Работещите жени във Франция страдат от бедност в по-голяма степен от работещите мъже, подчертава доклад на Оксфам. В него неправителствената организация също така обвинява президента Еманюел Макрон, че не е изпълнил своите ангажименти към постигането на равенство между жените и мъжете.

Мнозина коментатори изразяват учудване от големия брой жени в движението на жълтите жилетки. При все че спецификите на тази мобилизация (силно концентрирана на определени места, със слаби правила и йерархизация) подлежат на внимателен анализ, вече знаем поне една от причините за нея: дори когато работят, жените са сред първите, които изпитват бремето на бедността.

В публикувания на 17 декември доклад, Оксфам напомня за все още съкрушаващите числа, сочещи, че налице е същинска „професионална сегрегация“. Жените имат по-добро образователно ниво от мъжете и въпреки това заемат 55% от работните места с ниски заплати и 63% от позициите за неквалифицирани кадри. Също така, до ден-днешен несигурността на работното място се пада с огромно преимущество на женския труд: 70% от временните и подизпълнителски работни места са заети от жени, както и почти 80% от работните места с непълно работно време, въпреки че много от тези жени биха желали да работят повече.

С други думи, порочният кръг на бедността се затваря бързо: над една четвърт от самотните майки са бедни работнички, което възлиза на 1 милион френски гражданки. За тях всеки разход е проблем: да поддържат колата, да пратят децата на училище или да им купят дрехи… И най-малкото отклонение от тези базисни разходи – като например при злополука или болест – може да ги докара до ръба на пропастта. Но при все това, между 2000 г. и 2015 г. признатите случаи на професионални заболявания при жените се увеличиха със 155%… срещу 80% при мъжете. Проблемът не приключва при пенсиониране, до каквото жените стигат средно година по-късно, отколкото мъжете, при това с пенсии, по-ниски с 42%.

„Нестабилността на работното време, вредният труд, несигурните договори, но и предразсъдъците, които се стоварват върху жените на техните работни места, са също така фактори, които подхранват спиралата на бедността,“ пише Оксфам. По този повод организацията припомня, че да бъдат работещи бедни представлява „насилие над жените“ и че срещу него трябва да бъдат взети мерки в това му качество.

Работничка в сферата на текстилната индустрия. Източник: ILO in Asia and the Pacific

В своето описание на бедната работничка, Оксфам не пренебрегва и значимостта на „второто работно място“, което още по-силно наказва работещите жени. Жените отделят час и половина повече на ден от мъжете за домакински задачи и грижа на децата или за други зависими членове на семейството. А това ограничава тяхното кариерно израстване и възможности за квалификация, което отчасти обяснява неравенството в заплащането. Жените остават свръхпредставени в 12 силно нискодоходни групи професии (от общо 87 официални професионални направления), като детегледачки, домашни помощници, работещи в сферата на домашните грижи, здравеопазването, образованието и социалните грижи като цяло.

Отвъд изреждането на тези обстоятелства Оксфам критикува доста остро бездействието на френското правителство за намаляването на трудовите неравенства между жени и мъже, при все че президентът Еманюел Макрон посочи това за приоритет на своя мандат. „Понастоящем политическите отговори във Франция на тези проблеми не са на висотата на залозите и на тяхната спешност,“ подчертава Оксфам.

Критиките на организацията се стоварват с особено голяма сила върху закона за „свободата да избираш своето професионално бъдеще“ на министърката на труда Мюриел Пенико, приет миналото лято, но с мерки за намаляване разликите в заплащането, по-тесни от първоначалните амбиции. Идеята да се внедри специален софтуер, засичащ неправомерните разлики във формирането на заплащането, беше изоставена и заменена от създаването на индекс на заплатите, който компанията е задължена да публикува по логиката на name and shame (публично огласяване и порицаване). Министърката на труда също така бе обещала да засили инспекцията по труда.

Но нищо за по-силното ограничаване на договорите на частично работно време, които процъфтяват. С въведената от нея по-голяма гъвкавост на наемане, реформата на трудовия кодекс в рамките на наредбите на Пенико от септември 2017 г. беше окачествена от множество феминистки асоциации и говорители като двойно наказваща работещите жени.

Планът за борба с бедността, обявен през септември 2018 г., се фокусира върху крайно бедните семейства, чиито членове често са безработни. Работещите жени могат да се утешат с помощ от около 100 евро към минималната работна заплата, която беше получена в битката на жълтите жилетки, но чието приложение на практика остава твърде неясно.

Както и повечето организации за правата на жените, Оксфам също така изказва недоволство от подривната работа на Франция спрямо проекта за европейска директива за удължаване и по-добро заплащане на майчинските. Самият Макрон се противопостави на европейския текст, който беше оценен като твърде скъпоструващ за Франция и съответно – приет в твърде разводнена версия. В нея остава хипотезата за майчински отпуск за самонаетите работнички, като напр. тези в селското стопанство, на която правителството предстои да даде конкретен облик. Що се отнася до удължаването на бащинския отпуск за мъжете и до възможността той да бъде направен задължителен, изпълнителната власт отклони идеята… за по-късно.

Матилд Гоанек, Mediapart

Превод от френски Огнян Касабов

​dВЕРСИЯ

Четете още по темата за протестите на 

„жълтите жилетки

“, за сходни протести в България и защо бедността и лошите трудови условия удрят особено силно жените

<article class="MediaCard MediaCard--mediaForward customisable-border" data-scribe="component:card" dir="ltr">