител винаги ме побърква. Не приемам дете да седи пред волана, за да се учи да кара, но преди няколко дни видях 10 годишно дете да го прави в присъствието и със съгласието на гордия си дядо. Не приемам деца да се возят на предната седалка и не приемам деца да правят каквото си искат в присъствие на родител и то на обществено място - възпитание му е имато и то навреме, не след инцидент, защото никой не се е родил с доживотна гаранция срещу инциденти.
Освен това се стремя да пресичам правилно, защото съм научила племенника ми, че правилата, които важат за него, важат и за всички от семейството, както и за другите, но тях не мога да ги възпитавам, щото това не ми е работата.
А по отношение на столчетата съм съгласна, че са добро изобретение. Племенникът ми се возеше така до 4 годишна възраст. После заживя с мен и отказахме возенето с кола, сега се вози с майка му, но си знае мястото и знае, че не трябва да и' пречи докато кара, защото си има изградени навици - просто знае как да се държи в колата и то балгодарение на столчето.
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви