Напоследък много приятели ме питат как се отразява икономическата криза на живота в САЩ. Аз съм тук отскоро, но и тук, както в България, хората са подложени на огромни психически натоварвания. Аз самата за няколко години преживях толкова стрес, колкото за целия си предишен живот. Установих, че не знам как да се справям с това, което ме връхлита. Самодейността в стил "помогни си сам" ме доведе дотам, че сега се гледам в огледалото и не мога да се позная. Да, знам, че тялото остарява по-бързо от душата, но чак толкова бързо???
И в миналото хората са живели трудно. Само преди 200 години повечето време от живота си човек е трябвало да работи, за да има какво да яде (също както сега); смъртта е вземала своя данък заради ниската хигиена, болестите, недохранването, липсата на квалифицирана лекарска помощ. Разбира се, никой тогава не е говорел за стрес, нито пък е имал време да се пита какво предизиква бръчките, защо човек се чувства уморен още със ставането сутрин или е готов да убие съседа си, защото е одраскал боята на новата му каруца...
Стресът е нормална реакция на организма, която възниква при реална или въображаема опасност; в нови непознати ситуации; при резки промени в начина на живот.При стрес организмът реагира, като отделя стресовите хормони адреналин и кортизол. В праисторически времена това ни е помагало, ако трябва да избягаме от враг, който е по-силен и по-опасен от нас. Сърцето започва да работи на по-високи обороти, съзнанието се изостря - цялото тяло е готово да посрещне физически опасността - най-често чрез реакция, която психолозите наричат "бягство или бой". Т.е. за да се спасиш (и от опасността, и от стреса), трябва да извършиш някакво физическо усилие. Или да избягаш, или да нападнеш.
Днес изпитваме стрес в ситуации, които по-скоро ни парализират и не ни дават възможност за движение.
Седнали в капана на колата си в трафика.Седнали пред телевизора.Виновно навели глава пред началника си.Чакащи на поредната опашка за ток.Безсилни пред желанията на половинката си, децата, тъщата/свекървата, пред собствената си неудовлетвореност от живота.Все неща, от които не можеш да избягаш и да се спасиш. А колко по-просто е било за праисторическите хора - напада те съблезъб тигър, адреналинът ти се вдига, побягваш и се спасяваш на някое дърво. Ако приемем, че този ден си бил късметлия, разбира се :).
Ако стресовите фактори ни атакуват ежедневно, а хормоните на стреса не се изразходват чрез движение, те се натрупват в нас и се превръщат в отрова.Всеки "преработва" стреса различно. Понеже е твърде много и не можем да го понесем, се опитваме да го приспим. С много храна, много цигари, много алкохол, кафе... Понеже не можем да избягаме - псуваме (все е някакво действие, макар и само заявено :).
От казаното дотук веднага възниква поне един логичен въпрос и един отговор. КАК можем да се справим със стреса? Най-бързият, ефикасен и естествен начин, и най-важният - ДВИЖЕТЕ СЕ.Спомнете си за лъва в клетка, който преборва безсилието си с непрекъснато обикаляне между решетките. Не псува, не пие и не отива да пазарува в мола.
Излезте навън, ходете, плувайте, тичайте, всяко действие, което ви кара да се задъхате приятно, е добре дошло :).
Не забравяйте, че според пословицата "Движението може да замени всяко лекарство, но всички лекарства, взети заедно, не могат да заменят движението". Физическото усилие веднага и видимо понижава нивата на стрес.
Другите три неща, които могат да ви превърнат в остров на спокойствието сред морето от безумие около нас:--Почивката. Всяка една религия задължава последователите си да си почиват поне един ден в седмицата. Никакво "да отхвърля малко работа за понеделник", никакви служебни SMS-си и поемане на нови ангажименти. Посветете времето за почивка на себе си и семейството си.--Социалният кръг от значими хора около нас - роднини, приятели, колеги, на които винаги можем да разчитаме в труден момент (с тези, които ви натоварват, просто не общувайте. Ако е невъзможно да се избегне - ползвайте медитацията)--Медитация - най-общо казано това са техники, които ни позволяват да спрем да мислим. В мисленето само по себе си няма нищо лошо, но когато в главата ни е пълен хаос, когато за 264-ти път в автобуса се питаме "Заключих ли вратата; изключих ли ютията"; когато не можем да заспим, защото не знаем как да се накараме да млъкнем -- това не е мислене, а самозадушаване.Освен типичната медитация можете да опитате йога, можете да се молите (молитвата има доказана изцеляваща сила, независимо дали вие самите сте вярващи или не).
Наскоро научих една страхотна техника, която искам да споделя с вас (в случай, че не искате да медитирате, да се молите или да седите в поза "лотос").
Време за изпълнение: около 8 минути.След като правите упражнението поне веднъж на ден, след 4-6 седмици ще почувствате благотворния резултат.Място за изпълнение: седнали удобно, при пълна тишина и без никакви дразнители
1-ва стъпка: седнете, отпуснете се и затворете очи.
2-ра стъпка: дишайте дълбоко - около 3 минути
3-та стъпка: вдигнете дясната си ръка напред, стегнете мускулите на ръката - 8 секундиЛява ръка - стягане на мускулите - 8 сек.Повторете дясна - лява ръка
4-та стъпка: десен крак - сгънете наполовина , стегнете мускулите на крака - 8 сек.Направете същото с левия крак Повторете десен - ляв крак
5-та стъпка: изнесете брадичката си напред (както костенурката излиза от черупката си), стегнете мускулите на врата - 8 сек.
6-та стъпка: представете си нещо много приятно за вас -- нарисувайте в съзнанието си картина на нещо, което ви успокоява - 3 минути
7-ма стъпка: бавно отворете очи
Пожелавам ви "да бъдете промяната, която искате да видите" у другите.
Понеже всички искаме да живеем нормално и спокойно, аз се отказвам от авторските си права върху този текст - копирайте го и го дайте на още някой да го прочете. Препоръчително - на съседката от горния апартамент, която всяка вечер се разхожда върху главата ви с новите си обувки. И всеки път - с все по-високи токчета...Бих могла да изреждам до утре на кого още да пратите линк към този текст, но това ще ме стресира. Затова спирам дотук и очаквам след месец и половина някой да каже, че съм му спасила живота :)))... А аз отивам да се разходя...
Ако съпругът успява да бъде финансовата опора на семейството, за жената би било много лесно да гледа позитивно на нещата и да забрави стреса. Лично аз се старая да насочвам вниманието си към добрите и красиви неща, които ме заобикалят. Това страшно добре влияе на психиката ми и се чувствам спокойна.
...Ела, защо толкова сложно? Всички живеем в максимален стрес, независимо в коя точка на света! Единственото спасение е да не ти пука, т.е. когато:
- началникът ти те яде ( ами, теглиш му една майна наум, страхотно релаксира!)
- в трафиkа - просто забравяш колата и тръгваш пеша - назад към природата (zamunda band)!
- телевизорът - ЗАТОВА ДОБРИТЕ ХОРА СА ИЗМИСЛИЛИ И ДИСТАНЦИОННОТо!
- половинката, децата, тъщата, свекървата- те винаги искат нещо, но ти решаваш дали да им го дадеш !
- е, остана САМО ТОКЪТ- него си го плащаш за да не попаднеш в ледниковия период на пещерния човек!
И така РЕШИХМЕ ли всички проблеми причиняващи стреса? А, ако прекалено много ти докривее, ами, 2 бързи ракии или нещо друго и всичко е с друг градус!
Do you agree with me?
С поздрав от българските ягодови полета завинаги! :-))))
Куини, аз се боря със стреса, като спрях да гледам новини по телевизията. Много помага.
Професоре, изобщо не е сложно :).А за начините, които си предложил - приемам, че се шегуваш - не става.Ако стресът се лекуваше с теглена на майна, игнориране и 2 ракии, България щеше да е най-приветливото място за живеене, а българите - най-спокойните и уравновесени хора.
А, къде тогава е прослувото позитивно американско мислене, Ела?
Знаеш ли отдавна те чета,харесвам те, но досега не съм го казвал, ами дъщеря ми живее там в тази обетована земя the USA ! Aз съм бил 2 пъти и никога не съм видял хората да се оплакват и вият така както ние тук го правим!
Колкото повече човек се оплаква, толкова повече си го получава! Така че точно шегувайки се -става! Защото няма по-велика терaпия от смеха и чувството за хумор! Така че, точно шегувайки се - става! А и ти си съгласна с мен- не гледаш новини, т.е. ползваш дистанционното по предназначение! И последно, знаеш ли, ако и вие там започнете да се оплаквате, какво да правим ние тук с гайдите?
С поздрав и голяма приятелска и шеговита усмивка!: ))))
(Обичам да ме харесват :).)
Ами аз не се оплаквам, просто защото мразя безсмислените усилия. Говоря не толкова за проблема, а за решението му :).Виж, когато става въпрос за това да споделя с приятелка някой проблем - това е вид психотерапия, не оплакване. Знам, че тя не може да ми помогне, но самото изричане на глас на проблема го прави по-поносим (дами, никога не правете грешката да опитате да споделяте по подобен начин с мъж - няма да има същия ефект).
Българската ракия у дома свърши. Това повод за криза ли е? :).
П.С. И теб харесвам!
Откакто загубих съпруга си вследствие на инфаркт причинен от стрес, започнах да обръщам внимание на себе си и на околните относно ефектите. И с цялата ми бдителност и разпознаване на симптомите в момента съм в стрес, който сама съм си причинила според мнението на заобикалящите ме. Може и така да е, но силно вярвам психическите и физическите ми сили да издържат, за да достигна до финала на моето състезание, където заслужено ще се отдам на почивка в борбата със стреса.
Наскоро четох една книжка (Стрес-какво трябва да знаем за него от проф.д-р Грег Уилкинсън) на тази тема и там една от техниките за справяне със стреса беше да се начертаят мисловно всички възможни последствия (положителни и отрицателни) от дадено събитие и след това да се помисли как евентуално би се отреагирало. Така човек поне е по-малко изненадан когато реално се изправи срещу даден стресиращ фактор. И ситуацията му се струва поне малко по-позната. Моето мнение е, че човек може сам да си помогне, но е много полезно когато има подкрепата и наблюдението на близък човек.
П.П. Допълвам коментара си - като го писах, нямах време за повече. Има такава музика, която ми действа много странно, като... знам ли, като дрога, предполагам. Всеки си има своята музика. Аз съм си направила една колекция от парчета, които въздействат лично на мен и си я пускам в тежки моменти.
Един танц също помага срещу стрес, стига аз да не го танцувам, защото съм музикален инвалид, но вие може да се позабавлявате...
http://www.youtube.com/watch?v=lFUo4DE-OJ8&feature=related
@Манка
По принцип не трия коментари; махнах твоя, защото сутринта дъщеря ми беше до мен, когато четях коментарите в блога си.
Между другото, ти като медицинско лице най-добре би трябвало да знаеш, че ако човек е силно стресиран в продължение на много време, от това неминуемо страда и сексуалният му живот. Т.е. човек няма как да има нормален и удовлетворяващ секс, ако е подложен на силен продължителен стрес и не знае как да се справя ефикасно с този стрес.
Браво, Ela! Ако можех аз щях да го махна преди теб! Не защото е човекът с моя бивш аватар, а защото беше пошло! С пошлост не можем да борим стреса! Това дори не беше смешно! Трябва да имаме граници на допустимото!:(
С поздрав!
Е-е-ех, този мистър Биййн! Дай с него да се оправдаем и избършем, кой къде си го" вири "!(ужасен израз, но е цитат!) Манка, а ти как си с половата ориентация?
Антистресиращ диалог, не мислите ли? ;-)))
Пак се наложи да махна мнение на Манка, този път защото разтегляше страницата и затрудняваше четенето на останалите коментари.
Ето и копие от мнението и':
"А за стреса имам само един съвет към всички:
Бъди готов винаги за екшън в живота ,като не се интересуваш за края му ако не си се изградил стойностно и духовно.Има нещо,което трудно се контролира и това е кармичната обремененост .Там е най трудно -с нея стреса е автоматичен и несвършващ.За такива случай лека е -спорете с Кармата ,с Бога ,с Приятелите,с Учителите и не се предавайте.А ние знаем кой побеждава винаги-ами Любовта мили хора-Любовта.Тя спасява всеки ,винаги и навсякъде,онази простата човешка любов,на която всички ние все по-рядко се радваме защото е дефицит на световния пазар на суетата.Понякога Любовта ни дава недостатъчно за някои наши нужди,но ни спасява в труден момент."
{Манка, ако си се почувствала обидена от мен, извинявай.
Както вече казах, много рядко махам коментари след постовете си. Най-често ми се налага да го правя по технически причини, както във втория случай при теб: когато е публикувана снимка/текст с по-голям формат от страницата в Блога, това "разтегля" страницата и "изяжда" дясната част на коментарите.Твоят коментар беше #18, което означава, че вички останали 17 коментара не могат да бъдат прочетени нормално. Решението беше да копирам коментара ти и да го поствам отново. Сложила съм кавички, за да спазя авторските ти права :).
За мен обратната връзка с хората тук е много важна - това означава, че искам не само да пиша, но и някой да вземе отношение по това, което съм написала.Затова уважавам всички, които коментират в блога ми.Това автоматично означава, че когато са ми на гости, всички имат еднакви права и еднакви задължения. Основното задължение е да коментират така, че да не пречат на останалите :)...Извинявам се отново, ако съм те обидила. }
:)))
След много размишления на чаша/и хубаво червено вино и аз стигнах до същия извод, Белефф. Самите ние в 99.9% от случаите си причиняваме стреса... Представих си картинката на лишените от пиене руснаци... Те май на Горбачов не му простиха не толкова, че предаде социализма, а че се опита да въведе сух режим...
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви